Е как не се научих да се наслаждавам на момента

  • 2 692
  • 40
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 17 140
Много ме е яд на себе си – винаги съм била такава и хем знам, че това е слабост и ми пречи; хем не мога да спра да мисля пет крачки напред и изпускам хубавините по пътя.
Има ли преодоляване това нещо според вас?
В конкретния случай става въпрос за човека, с който се виждам. Всичко ми е ОК, забавляваме се, секса е на шест, ходим насам-натам през уикендите (което за мен е супер, защото винаги съм искала, а бившия не обичаше, а аз сама да ходя …), детето при баба за цяло лято (мома съм демек) …
И вместо да се отпусна и да се радвам на момента, аз градя ли градя мрачни планове за края. А то че край ще има – ще има, ама защо трябва да мисля за това, а не да се наслаждавам на това, което имам в момента?
Иначе знам, че или аз ще се привържа прекалено (засега се пазя яростно от това) и ще съм с разбито сърце; или той ще хлътне и ще го нараня; или ще объркам страстта с чувства и ще се окажа с неподходящ човек по неподходящи причини.
Но след като тези варианти са ми ясни, защо да не се порадвам на момента, кажете бе, девойки, как да се отпусна????

# 1
  • Мнения: 1 425
Има една изпитана рецента открай време. Виното и любовта вървят ръка за ръка. За съжаление ефекта е временен и трябва да се внимава с дозировката.
За постоянно - не знам как може да стане.

# 2
  • Мнения: 589
Имах навремето приятели-семейство лекари.Случваше се да ги вдигам по тревога нощем по време на нервни кризи-я диазепам да ми бият,я някой шамар за спиране на тахикардията и тревожността ми...ТА мъжът почти всеки път ми казваше: "Много мислиш,ама акъла ти пречи,да знаеш!Ей в туй ти е проблема..."
 Мина време,докато проумея,че както страдам истински,когато е време за страдание,така трябва и да се радвам истински,когато е време за щастие.Ако не си го заповядаш сама,няма как да стане...

# 3
  • Мнения: 515
И при мен е като при     Nature Partly Sunnyтеб-розово,розово,чак без облачно.С приятеля ми всичко е по -хубаво,по- красиво,но аз все за раздели си мисля и най-вече за старото(БИВШИЯ).Иска ми се да го преодолея ,но немога!!!! smile3511

# 4
  • Мнения: 189
Много ме е яд на себе си – винаги съм била такава и хем знам, че това е слабост и ми пречи; хем не мога да спра да мисля пет крачки напред и изпускам хубавините по пътя.
Има ли преодоляване това нещо според вас?
В конкретния случай става въпрос за човека, с който се виждам. Всичко ми е ОК, забавляваме се, секса е на шест, ходим насам-натам през уикендите (което за мен е супер, защото винаги съм искала, а бившия не обичаше, а аз сама да ходя …), детето при баба за цяло лято (мома съм демек) …
И вместо да се отпусна и да се радвам на момента, аз градя ли градя мрачни планове за края. А то че край ще има – ще има, ама защо трябва да мисля за това, а не да се наслаждавам на това, което имам в момента?
Иначе знам, че или аз ще се привържа прекалено (засега се пазя яростно от това) и ще съм с разбито сърце; или той ще хлътне и ще го нараня; или ще объркам страстта с чувства и ще се окажа с неподходящ човек по неподходящи причини.
Но след като тези варианти са ми ясни, защо да не се порадвам на момента, кажете бе, девойки, как да се отпусна????

е, явно не си само ти, май на всички жени това ни е проблема, че много мислим. И аз съм същата, нещата са от розови по-розови, а аз само си мисля ами ако така, ами ако онака...Когато се усетя, че го правя, ми иде да си шибна един, ей така поне да знам за какво се тръшкам! Сериозно, аз се опитвам да не си съчинявам всевъзможни сценарии за бъдещето, отдай се на момента, то каквото има да става ще стане, и без да го мислим Simple Smile  Мисли за това какво имаш сега, махни го края, то всички ще свършим на едно и също място един ден, ако от сега го дълбаем, един щастлив миг няма да изкараме.

# 5
  • Мнения: 1 731
Бърди, аз пък като по-глупава, не разбрах защо по презумпция трябва да има край връзката ви  newsm78

# 6
Що ли ми е тъй познато?! newsm78

# 7
  • Мнения: 246
Честно казано, не знам дали има преодоляване, аз не мисля за раздели и т.н. защото то това е ясно и не ми пука особено, в смисъл, не съм се влюбвала така че да ми пука вече 5-та година, но пък имам друга отвратителна черта - автоматично започвам да се хващам за недостатъците на човека и да ги преекспонирам, което също си е трудно за преодоляване.  Whistling

# 8
  • София
  • Мнения: 17 140
САБИНА, ще има край, разбира се, всяка такава връзка има край - тука поне не вярвам да има някой, който да вярва в happily ever after - аз поне не вярвам.
Така че е въпрос на време  която и да е връзка да приключи, въпроса е да не съм много наранена.
Лошото в случая е, че в момента ми е много хубаво и искам да си го изживея без такива мисли.
Много съм зле, ей, много съм се изкривила - снощи гледахме Шрек и аз се хванах да му обяснявам, че на Шрек проблемите са му започнали като се е влюбил и оженил  Joy Joy Joy Joy
Човека каза, че съвсем съм се сбъркала на тая тема  hahaha

Ще се опитам да си наложа да мисля само за момента, ще си измисля някаква мантра да си повтарям като ме налегнат лудите  hahaha
Идеи?


Пантер, а това за виното не го разбрах, ще си развиеш ли мисълта като за блондинка?  Heart Eyes

# 9
  • Мнения: 2 863
Бърди, ти вече не вярваш във вечната и неувяхваща любов ли бе момиче.... недей така, млада си още Heart Eyes
Имах една приятелка, която ето на тоя същия ми въпрос ми казваше следното:' Ако не е тоя, ще е накой друг, стига си чертала бъдещето и стига черногледства, но най-вече остави ги те да те обичат!!!"... но като правя ретроспекция на последните си години не съм напреднала много, още обичам Embarassed

Затова не се обадих сутринта като ти видях темата, че не съм  много за пример Mr. Green

# 10
  • София
  • Мнения: 17 140
Jaly, млада, ама препатила  Mr. Green

Да, това, което е казала приятелката ти е супер, ако успееш да го постигнеш.
Ще се опитваме, пък каквото дойде  Hug

# 11
  • Мнения: 804
Ей това ни е най-лошото на нас - все си мислим какво ще стане после. Ама не мислим като нормалните хора, че после ще бъде по-добре, а че ще бъде по-зле.
Не започнеш ли сама да контролираш това - отърване няма. Пробвай най-напред с най-простото нещо - във всеки миг в който съзнанието ти не е ангажирано с друго се усмихвай и си повтаряй /на глас ако си сама/ като мантра: "Хубава съм, имам работа, имам пари, детето /децата/ ми е здраво, детето ми е умно, мъжа до мен ме обича, щастлива съм." Реда е по твой избор, можеш и да си добавяш или махаш разни неща, но трябва да завършва с щастлива съм и като си го намислиш да не го променяш често. Знам, че ще започнете сега да се смеете, ама не съм изкуфяло куку. Правила съм го -наистина работи. От време на време и сега го правя, като усетя, че мрачните мисли започват да се появяват по-често. Има някакво обяснение с вибрациите и самовнушението, ама не го знам какво е.

# 12
  • София
  • Мнения: 17 140
О, да и аз вярвам в силата на самовнушението, затова ще отделя време да си измисля подходяща за случая ми мантра  Simple Smile

# 13
  • София
  • Мнения: 6 477
Бърди, опровергай ни, че има хепи енд такава история...щото не е гот иначе...А аз именно поради твоите причини никак не искам ник`ви мъже вече около мен....Ма аз вече и одъртях, та ми е лесно. Но ти имаш още време за емоции Hug Hug Hug
Само едно ще ти кажа - не си планирай живота самосиндикално 1 година напред - ако това, ако онова....Отпусни се и изживей мига! Щото после може да те е яд за пропиляното време за размисли и тръшкане! Успех с мантрите! Hug Hug Hug Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 17 140
Какъв хепи енд, бе, мила Морги  Heart Eyes
Няма и 4 месеца откакто не съм с мъжа си, развод още нямаме, дето се вика сърцето още не е зарастнало като хората ... То краят си е предизвестен за мен.
Ама поне докато трае е хубавоооо  Hug

Общи условия

Активация на акаунт