Как реагираха? Подкрепиха ли ви?
- Публикувана: 23 юни 2007, 18:02 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2007, 13:23 ч.
Нашите родители
ако не бяха родителите ми, досега да съм се обесила!
дори понякога си мисля, че те са много по-отворени от мен - майка ми категорично заявява: "ама, за какво ни е такъв?! я стига се самосъжалява!"
а баща ми дума не обелва по темата = като че ли е нещо най-стандартно дъщеря му изведнъж с корема след 15 години да се яви и да заживее с родителското тяло.
да са ми живи и здрави!
дори понякога си мисля, че те са много по-отворени от мен - майка ми категорично заявява: "ама, за какво ни е такъв?! я стига се самосъжалява!"
а баща ми дума не обелва по темата = като че ли е нещо най-стандартно дъщеря му изведнъж с корема след 15 години да се яви и да заживее с родителското тяло.
да са ми живи и здрави!
Подкрепиха ме и съм им много благодарна.Но имаше период преди да се разделим ,в който упрекваха мен,беше много неприятно.Да страдаш с един човек да виждаш че няма бъдеще с него и да ти се изливат в главата куп думи ама детето, не помисли ли поне за него,сигурна ли си,ама колко жени са така но търпят.Е да ама не аз не съм като тях, аз не желая да стоя с някого на когото му е безразлично вече дали ще е с мен или не. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.. е казал Маркес.Вече дори не говорим за БНД,просто живеем си живота и това е.
Майка ми и брат ми да са ми живи и здрави,ако не бяха те сега незнам каде и какво щях да бъда.Мама ме прибра всякаш беше най-естественното нещо на света да се прибера у дома.Брат ми и снаха ми с малкия отидоха на квартира за да има моите деца каде да живеят.Сега имам дом ,спокойствие и МАЙКА си!!!!Помагала ми е цял живот сама,отгледа ни с брат ни,сега гледа и мойте 2 деца!!!!Нито веднъж не е казала лоша дума за бившият ми съпруг ,нито за това което ни причини.Уважаваго и му помага на моменти,не се намеси между нас,само много и тежеше за хлапетата,искаше те да си имат всичко,но сега и двете смятаме ,че по добре с нас отколкото в напрегнатата обстановка в която живеех ме в последните месеци преди да се разделим .Така ,че тя ме е научила да съм силна и да се справям с всяка трудност.Обичам я повече от всичко на света 
Да, изцяло ме подкрепиха. Благодарна съм им за всичко което са направили и правят за мен, а, то е страшно много, макар и да не съм им го казвала никога. Абе малко темерут съм си, не мога да си изразявам чувствата както трябва явно....в резултат на което от 2 седмици са ни обтегнати отношенията, за което ми е много мъчно. Обвиних майка ми че твърде много ни обсебва с хлапето и се меси много в живота ни, наговорихме си едни такива дето не искам и да си ги спомням, и сега нито се виждаме нито се чуваме, а живеем врата до врата. 
Не знам как стана така че от моя най-добра приятелка, се превърна в човек, с който не мога да намеря общ език.... 
Не знам как стана така че от моя най-добра приятелка, се превърна в човек, с който не мога да намеря общ език.... 
...наговорихме си едни такива дето не искам и да си ги спомням, и сега нито се виждаме нито се чуваме, а живеем врата до врата. Не знам как стана така че от моя най-добра приятелка, се превърна в човек, с който не мога да намеря общ език....
Не знам как стана така че от моя най-добра приятелка, се превърна в човек, с който не мога да намеря общ език.... Wish,
не може да няма как да се преглътнат грозните думи, още повече, че сте врата до врата, а и каквото вижда сега хлапето, така ще се държи след време и с теб.
намерете начин да се помирите!
Godzilla е много права, че си е луд късмет да имаш свестни родители - никой не си ги избира, а ако майка ти е добър човек, само може да си благодарна на съдбата!
моите родители са добри хора.
преглътнаха ми тръшкането, сълзите и про4ие емоционални кризи в офиса, поради създалата се ситуация.
4акаха си вну4енцето.
вси4ко друго нямаше зна4ение.
и сега е така.
и го оби4ат и той тях.
те са му 4аст от света - мама, баба, деде, ву, диди и ги (последните са моите баба и дядо).
те пък си 4акаха правну4енцето и вси4ко останало нямаше зна4ение.
аз сега си имам детето ми - и вси4ко друго няма зна4ение.
преглътнаха ми тръшкането, сълзите и про4ие емоционални кризи в офиса, поради създалата се ситуация.
4акаха си вну4енцето.
вси4ко друго нямаше зна4ение.
и сега е така.
и го оби4ат и той тях.
те са му 4аст от света - мама, баба, деде, ву, диди и ги (последните са моите баба и дядо).
те пък си 4акаха правну4енцето и вси4ко останало нямаше зна4ение.
аз сега си имам детето ми - и вси4ко друго няма зна4ение.
Майка ми геройски прие новината, но веднага ме попита - Сигурна ли си, че го искаш? Аз много ревах тогава, защото смятах, че тя по този начин ми отказва каквато й да е подкрепа.....Но в краяна сметка го прие, върна се от чужбина, за да ми помага..чакар че година и половина изгърбих съвсем сама!
Мисля си, че ако един ден щерка ми се обърне към мен в такъв момент ще я приема безрезервно и ще помагам толкова, колкото тя самата поиска!
Мисля си, че ако един ден щерка ми се обърне към мен в такъв момент ще я приема безрезервно и ще помагам толкова, колкото тя самата поиска!
имам невероятни родители 
подкрепят ме във всичко,даже изпитвам чувство на вина,че хем се топят покрай мен,като ме гледат как се тръшкам и слабея,хем понякога си го изкарвам на тях.а стискам зъби пред другите.май трябва да обърна поведението си
ако не е майка ми,която почти ми отгледа и гледа детето,нямаше да мога да работя на 2 места и да се справям финансово.
и в този ред на мисли,като си помисля какво имам,а съм взела да се тръшкам за един истерик и холерик,който незнае какво иска
май аз съм за бой,че не си сложа "червената шапка" и да го наритам по .......
,ами продължавам да му търпя простотиите,да тормозя себе се,принцесата си и хората,които наистина ме обичат 
малко избягах от темата.
обожавам ги
обичам и вас,мои нови виртуални приятелки 
подкрепят ме във всичко,даже изпитвам чувство на вина,че хем се топят покрай мен,като ме гледат как се тръшкам и слабея,хем понякога си го изкарвам на тях.а стискам зъби пред другите.май трябва да обърна поведението си
ако не е майка ми,която почти ми отгледа и гледа детето,нямаше да мога да работя на 2 места и да се справям финансово.
и в този ред на мисли,като си помисля какво имам,а съм взела да се тръшкам за един истерик и холерик,който незнае какво иска
май аз съм за бой,че не си сложа "червената шапка" и да го наритам по .......
,ами продължавам да му търпя простотиите,да тормозя себе се,принцесата си и хората,които наистина ме обичат малко избягах от темата.
обожавам ги
обичам и вас,мои нови виртуални приятелки
Моите мама и татко ме подкрепиха изцяло
За което съм им адски благодарна. Без тяхната помощ нямаше да оцелея нито психически, нито физически. Заедно с мен преживяха трудната ми бременност, още по-трудното раждане, при което едва спасиха мен и Вяра, гадната следродова депресия, хилядите ми посещения при лекари и психиатри, престоя в токсикологията...мога да изброявам до довечера...
Ако тези хора не бяха до мен, нямаше да ме има на света...Надявам се обаче, дъщеря ми никога да няма нужда точно от такава помощ!
Ама никога...
За което съм им адски благодарна. Без тяхната помощ нямаше да оцелея нито психически, нито физически. Заедно с мен преживяха трудната ми бременност, още по-трудното раждане, при което едва спасиха мен и Вяра, гадната следродова депресия, хилядите ми посещения при лекари и психиатри, престоя в токсикологията...мога да изброявам до довечера...
Ако тези хора не бяха до мен, нямаше да ме има на света...Надявам се обаче, дъщеря ми никога да няма нужда точно от такава помощ!
Ама никога...
и
Ми... незнам аз какво да кажа. Нещо като болна тема ми е. Като залягам да умирам бутнат по некой лев... незнам. Жилището си изплащам, детегледачката си плащам... то така си трябва естествено и на мен няма да ми е приятно след 20 години Кристиян да ми тръсне апартамента си барабар с детето - тамън ми дошло време да почивам..... нали затогава го плануваме - екскурзиите в чужбина и бля бля... 
Да речем че самите те са депресе и потиснати и аз на тях трябва кураж да давам в живота - трудно ми е - когато имам нужда от помощ и те да ми се тръснат.. незнам.. да се гледат сами само това искам да не почнат те да искат от мене че тогава вече мамата...
Ааа.. и брат ми наесен заминава по белия свят да си оправя живота, та тогава съвсем ще я втасам.
В търсене на по-добре платена работа съм и така - явно цял живот ще е....
Да речем че самите те са депресе и потиснати и аз на тях трябва кураж да давам в живота - трудно ми е - когато имам нужда от помощ и те да ми се тръснат.. незнам.. да се гледат сами само това искам да не почнат те да искат от мене че тогава вече мамата... Ааа.. и брат ми наесен заминава по белия свят да си оправя живота, та тогава съвсем ще я втасам.
В търсене на по-добре платена работа съм и така - явно цял живот ще е....
