Надявам се през октомври сина ми да тръгне на ясла! Изчетох какви ли не неща за трудно адаптиране и рев! Как според вас мога да помогна на сина си да гопреживее по-лесно, да държа ли на своето или да остана още известно време у дома, или пък да намеря детегледачка!много ми е трудно и от сега не ммога да спя нощем а като наближи е знам какво ще правя
- Публикувана: 23 юни 2007, 11:14 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2007, 16:15 ч.
Надявам се да ме успокоите по повод тръгването на сина ми на ясла!
Когато Мартин беше колкото сина ти , не давах и дума да се каже за ясла 
Като наближи двете годинки идеята започна да ме блазни все повече ...
Накрая вече бях сигурна , че точно от това има нужда . Той самият търси контакт с дечица , иска да си играе ( аз трябва да ходя на работа ) и така ...
Записахме го в частна ясла , от септември тръгва и да ти кажа - чувствам се спокойна наистина .
Не е задължително да се адаптира трудно . Ако яслата е такава , че можеш да се довериш и да се чувстваш спокойна - действай
Като наближи двете годинки идеята започна да ме блазни все повече ...
Накрая вече бях сигурна , че точно от това има нужда . Той самият търси контакт с дечица , иска да си играе ( аз трябва да ходя на работа ) и така ...
Записахме го в частна ясла , от септември тръгва и да ти кажа - чувствам се спокойна наистина .
Не е задължително да се адаптира трудно . Ако яслата е такава , че можеш да се довериш и да се чувстваш спокойна - действай
Ами мене една баба от блока ме научи. Каза ми един ден, седмица след като бяхме тръгнали на ясла: булка, гледам те сутрин, много си притеснена. Сигурно много ти плаче в яслата? Викам й: ужасно! Не знам какво да правя... А тя: Ами ще го водиш, все едно си сигурна, че отива на по-хубаво място. А ти се страхуваш, детето разбира - и после цял ден е нервно.
Успях да я послушам и все едно някой махна с магическа пръчица! Оттогава никакъв проблем нямах.
Детето усеща състоянието на майката - и реагира според това състояние.
Успях да я послушам и все едно някой махна с магическа пръчица! Оттогава никакъв проблем нямах.
Детето усеща състоянието на майката - и реагира според това състояние.
И аз опитах какво ли не,но така и не свикнахме с яслата.Постоянно боледуване,няма как да се адаптира,тъкмо си мислех,че уж ще посвикне и пак вируси...Всяка сутрин като тръгнем нататък го гледам,как стиска юмручета притеснено,личицето му като маска,не продумва...сърцето ми се късаше,а се опитвах да му създам настроение,да не показвам какво ми е като го гледам.Все пак децата са различни.Повечето свикват въпреки всичко,така че споко!
Като гледам как изтерясвате и се тюхкате половин година по рано.
И 3-те ми деца са ходили на ясла, чаках момента с нетърпение иначе щях да полудея. Нищо страшно няма, за месец ще свикнат и ще спрат да реват. Е , ще се разболяват ,но това е докато свикнат с микроклимата в яслата/градината. После със всяка година децата заякват и не боледуват така.Няма да направите добро на детето, ако го спрете или му намерите гледачка.То трябва да има социални контакти и свободно отношение с децата.Там ще има възможност да се сбие, да му посипят пясък на главата и рани на колената, не да расте в саксия.
Я, се стегнете! Виждала съм случай-детето реве вътре,майката реве отвън! Помислете си за момента, в който няма кого да влачите и имате малко време за себе си.
Мога да пиша още, ама стига.
И 3-те ми деца са ходили на ясла, чаках момента с нетърпение иначе щях да полудея. Нищо страшно няма, за месец ще свикнат и ще спрат да реват. Е , ще се разболяват ,но това е докато свикнат с микроклимата в яслата/градината. После със всяка година децата заякват и не боледуват така.Няма да направите добро на детето, ако го спрете или му намерите гледачка.То трябва да има социални контакти и свободно отношение с децата.Там ще има възможност да се сбие, да му посипят пясък на главата и рани на колената, не да расте в саксия.
Я, се стегнете! Виждала съм случай-детето реве вътре,майката реве отвън! Помислете си за момента, в който няма кого да влачите и имате малко време за себе си.
Мога да пиша още, ама стига.
Можеш да му помогнеш разбира се! Лятото му разказвай за яслата, като за място където ще си играе с дечица и е много хубаво там. Бъди спокойна и не му показвай, че си притеснена. Децата чувстват нашето притеснение и от там и те са неспокойни. Когато дъщеря ми тръгна на ясла, беше на 1г. и 8 м. аз бях много притеснена и плачех само при мисълта за това, затова мъжът ми е водеше първата седмица.Той по принцип приема нещата по-спокойно от мен,а и тя винаги е чувствала защита от баща си. Тя лесно свикна и не е плакала изобщо. Сега ми предстои тръгването на градина на синът ми и ще процедирам по същия начин, даже вече знае в коя градина ще ходи и като минем покрай нея винаги му казвам колко хубаво е там и че след 2 месеца и той ще при децата.
Успех и леко адаптиране ви желая
Успех и леко адаптиране ви желая
Виждала съм случай-детето реве вътре,майката реве отвън!
Моята магарица ще бъде на 3 г. и 5 месеца, когато я дам на градина и съм сигурна, че ще изляза от градината и ще ревна в някой ъгъл, а сърцето ми цял ден ще прескача.
Всеки си изживява по различен начин емоциите. Хубавото е, че децата спират да плачат след 1-2-3 седмици най-много и няма нищо по-хубаво за майката, когато види детето си да влиза жизнерадостно навътре, а от вратата да го хване някое друго дете за ръката. Тогава вече няма да я мисля.... толкова.
Виктор от 10 дена е на ясла. Бях много притеснена и даже първия ден го понесох по тежко от детето. Няма рецепта за бърза или добра адаптация в яслата,просто си е до дете. Аз мислех че ще реве по цял ден но ето че детето ме изненада приятно. 
Ревеше само като го оставя и то първите 3...4 дена после спря и вече спи и на обяд Важното е ти да си спокойна и да му говориш че там където отива е хубаво и най важното е да знае че мама ще се върне да го вземе
Ревеше само като го оставя и то първите 3...4 дена после спря и вече спи и на обяд Важното е ти да си спокойна и да му говориш че там където отива е хубаво и най важното е да знае че мама ще се върне да го вземе
И аз съм много притеснена...не че скоро ще тръгне детето на ясла,чак на пролет,но постоянно чета такива теми във форума.. И съм от "ревиливите" майки,които още от сега им се пълнят очите при мисълта за това 
Много се чудехме,много го мислехме,кое ще е по-добре-ясла или детегледачка.И едното си има плюсове и минуси и другото.Според мен яслата би се отразила много по-добре на едно дете-относно социалната му адаптация,приучаването към някои навици,които не е усвоило в къщи и т.н.За него там ще се грижи специализиран персонал,хора които знаят какво правят,а на коя детегледачка може да се има 100% доверие?Наслушах се на истории за такива индивиди,че
Според мен и детето ще е по-спокойно там и ти!!Знаеш,че каквото и да се случи хората ще реагират бързо и адекватно,така че ти стискам палци!!
Много се чудехме,много го мислехме,кое ще е по-добре-ясла или детегледачка.И едното си има плюсове и минуси и другото.Според мен яслата би се отразила много по-добре на едно дете-относно социалната му адаптация,приучаването към някои навици,които не е усвоило в къщи и т.н.За него там ще се грижи специализиран персонал,хора които знаят какво правят,а на коя детегледачка може да се има 100% доверие?Наслушах се на истории за такива индивиди,че
Според мен и детето ще е по-спокойно там и ти!!Знаеш,че каквото и да се случи хората ще реагират бързо и адекватно,така че ти стискам палци!!
Искам и аз да се включа по темата. Дъщеря ми тръгна на ясла преди 2 месеца. Първият ден беше добре, втория също, но от третия се започна един рев, направо ужас. После се разболя, като оздравя- пак рев, после пак вирус и така вече два месеца. Сега пак е вкъщи, но в понеделник ще я водя. От сега ми е ясно какво ще е и се притеснявам, защото смятам, че честото боледуване поне в началота се дължи на стреса. Дано при вас да не е така, има дечица, които много лесно свикват, а за боледуването - просто трябва да се израсте.
дадох сина си на 11 месеца и то през януари (казаха ми сега или септември, а аз не можех да 4акам). беше най малкия - останалите са по на 2-3г. и едно прител4е беше на 1.5г.
плака сутрин около 2 седмици и после запо4на да стои по цял ден и да спи следобед. бързо свикна, сега не ще да си ходим или иска и мен да води на пързалката. привикването е индивидуално. ние имахме късмет да е с прител4е в групата и аз съм много доволна. случих на директор, обстановка и на екип в яслата. за болестите няма да те лъжа- от януари насам е бил болен от ларингит, фарингит, варицела и 3 хреми- спрях го на своя глава за по 3дни. от януари до юни мисля, 4е е добре за толкова малко дете. за сравнение децата на приятелките ми са боледували също токова пъти от що годе сходни болести, но без варицелата. имам убеждението , 4е някой заразни детски болести трябва да се изкарат, както и че имунитетът расте заедно с детето.
по отношение на твоите 4увства и притеснения- да- много ще ти е тревожно, може би ще си поплакваш, но е естетствено. след време , аз ли4но установих, 4е такива забавления не мога да предложа в домашна среда и е много по хубаво да се радваме един на друг след като е играл и общувал и с други хора, отколкото да се изнервяме само двамата у дома.
ина4е и сега го мисля и продължават да ме гонят всякакви хипохондрии и паранои, но или са по -слаби или не ги показвам толкова......
плака сутрин около 2 седмици и после запо4на да стои по цял ден и да спи следобед. бързо свикна, сега не ще да си ходим или иска и мен да води на пързалката. привикването е индивидуално. ние имахме късмет да е с прител4е в групата и аз съм много доволна. случих на директор, обстановка и на екип в яслата. за болестите няма да те лъжа- от януари насам е бил болен от ларингит, фарингит, варицела и 3 хреми- спрях го на своя глава за по 3дни. от януари до юни мисля, 4е е добре за толкова малко дете. за сравнение децата на приятелките ми са боледували също токова пъти от що годе сходни болести, но без варицелата. имам убеждението , 4е някой заразни детски болести трябва да се изкарат, както и че имунитетът расте заедно с детето.
по отношение на твоите 4увства и притеснения- да- много ще ти е тревожно, може би ще си поплакваш, но е естетствено. след време , аз ли4но установих, 4е такива забавления не мога да предложа в домашна среда и е много по хубаво да се радваме един на друг след като е играл и общувал и с други хора, отколкото да се изнервяме само двамата у дома.
ина4е и сега го мисля и продължават да ме гонят всякакви хипохондрии и паранои, но или са по -слаби или не ги показвам толкова......
Я, се стегнете!
Много си права.
Скучае вече вкъщи с детегледачката. Все се вре да си играе с другите деца.
Единственото ми притеснение е кога да пусна детегледачката да си търси друго детенце......заради тези пусти болести.
При всяко дете е различно.Докато не тръгне на ясла няма да разбереш
Напълно вярно.Няма никакъв смисъл да се настройваш за лесна или трудна адаптация.
Дъщеря ми е свикнала за час-два,на втората сутрин също мрънка,а същият този ден (втори поред),когато отидох да си я взема,не искаше да си тръгва
