Какво е то болка... и има ли почва у нас?

  • 1 424
  • 18
  •   1
Отговори

Анкета

Какво е болка?

Опции:

* Гласуването приключено: пн, 23 юли 2007, 01:31
* Може да изберете максимум 2 опции.

БОЛКА....
от всичко и от всички...

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 01:55 от dara777

# 1
...защото ние нямаме право на болка или просто да страдаме....или просто те не ни разбират...
или просто ние не разбираме....
...онези- мъжете..., който обичаме

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 01:55 от dara777

# 2
,

Последна редакция: сб, 23 юни 2007, 17:07 от dara777

# 3
даааааааа,
не всеки го боли...
но това ни сплотява...

# 4
болката е налице...
остава да бъде споделена...
не като чувство, а като начин на разбиране...

боли ме ужасно...
рева с глас- като малко дете
не, не като дете,
а като голям и пораснал човек..., но просто боли...

# 5
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

# 6
  • Мнения: 515
Болката те кара да се замислиш и да излезеш от състоянието в което си изпаднал.Наи-много обаче боли не от физическата болка ,а от болката причинена от приятел.Страданието което тя ни причинява е пречистващо и с него достигам епо нагоре в нашето развитие Naughty

# 7
  • Мнения: 451
Болката те кара да се замислиш и да излезеш от състоянието в което си изпаднал.
pro77,сигурно си права newsm78,а  дано тези,които трябва да излизаме от това състояние,по -бързо да се справим Hug Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 2 863
дара 77, извинявай но не може ли да пишеш в един пост:))
Иначе за болката- има време за бока и време за радост, време за сълзи и време за щастие... в живота има от всичко...

# 9
  • Мнения: 515
Patrisiq,ще се справите ,но трябва да минете през това за да оцените следващото,защото то със сигурност ще е по добро.Страданието и болката са за това за да те научат да мислиш и да осъзнаваш Naughty

# 10
  • София
  • Мнения: 6 477
Малко да пофилософстваме както гледам:
Щастието е състоянието между две нещастия.....Киркегор
Та какво повече да кажа? Болка винаги ще има, защото тя е критерия за нашето съществуване и чрез нея преценяваме дали сме щастливи или не! Ако имаше само щастие, как щяхме да знаем, че сме щастливи? newsm78
Не казвам, че съм мазохист...мен ако питате - хич повече не искам да изпитвам болка....та затова съм резнала идеите за последващо мирно съвместно и сериозно съществуване с мъж в къщата! Peace Peace

# 11
Болката бива два вида. Физическа. Породена от болест или рана. Тя се облекчава с лекарства, там лекарите са магьосниците, които успяват да облекчат страданието.Другата болка е душевна. Емоционална. За нея лек няма. Т.е. има, лекът е в самата болка. В причините, довели до нейното възникване. Болката най-често се ражда когато паднеш. Независимо дали физически или емоционално. И при двата случая в първия миг боли неистово. В мига, в който главата ти срещне съпротивлението на асфалта и установиш, че все пак си подчинен на някакви закони – било то на закона на гравитацията или на закона на Мърфи. В първия миг избухват толкова много искри, че замъгляват погледа ти. Цялото ти тяло става една болка. Мисълта ти е съсредоточена до такава степен в точката на болката, сякаш нищо друго на този свят няма значение.След това идва момента, в който започваш като контролен панел да проверяваш изправността на отделните функции. Глава – един брой, усещам я. Ръце – две, мърдат. Крака – два, там са. Сърце – продължава да тупти. Дишам. Издишам. Вероятно още съм жива.Болката продължава да вибрира в пространството. Знам, че не може да боли вечно. Мисля си, че светът изобщо не се интересува от моята болка. Хората продължават да се движат забързано наоколо и никой не се интересува от мен. Значи трябва да се справя сама.Събирам останалото от мен и се опитвам да се изправя. От високо обикновено нещата изглеждат по-добре. Ставам. Изтривам сълзите. От болка, от гняв, от обида. Мразя да падам. Правя крачка. Продължава да боли. Като пулсираща точка. Правя втора крачка. Животът явно продължава. Правя трета крачка. Дишам. Въздухът не е същия като преди. Но вероятно ще свикна. Може дори да ми хареса. Четвърта крачка. Събирам ума си. Пета крачка. Болката продължава. В едно място, което не знам какво е, нито къде се намира. Доказателството, че има душа е едно и неоспоримо. Няма как да няма, след като боли така. Шеста крачка. Вървя, вероятно напред, моето напред.Да паднеш – боли. Да се изправиш – също. Но смисълът на болката е да се научиш да се изправяш и да продължаваш напред.

# 12
  • Мнения: 451
Mery04,няколко пъти чета поста ти,и тази сутрин преди да тръгна на работа ,и да продължа моята борба Wink
Надали по-точно може да се опише,а в същото време ти дава и силичка Hug
Успешна седмица на всички Hug,дано да  ни боли все по-малко Heart Eyes  bouquet

# 13
  • Мнения: X
Нямам време за нея. И сили нямам вече. Отказвам да е част от живота ми.
Очаквам най-лошото и така никога не съм разочарована.  Thinking

# 14
  • Мнения: 1 731
Очаквам най-лошото и така никога не съм разочарована.  Thinking

Ти пък си просто ужасна...точно като мен  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт