Публикувана: 18 юни 2007, 15:15 ч.
Последно мнение: 26 юни 2007, 07:22 ч.

Моля отговорете на въпросите ми!

3 544
25
1

Гост

18 юни 2007, 15:15 ч.

С моят съпруг се борим със стерилитета доста време.
След първия неуспешен опит говорихме и за осиновяване.
От това, което чета ми става ясно, че процедурата е доста тромава и сложна.
Имам някои въпроси. Ще съм Ви благодарна ако ми отговорите.

1. Има ли някакъв шан да си осиновим много малко детенце (примерно на 1-2 месеца) от български произход?
Много бих желала да преживеем всички моменти, които бихме имали ако сами можехме да си имаме дете.
2. Може ли препоръките да са от роднини или трябва да са от приятели или познати?
3. Къде в България има домове за деца, до 2 годишна възраст?

Много съм объркана. Имам и още въпроси, но в момента не мога да ги формулирам ясно.

Благодаря предварително.

П.С. Не знам дали си въобразявам, но като гледах снимката във вестника на децата от изгорелия дом едно момиченце толкова ми заприлича на мен, когато съм била на нейната възраст.
Сигурно полудявам. Rolling Eyes

# 1 18 юни 2007, 15:34 ч.

Мнения: 3 715

Процедурата не е чак толкова и сложна. А моите отговори на твоите въпроси са:
1. Почти е невъзможно.
2. Не може да са от роднини
3. В почти всеки град, но дори и да знаеш къде са, това не ти върши никаква работа, защото не можеш да си избереш дете.

Послесловът не го разбрах, извинявам се.

# 2 18 юни 2007, 15:43 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: kakayaka в пн, 18 юни 2007, 15:34

Лека корекция по т. 2 - зависи от отдела - при нас беше дори препоръчително едната от препоръките да е от роднина - така че, питай в отдела, в който ще кандидатствате - навсякъде е различно.
Подкрепям останалото, написано от Какаяка

Относно послесловът - Паломита, не полудяваш, но задължително се успокой. Успех.

# 3 18 юни 2007, 15:52 ч.

Цитат на: kakayaka в пн, 18 юни 2007, 15:34

Послесловът не го разбрах, извинявам се.

Много съм объркана.
Просто исках да кажа с него, че явно съм узряла за осиновяване и много ми се иска.

А на колко месеца евентуално най-малко може да е детето?

# 4 18 юни 2007, 15:55 ч.

Мнения: 2 123

Процедурата нито е сложна, нито трудна. Просто се иска търпение след като ви впишат в регистъра. Най-ранната възраст, на която могат да ви предложат дете е 3, 4 месеца.
Разбира се има и други варианти, до един незаконни Laughing

, но не те съветвам да ги ползваш

Успех

# 5 18 юни 2007, 16:02 ч.

Нямам никакво намерение да заобикалям закона.
Просто имам голямо желание да бъда свидетел на всички моменти и да не изпусна нито един.
Явно това няма да стане. Cry

Много съм тъжна напоследък. Психическото ми състояние хич не е добро. Дано това да не повлияе ако тръгнем по процедурата.

Благодаря на всички за отговорите!
bouquet

# 6 18 юни 2007, 16:17 ч.

Враца
Мнения: 5 199

Здравей, нормално е след годините борба със стерилитет, а и не само, да искаш по-малко детенце, за да изживееш повечето "първи" неща.
Както са ти казали момичета има възможност да вземете мъничко бебче, но ще трябва да почакате доста.
Всяка възраст и всяко дете бъди сигурна ще ви донеса така жадуваните първи моменти.
не се отчайвай, не се предвай, ако сте решили да си осиновите започни със среща със социалния работник. Той ще ти даде списък с всички необходими документи и напътствия, защото за всеки град си е различно.
от собствен опит- след като подадохме документите спрях да се тормозя, чувствам се много щастлива, спокойна и чакам с нетърпение да ни включат в регистъра и след това да чакаме голямото обаждане Grinning

# 7 18 юни 2007, 16:18 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: palomita в пн, 18 юни 2007, 16:02

Много съм тъжна напоследък. Психическото ми състояние хич не е добро. Дано това да не повлияе ако тръгнем по процедурата.

Дано не го изтълкуваш зле и като нахално от моя страна, но бих те посъветвала, преди да започнете процедурата по събиране на документи и проучването, да се откъснете за малко от това, което сте преживяли до сега. Ако ще да е почивка на морето, в планината, нещо, но свързано само с вас двамата. Без да позволяваш идеята за бебе, да се прокрадва навсякъде и във всичко. Ограничи го, доколкото е възможно.
Починете си, а после на свеж мозък, пак обмислете възможностите.

Останалото, започнеш ли веднъж, няма да разбереш как минава времето. Но трябва да имаш и реални очаквания.
Късмет и бъди спокойна!

# 8 18 юни 2007, 16:18 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: palomita в пн, 18 юни 2007, 16:02

Мила, това едва ли ще повлияе на процедурата, но може да ви повлияе при взимане на решенията за бъдещето, затова отново ти препоръчвам - успокой се, поговори с мъж ти, изчакай дори малко време да мине - знам колко е трудно възстановяването след неуспешна процедура, особено първата. Не взимайте обаче прибързани решения - осиновяването не се прави, за да реши проблемът стерилитет, осиновяването трябва да бъде абсолютно осъзнат акт. Затова дай си всичкото време, което ти е необходимо, за да вземеш решение и направи това, което мислиш за най-добро. Надявам се да ме разбереш Hug

.

ПП Всъщност Дар за мен го е написала много по-добре от мен Hug

# 9 18 юни 2007, 16:37 ч.

Мнения: 3 715

И аз мисля като Фокси. Решението за осиновяване на дете трябва да е много добре осъзнато и обмислено, а не спонтанно и плод на емоция. То не замества бременността и раждането, макар и резултатът му да е детенце в дома.
Преди аз да взема това решение и да го предложа на мъжа ми, изчетох целия подфорум, както и другите форуми, свързани с осиновяването. Накрая си дадох сметка, че това не е проста работа и изисква много усилия и търпение. Попитах себе си дали съм готова на това и в какъв случай бих се отказала от тази стъпка. Не открих такъв и тогава се реших да действам. Добре си помисли дали наистина си готова.

# 10 18 юни 2007, 16:41 ч.

Мнения: 921

Тъй като ДарЗаМен и Фоксче вече са написали всичко, което щях да кажа bouquet

мога само да се съглася с тяхното мнение. Когато вземате това решение с мъжа е важно то да не е под влияние на емоциите, а да е напълно осъзнато. Това е добре, като за вашата, така и за психиката на детето.
А иначе - процедура, като процедура! Оцелява се! Wink

Щом си се решила да споделиш тук, значи първата стъпка вече е сторена. Peace

Опс, докато съм писала и някой вече го е написал! Извинявам се, че те повтарям Какаяка!

# 11 18 юни 2007, 19:34 ч.

Aachen-Пловдив
Мнения: 89

И аз ще повторя останалите, но искам да ти кажа да не бързаш и наистина да се опиташ да се откъснеш от преживяното досега. При нас в Германия социалните препоръчват започване на процедура за социално проучване за осиновяване около 2 години след като са приключили опитите за лечение. Знам че това си е направо геноцид, обаче сега смятам че на човек му е нужно време да осмисли това решение. Защото наистина осиновеното дете не е, за да запълни износването и раждането на биологичното. Слез време ще преосмислиш и очакванията си за възраст, произход. Дайте си време и се наслаждавайте на живота само двамата.
А подадеш ли документите, проучването ще мине бързо.

# 12 19 юни 2007, 11:11 ч.

Мнения: 1 669

Цитат на: palomita в пн, 18 юни 2007, 16:02

Дано това да не повлияе ако тръгнем по процедурата.

Според мен осиновяването е акт на убеденост. При теб съществува думичката "ако"... Мисля, че много добре трябва да помислиш, преди да го направиш. Аз никога не съм казвала "ако осиновя моето детенце", а "КАТО осиновя моето детенце"...

Желая ти много късмет в избора!!!

# 13 19 юни 2007, 19:44 ч.

Мнения: 118

Здравей, разбирам че си много объркана и притеснена, но искам да те уверя, че повечето осиновители се чувстват като теб, когато пристъпват към това начинание. Така, че и аз като останалите смятам, че това е нормално. По т.1 искам да те уверя, че почти е невъзможно да се осинови дете в такава възраст, тъй като е бавна процедурата първо по настаняването на дете в институция . Когато например майката изяви желание да остави детето си за осиновяване социалното служба е длъжна да събере необходимата документация и проучване дали евентуално детето има възможност да се настани при близки и роднини, и чак тогава да бъде вписано в регистър за пълно осиновяване. Като се има в предви, че е възможно роднините да са разпръснати из страната, естествено това отнема прекалено много време, тъй като е свързано с кореспонденция. Друго свързано със забавянето е и насрочването на делата защото добре знаем, че за минимални по-някога неща се отлагат дела, а пък ако се случи и ваканция на съда минават месеци. По т.2 мисля, че е подобре препоръките да не са от роднини, но всяко ОЗД си има различни изисквания newsm78

. А, за домовете както и останалите са ти писали не е от значение, тъй като там можете да посетите, чак когато сте преминали проучването и сте вписани в регистъра за осиновители.
Желая ти много късмет и смятам, че важната крачка е направена, може би е нужно време да отлежи идеята и всичко ще тръгне във ваша полза. Успех!!! Peace

# 14 20 юни 2007, 14:04 ч.

Цитат на: bobkas в вт, 19 юни 2007, 11:11

Казвам "АКО" з-о на есен ще правя последен опит инвитро. За себе си съм взела решение, че този опит ще ми е последен. Така говорихме и с мъжа ми. Но решение за осиновяване се взима и от двамата.
Говорили сме по този въпрос, но като го гледам има още надежда в последния опит и аз няма да му я отнема.
А и нищо не се знае.

Благодаря на всички за отговорите!

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: