Здравейте, дано това, коета ще ви споделя не ви възмути или и аз незнам какво!
Виждам, че доста се дискутира въпроса за отношението на втората жена към първото дете на мъжа!Та да Ви споделя какво и мен ми тежи!
Е и аз съм втората жена на един такъв мъж, който обаче обожава детето си и всеки един уикенд прекарва с нас! Разбираме се повече от прекрадно с детето , което е на 3г, и което е много привързано към мен. но след всяко негово връщане при майка му, аз се спуквам от рев и ми става много гадно, че това дете не е мое, то е злато и всеки път ми казва, колко ме обича! майката много много не и е зор и само гледа на кой да го остави, т.е мъжът ми може да го взима когато си пожелае!
Незнам как да си помогна сама, защото ми е много кофти всеки път, когато го оставяме на майката- толкова съм привързана към него, може би защото нямаме деца , а и аз си имам най-различни гинекологични проблеми и ме е много страх ако не мога да забременея, а и гледам някой е пуснал тема , за семейства, които се развеждат поради липса на деца и има толкова отговори, които ме натъжават и само си мисля ами аз ако немога да му родя дете, какво ще стане? Той си има едно прекрасно дете, така че за него не е проблем, ами аз ако не мога, така ли всеки път ще рева след като си тръгва неговото дете,това направо ме разсипва, а и виждам, че и на него му тежи, всеки път като плача! Всеки път детето ми се хвърля на врата и ми казва че ме обича най-много от всички и колко съм хубава и т.н за никоя друга жена не говори така, дори и за майка си(само да вметна, че никога нищо лошо не сме говорили за майка му пред него), и не се отделя от мен,повечето време прекарва плътно залепено до мен отколкото до баща си!Толкова го обичам това дете, а защо плача вместо да се радвам, че ме харесва, в момента, като си спомня за изминалите два дена пак ме напушва на рев!Два дена разходки, басийни и детето плътно за мев, държи ме за ръката и само ми се хвърля на врата да ме гушка, все едно аз съм му майка!Майката го дава без проблем, само скитосва, не се е наживяла , а е доста по-голяма от мен(над 30г) и би трябвало да обгрижва повече това дете, мъжът ми отива да го взима вечер примерно, детето с температура, майката хукнала по мъже и си изключила телефона, детето при бабата! И как да не плача, някой жени не заслужават да бъдат майки, а на други който биха били превъзходни майки, това право им и отнето? Много е несправедлив живота, по дяволите!
Моля за мнение, съвет,укор или каквото ви дойде на ум ,има ли изход от такава ситуация?
Виждам, че доста се дискутира въпроса за отношението на втората жена към първото дете на мъжа!Та да Ви споделя какво и мен ми тежи!
Е и аз съм втората жена на един такъв мъж, който обаче обожава детето си и всеки един уикенд прекарва с нас! Разбираме се повече от прекрадно с детето , което е на 3г, и което е много привързано към мен. но след всяко негово връщане при майка му, аз се спуквам от рев и ми става много гадно, че това дете не е мое, то е злато и всеки път ми казва, колко ме обича! майката много много не и е зор и само гледа на кой да го остави, т.е мъжът ми може да го взима когато си пожелае!
Незнам как да си помогна сама, защото ми е много кофти всеки път, когато го оставяме на майката- толкова съм привързана към него, може би защото нямаме деца , а и аз си имам най-различни гинекологични проблеми и ме е много страх ако не мога да забременея, а и гледам някой е пуснал тема , за семейства, които се развеждат поради липса на деца и има толкова отговори, които ме натъжават и само си мисля ами аз ако немога да му родя дете, какво ще стане? Той си има едно прекрасно дете, така че за него не е проблем, ами аз ако не мога, така ли всеки път ще рева след като си тръгва неговото дете,това направо ме разсипва, а и виждам, че и на него му тежи, всеки път като плача! Всеки път детето ми се хвърля на врата и ми казва че ме обича най-много от всички и колко съм хубава и т.н за никоя друга жена не говори така, дори и за майка си(само да вметна, че никога нищо лошо не сме говорили за майка му пред него), и не се отделя от мен,повечето време прекарва плътно залепено до мен отколкото до баща си!Толкова го обичам това дете, а защо плача вместо да се радвам, че ме харесва, в момента, като си спомня за изминалите два дена пак ме напушва на рев!Два дена разходки, басийни и детето плътно за мев, държи ме за ръката и само ми се хвърля на врата да ме гушка, все едно аз съм му майка!Майката го дава без проблем, само скитосва, не се е наживяла , а е доста по-голяма от мен(над 30г) и би трябвало да обгрижва повече това дете, мъжът ми отива да го взима вечер примерно, детето с температура, майката хукнала по мъже и си изключила телефона, детето при бабата! И как да не плача, някой жени не заслужават да бъдат майки, а на други който биха били превъзходни майки, това право им и отнето? Много е несправедлив живота, по дяволите!
Моля за мнение, съвет,укор или каквото ви дойде на ум ,има ли изход от такава ситуация?
Има форуми такива,можеш да влизаш там,да питаш,ще ти обяснят къде да отидеш,какви изследвания да правиш,до колкото съм чела момичетата успяват(повечето) да се справят с проблема все някога.
