Не, за нищо не съжалявам!

  • 3 118
  • 52
  •   1
Отговори

Анкета

За кого се отнася тази фраза?

Опции:

# 45
  • Мнения: 216
Подарявам ви една приказка!   bouquet

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
Страхотна приказка Танки, много истинска Peace

# 46
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
За някои неща съжалявам.
За други не.

Как да не съжалявам, че ометох половин бисквитена торта?
Тежко ми е сега...можех да си оставя и малко за утре...

# 47
  • София
  • Мнения: 4 966
Попринцип за нищо не съжалявам.
Защото съм в сегашното си положение,следсвтие от минали ми действия.Всичко е за добро....

Има само едно нещо,което ме гложди,но то си е лично.

# 48
  • Мнения: 3 782
За какво да съжалявам? И да съжалявам и да не съжалявам все тая. Преди си заравях главата в пясъка и плач, рев и за какво като нещата не могат да се върнат? Сега съм добре, решавам какво ще правя, дърпам чертата и толкоз.
Според мен тази фраза може да я каже човек,който е здраво стъпил на земята, не само щастливият или нещастният. В крайна сметка само някои нежа зависят от нас самите.
 

# 49
  • Мнения: 3 268
Съжалявам за някои неща,слава богу не са много.Най-много съжалявам,че не си родих още едно дете.Трето.И това го казвам най-искрено.Установих,че само детето ме прави истински щастлива.

# 50
  • Sofia
  • Мнения: 1 433
Съжалявала съм за много неща...даже в момента съжалявам за нещо, което правя, но не мога да спра...

# 51
  • София
  • Мнения: 1 775
Преди време съжалявах за много неща. Най- вече за ситуациите, в които съм била безсилна. Сега вече се научих да приемам нещата такива, каквито са. Опитвам се да търся красивите неща. Недотам хубавите ги приемам, като опит и се опитвам да намеря поуката.
В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
Благодаря за приказката  bouquet.
Lil_Vixen, хубав поздрав   bouquet.
В анкетата моят отговор го няма. Важи за силните хора, които взимат решенията си сами и умеят да приемат грешките си.

Последна редакция: пт, 22 юни 2007, 08:31 от Lovi

# 52
  • Мнения: 2 759
                    Съжалявам за част от нещата, които съм извършила. И за тия, които не съм извършила. За някои наистина много съжалявам. Най-пресен пример мога да дам, със смъртта на близък човек тази година. Последните му 12 месеца живях почти само за него. Сега съжалявам, задето правих това само през последната година. Да му покажа, колко много го обичам, вместо просто да телефонирам, и да го направя истински щастлив. В деня на смъртта му се зарекох да правя това ежедневно за половинката му. Не искам да изгубя още някого, а да не съм му дала всичко от себе си. Колкото и да е банално, опитвам се да живея сякаш всеки ден ми е последен.
                    А защо повечето пишещи тук бъркат съжалението със самосъжалението? Коренно различни неща са  Peace.

Общи условия

Активация на акаунт