Здравейт
И аз вече съм самотна майка с три деца.
Много ми е тъжно,че така се получи.Пак се разплаках.
Макар че решението за раздялата взех аз сега ми е много тежко и незнам как ще се справя.Опитвам се да си подредя мислите,но сълзите ми все почват да текат,и сега пак плача.А неискам,знам ,че трябва да съм силна,но е толкова трудно.
Довечера ще е последния ни разговор в който ще дооточним кой какво има.Той иска да вземе всичко материално ,което сме постигнали заедно.Дори ми заяви ,че трябвало да подпиша някакъв договор в който да пише че няма да го търся за издръжка.Трябва да си търся нова квартира,защото не разполагам с жилище.Той ми каза да е някъде по надалеко,че да не ми виждал физиономията.Да но децата имат много приятелчета от квартала ,а училището и градината са ни много на близо тука.
Днес казах на децата .Стефчо е на 8 год и разбра как стоят нещата,но Цеци,който е на 5г. му стана много мъчно -разплака се,неможах и аз да се сдържа и аз се разплаках,незнам как да им помогна да го приемат по лесно.
Моя мъж ми предлага тая сутрин ако съм искала да се примиря заради децата и да си живеем така като съквантиранти, да работим заедно,защото бизнеса ни е общ.Каза,че той не можел да се промени, неможел да обръща повече внимание на децата.Не му било приятно да излиза с тях.Да , но аз имам някакви очаквания от човека да себе си,още повече ,че е баща на децата ми.Неможе приятелите и удоволствията да са на първо място,а аз да се чудя откъде да я захвана.
Всъщност,не съм много сигурна дали постъпвам правилно.Стували си да търпя един лентяй в къщи ,само защото е баща на децата ми.
Вярно е ,че не ме бие,не е удрял и децата,но не ни уважава ,не ми помага в отглеждането на децата ,в домакинството.Работата му е за 2часа на ден и после почива,играе карти с приятели,ходи за риба.Трябва ли да се премиря с това и как?
Всъщност то връщане назад май няма,след нещата които си казахме ,всичко ще бъде още по зле.
Сигурно ви обърках,аз и така се чувсвам.Исками се да можех смело да извикам от днес съм самостоятелна жена,но нещо така ме е стегнало за гърлото
Сега не мога да пиша повече,че не спират да ми текат сълзите.Надявам се да получа вашата подкрепа.
И аз вече съм самотна майка с три деца.
Много ми е тъжно,че така се получи.Пак се разплаках.
Макар че решението за раздялата взех аз сега ми е много тежко и незнам как ще се справя.Опитвам се да си подредя мислите,но сълзите ми все почват да текат,и сега пак плача.А неискам,знам ,че трябва да съм силна,но е толкова трудно.
Довечера ще е последния ни разговор в който ще дооточним кой какво има.Той иска да вземе всичко материално ,което сме постигнали заедно.Дори ми заяви ,че трябвало да подпиша някакъв договор в който да пише че няма да го търся за издръжка.Трябва да си търся нова квартира,защото не разполагам с жилище.Той ми каза да е някъде по надалеко,че да не ми виждал физиономията.Да но децата имат много приятелчета от квартала ,а училището и градината са ни много на близо тука.
Днес казах на децата .Стефчо е на 8 год и разбра как стоят нещата,но Цеци,който е на 5г. му стана много мъчно -разплака се,неможах и аз да се сдържа и аз се разплаках,незнам как да им помогна да го приемат по лесно.
Моя мъж ми предлага тая сутрин ако съм искала да се примиря заради децата и да си живеем така като съквантиранти, да работим заедно,защото бизнеса ни е общ.Каза,че той не можел да се промени, неможел да обръща повече внимание на децата.Не му било приятно да излиза с тях.Да , но аз имам някакви очаквания от човека да себе си,още повече ,че е баща на децата ми.Неможе приятелите и удоволствията да са на първо място,а аз да се чудя откъде да я захвана.
Всъщност,не съм много сигурна дали постъпвам правилно.Стували си да търпя един лентяй в къщи ,само защото е баща на децата ми.
Вярно е ,че не ме бие,не е удрял и децата,но не ни уважава ,не ми помага в отглеждането на децата ,в домакинството.Работата му е за 2часа на ден и после почива,играе карти с приятели,ходи за риба.Трябва ли да се премиря с това и как?
Всъщност то връщане назад май няма,след нещата които си казахме ,всичко ще бъде още по зле.
Сигурно ви обърках,аз и така се чувсвам.Исками се да можех смело да извикам от днес съм самостоятелна жена,но нещо така ме е стегнало за гърлото
Сега не мога да пиша повече,че не спират да ми текат сълзите.Надявам се да получа вашата подкрепа.
, но сега най-важно за теб е да си намериш истинка, жива, реална подкрепа в лицето на приятели или родители, защото с три деца, наистина ще ти е нужна.
