Когато таткото не е на работа, е на компа с брат си да си приказват. Всеки ден, всеки миг, когато не спи и не е на работа. Аз вече не издържам, много пъти се опитвах да му кажа, че има деца, семейство, домашни ангажименти (мъжка работа имам предвид, която аз не мога да свърша), глас в пустиня...
Днес ми преля чашата, защото той работи събота и неделя, та аз съм сама с децата, а днес му беше неочаквано освободен следобеда! Цяла седмица си мислех как всички заедно днес.....ама не! Вярно, до средата на следобеда децата бяха на гости, можехме да имаме малко време за нас...пак НЕ, губя му времето.Аз изпих 1 бира и си легнах. Когато си лягах, той си говореше с брат си, когато станах, час по-късно, пак! В момента също.
Всъщност мен и децата ни няма тук, той е с братчето в БГ, кои сме ние и кво ли искаме? В БГ беше същото, докато аз съм на работа, от 14h до 21h, той като си свърши неговата, айде там, при братлето! Ама деца, ама вечеря...кой ти гледа, давай там вафла мура и стига толко!
Не ме разбирайте погрешно, опитах всичко, добро, разговори, молби, сълзи ( аз и до сега си ревах, та и повръщах даже, то е гадно много), скандали, цупене....ами кервана си върви, а кучето си лае...
Какво още мога да сторя да го откъсна от тоя брат?! Не е нормално това, просто е налудно, то като дрога , че и по-зле...или да си дигам аз чантата с гащите?
Днес ми преля чашата, защото той работи събота и неделя, та аз съм сама с децата, а днес му беше неочаквано освободен следобеда! Цяла седмица си мислех как всички заедно днес.....ама не! Вярно, до средата на следобеда децата бяха на гости, можехме да имаме малко време за нас...пак НЕ, губя му времето.Аз изпих 1 бира и си легнах. Когато си лягах, той си говореше с брат си, когато станах, час по-късно, пак! В момента също.
Всъщност мен и децата ни няма тук, той е с братчето в БГ, кои сме ние и кво ли искаме? В БГ беше същото, докато аз съм на работа, от 14h до 21h, той като си свърши неговата, айде там, при братлето! Ама деца, ама вечеря...кой ти гледа, давай там вафла мура и стига толко!
Не ме разбирайте погрешно, опитах всичко, добро, разговори, молби, сълзи ( аз и до сега си ревах, та и повръщах даже, то е гадно много), скандали, цупене....ами кервана си върви, а кучето си лае...
Какво още мога да сторя да го откъсна от тоя брат?! Не е нормално това, просто е налудно, то като дрога , че и по-зле...или да си дигам аз чантата с гащите?
И не, категорично не го намирам за нормално. От кога е така 
Даже и близнаци да са,чак такава наркотична зависимост,че да пренебрегва децата си 
И аз дълго време казвах на бившия "Подреди си приоритетите,след като семейството и детето ти са най-важни...",но не е било така 
според мен поне 