как да успея

  • 1 510
  • 14
  •   1
Отговори
  • софия
  • Мнения: 636
много искам да знам и вас ли ви убива еднообразието. аз се чувствам ужасно подтисната - вече направо не знам. всеки ден е като предния. ходим на разходки на разни места около нас - все едни и същи, мъжа ми го няма по цял ден като се върне почива, нямаме много време да се видим около бебо сме все, вечеризлизаме заедно понякои път ама пак в квартала щото няма за къде по-далече че къпане и т.н. В неделя пък ни нападат роднините и пак еднообразие. Какво да правя?

# 1
  • Мнения: 2 908
същото Sad

# 2
  • Русе
  • Мнения: 2 354
много искам да знам и вас ли ви убива еднообразието. аз се чувствам ужасно подтисната - вече направо не знам. всеки ден е като предния. ходим на разходки на разни места около нас - все едни и същи, мъжа ми го няма по цял ден като се върне почива, нямаме много време да се видим около бебо сме все, вечеризлизаме заедно понякои път ама пак в квартала щото няма за къде по-далече че къпане и т.н. В неделя пък ни нападат роднините и пак еднообразие. Какво да правя?

днес ти е ден за теми  Laughing
при мен е същото положение... уж ходим по разходки всеки ден, а някак си ми е еднообразно....
по едно и също време ставаме, по едно и също време излизаме по разходки..... скука отвсякъде!

# 3
  • софия
  • Мнения: 636
да бе то едни съм ги подхванала, ама така ме е налегнало, че... #2gunfireМного ме успокоихте Mr. Green,май като гледам все едно пак аз съм ги писала тия работи. ooooh!

# 4
  • Мнения: 583
Понякога е така за доста дълъг период. Когато е малко детето трябва с него първо да се съобразяваш, после пък като стане по- голямо започват другите проблеми. Еднообразието в живота понякога е доста дълго - всеки ден едно и също - спиш, разтребваш, храниш, чистиш переш, гладиш, разходки, плач, нерви, пазаруване, понякога разходки извън квартала, рядко развлечения, умора. Това е, мила ,свиквай. Безгрижния живот свършва с идването на детето, но това не е лошо и скучно, ще свикнеш. От време на време си създавай сама малки развлечения - излез, ако имаш тази възможност, сама или с приятелки, и други неща, които на теб ти харесват.  bouquet

# 5
  • Мнения: 3 376
Ами така е понякога,всеки има такива периоди!!!
Но всичко е в главата ти в крайна сметка-хубавото е че не се налага да промениш ситуацията си/а и няма как/,а начина по който гледаш на нещата.
Заслужава си защото:
-детето никога повече няма да е на тази възраст.Всеки един ден е уникален,пред очите ти малкото човече започва да прави все нови и нови неща и това е всеки ден.Ама абсолютно всеки  Laughing
-кога пак ще имаш възможност да се разхождаш по цял ден,да се размотаваш по улиците и само да се чудиш с коя приятелка да пиеш кафе Wink
-не ти се налага всеки ден да бързаш за някъде,както когато ходиш на работа,да гледаш дали не ти е излющен лака на маникюра или пък да се чудиш кафе ли пиеш сутринта или косата си да оправяш.Спокойно можеш да се разхождаш  и като разплетена кошница в главата,детето даже повече ще те хареса така!
-от малка сигурно си мечтала да станеш майка.Както всяка жена.Ето мечтата ти се е сбъднала и не се съсредоточавай върху това колко ти тежи,ами върху това,че си една от големите късметлийки -първо защото имаш детенце/някои чакат с години за рожбичка/,второ защото детенце е живо и здравичко,а от това по-важно няма.
-излизай повече с приятелки и не си говорете само за деца,болести и памперси...поговорете за мъже малко  Twisted Evil
-помоли мъжа ти една вечер да гледа детето и излез някъде с женска компания.Аз понеже не искам да товаря моя много,когато е изморен,излизам към 21.00-21.30 ч.,когато вече съм приспала малкия.Ако се събуди евентуално,мъжа ми трябва само да му направи мляко и той пак си заспива
-и жалко,че не сме от един град,щяхме да излезем на кафе някой път ида ти избия всичките мрачни мисли от главата. Grinning
Не се ядосвай,знам че не е лесно...я върви на фризьор утре или на моникюр,а мъжа ти да те чака с малката на някое кафе.Дори час -два да си откраднеш пак е нещо  Peace

# 6
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
......................................

Кефиш ме с тоя оптимизъм   bouquet

А по темата - моя съученичка малко след раждането на дъщеричката й започна да се занимава надомно със шиене. Удаваше й се, иначе е финансист. Не шиеше чаршафи и други такива на норма, ами дрехи по поръчка: стеснява, скъсява, по кройка и т.н. Не изкарва пари, но пък казва, че много й помага това, че работи нещо  Peace

# 7
  • Мнения: 1 172
  Чувствала съм се така в периода след раждането докато да тръгна на работа. Сега си мисля, че голямата ми грешка, е била, че преди да родя си продадох колата. Явно трябваше да си я оставя, за да мога да ходя с бебето до всяка точка в София, при познати и приятелки с малки деца, които също изкукваха от скука като мен. Май най-много ми е липсвала мобилността, оттам и социални контакти.

# 8
  • Мнения: X
Ми така е.......... ама, като се върнеш на работа ще ти светне пред очите.

# 9
  • Мнения: 1 273
И аз това си мислех днес  ooooh!


Много освежаващо ми подейства твоя пост. Благодаря

# 10
  • Мнения: 1 800
Така е като повечето от вас ревнуват от бабите(тема от форума) Mr. Green. Ама неможе хем да искаме да сme с бебето постоянно щото не се доверяваме на никой друг или ревнуваме, хем да ни  е разнообразно newsm78. Докато бебето не тръгне на ясла/градина все ще е така.. Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 392
затова и много майки изпадат в следродилна депресия или ги избива на разни мании,фобии идр. ако го нямаше детето,къде щеше да ходиш и не би ли могла да отидеш там със него? мисълта ми е ,че ние си гостуваме с разни приятели и бебето го приспивам в другата стая,ходим с него и в провинцията и на море беше на 6 месеца и понякога на заведение,е- на дискотека не става,но аз и без това вече не се чувствам за там.мисля че трябва да контактуваш с различни хора,а не с едни и същи приятелки.,обади се на позабравени познати,сега поне имаш време.може и да си припомниш стари хобита и интереси,които са отпаднали заради липса на време!

# 12
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Много по-разнообразно ми беше докато бях в майчинство. Няма нищо по-досадно от това да стоиш всеки ден от 9 до 18 ч. на един и същ стол с едни и същи хора.

# 13
  • Мнения: 84
Явно е масово явление. Точно към 8мия месец и мен ме застигна. Реших да се върна на работа и да взема бавачка. Резултатът е, че бебето е щастливо, защото вместо отегчена майка има девойка която го забавлява с много обич, а аз намирам истинско удоволсвие в ходенето на работа  Laughing Money
Прекарвам по-малко време с бебока, но пък далеч по-пълноценно!

# 14
  • София
  • Мнения: 337
аз за това още от сега почнах да търся жена, та живот и здраве, когато бебо е на 5-6 месеца да тръгна на работа. знам, че много хора ме съдят за това, но това си е моят избор. не виждам ползата за децата ми от скучаеща, депресирана и изнервена майка.

Дани, ще ти мине, май си попаднала в някои от тези гадни настроения, но знаеш, че са временни. Hug
поне времето става за разходки, а и форумът е насреща Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт