много тъпо звучи, но случвало ли ви се е по време на бременността дасе чувствате ужасно самотни дори и заобиколени от близки и приятели ? на мен много често ми се случва и се чудя хормоните ли са или съвсем вече си загубих разсъдъка. много често имам нужда да гушкам някой който е до мене, за да чувствам, че не съм самичка , реввам ако остана сама в стаята за по дълго време...смях ...ма хем ме изнервят понякога хорицата , хем не ми се ходи самичка даже до магазина . случвало ли ви се е?
- Публикувана: 15 юни 2007, 12:24 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 18:22 ч.
чувствате ли се самотни без причина, бременни майчета?
)
Ами не. Имах нужда от гушкане, но не защото се чувствах самотна, а защото имах "пристъпи" на любвеобилност. Чувствала съм се самотна преди, понякога. Но с бебето в корема, дори самичка у дома, се чувствах, сякаш си имам компания. То и си беше така. 
А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.
А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.
Редовно си поплаквам и понякога се замислям, че ако някой ме попита за какво плача, няма да мога да обясня. Понякога се заставям да го обясня на себе си и като се чуя каква тъпа причина измислям, започвам да се смея.
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.
Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа
Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.
Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа
Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.
. 
Не съм плакала и не съм се 4уствала самотна. От време на време съм нервна и не понасям никои около себе си, но това маи ми е характера, а не е от бремеността 
Не намирам да съм се променила в нещо 
, но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но.
Не намирам да съм се променила в нещо , но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но. 
А понякога когато има някой при мен ме изнервя страшно много.Мисля че е нормално какво да се прави-хормони 
Ами все ми се струва,че мъжо не ми обръща достатъчно внимание и само го увиквам,че все в работата му е акъла и мен ме пренебрегва и се чувствам самотна.Всъщност не е така,ама тия пусти хормони...На моменти направо изтрещявам.Като се усетя,че ме хващат лудите,излизам да се разхождам-това ми е терапията.
Препоръчани теми