само да споделя

  • 3 071
  • 48
  •   1
Отговори
Не мога да ви опиша какво точно чувствам в момента - гняв, болка, безсилие, яд, мъка,отвращение.....Окъде да почна - от родителите ми - те са от онзи тип хора, покрай които еволюцията е минала без да ги засегне  - както ги наричам аз първобитен боклук.Дълги години не си говорех с тях, защото  методите им за възпитание бяха само бой и заключване. Ние сме няколко деца и винаги сме се подкрепяли и обичали, още повече ни сплотяваше  "възпитателните" медоти на родителите ни. Започнах да си говоря с тях и да пазя добрия тон само привидно и заради децата ми. Но сега се случи нещо дето преля чашата - 20-годишният ми брат,който буквално израстна пред очите ми,заедно с няколко "приятели" организирал грабеж и сега е с мярка за неотклонение задържане под стража със сериозно обвинение и възможна присда до десет години лишаване от свобода. НЕ мога да спа два дена вече,не мога да го проумея,че това се случва на мен, не мога да ям,само плача и мисля какво може да се направи. Намерих добър адвока, за който съответно трябва пари - аз и сестрите ми събираме.Обадих се на родителите си да помогнат, защото имат,не е като да нямат, а отговора на баща ми беше : "Той си го заслужава, да седи по затворите 20годинит,та да му дойде акъла". Повярвайте ми - не издържах - казах му каквото ми беше на душата - казах му,че е първобитна помия и да си живее живота сам и да забрави за мен и семейството му, казах му, че ми е писнало от тях,че каквото и да е направил брат ми е заради тях и техните методи. Естествено, той нищо не разбра от смисъла на това,което исках да му кажа. ПРиключих с тях. И сестрите ми също. От пет деца останаха без едно. Мразя ги от дъното на душата си заради всичко, което са. Не мога да ви опиша чувствата си - толкова са смесени и объркани. Искам да помогна на брат си, но незнам как.Чак в понеделник ще имам право на свиждане. Толкова неща искам да го питам и най вече Защо?Защо?Защо?Защо?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 352
Много съжалявам, че не си "случила" със семейство. Много е тежко да имаш родители, които са ти чужди и далечни, а трябва да са най-близките ти хора. Чудесно е и това, че си загрижена за брат си, че сте сплотени и задружни братя и сестри.
НО, честно казано не мога да ти съчуствам за брат ти. Извинявай много, но грабеж  Shocked с възможна присъда 10 години /явно не е крал бонбони от кварталната бакалия/ ... Вероятно и родителите ти си имат своите причини да реагират незаинтересовано за постъпката на брат си. Това, което е направил той е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Сигурно се срамуват от него. Както би трябвало да се срамуваш и ти, а не да пускаш теми във форума.

# 2
Не мога да се срамувам от брат си. Както не мога да се срамувам от децата си,каквото и да с направили. Знам, че нищо не го оправдава и ще си изтърпи наказанието, но да се срамувам - НИКОГА!

# 3
  • София
  • Мнения: 12 551
То по твоята логика, ако брат ти утре убие някой, ти пак няма да се срамуваш от него, така ли? Sick
Колкото до родителите ти - може би са прави. Naughty

# 4
  • Мнения: 730
Не е повод за гордост,естествено,аз бих се срамувала също независимо дали ми е брат.Наистина не знам с какво можем да помогнем,освен да кажем,че съжаляваме за случилото се.

# 5
  • София
  • Мнения: 418
Не казвам, че е правилна постъпката на брат и.
но Вие като майки бихте ли изоставили детето си в това положение? Ще забравите, че имате син? Жената е притеснена от постъпката на родителите, за брат и е ясно.

# 6
  • Мнения: 1 172
Грабежът е планирано и съвсем умишлено престъпление. Не е като да блъснеш пешеходец, излязъл внезапно на пътя. Не намирам за логично родителите ти да се втурнат да харчат пари по-лека присъда. Прави са, че щом брат ти си е навлякъл тези неприятности, трябва да си ги оправи сам и да си извади съответните поуки. Едно е да се срамуваш от постъпката на брат си, друго е да го подкрепяш дори, когато е сгрешил. Това са съвсем различни неща.
Помисли си какво очакваш от хора, които наричаш "първобитен боклук" и към които демонстрираш точно такова отношение. Защо им звъниш за помощ след като вече си ги квалифицирала като боклуци?

# 7
Разберете ме,правилно - не одобрявам постъпката му - но не изпитвам и грам срам>Защо да се срамувам?Защо да го отхврълям,когато има най - голяма нужда от помощ подкрепа,за  да влезе в правия път. Дори и да убие пак няма да се срамувам. Той ми е като дете, а аз помагам на децата си с каквото мога.  Не мога а го оставя сам -- без да знае, че там  някъде има някой,който го обича и ще го чака и,че винаги може да разчита за мен. Кой иначе ще му отнесе необходимите неща в ареста - без облекло е,без бельо,без бръснарски принадлежности, без карта за телефон. Съвсем сам е....Как да го оставя? Как да го забравя?Как да се срамувам? МОже да освирепее и наистина да стигне до убийство? А той е добър.... знам го......

# 8
Защо им звъниш за помощ след като вече си ги квалифицирала като боклуци?
Защото са родители и защото имат възможност да помогнат.

# 9
  • Мнения: 2 700
Съгласна съм напълно с Герчо, както по отношение на сплотеността ви, така и по отношение конкретно на брат ти. Със сигурност възпитателните мерки на родителите ти са изиграли роля при формирането на личността му, но за мен родителите ти постъпват правилно. Един двадесет годишен човек трябва да носи отговорност за постъпките си, независимо от причините, които са ги породили и трябва да си понася последвстивята.

Малко оф-топик, но мисля, че примерът е сходен. Синът на братовчедка ми се беше алкохолизирал и в продължение на години вървеше все надолу и надолу. Разведе се, загуби работата си, въобще знаеш как става. Когато й беше звъннал на вратата с молба да го подслони, тя го беше изгонила и му беше казала, че докато не спре трайно с алкохола не желае и да чува за него. Изминаха месеци, в които сърцето й се късаше, но тя така и не го потърси. Дойде моментът накрая, когато той се появи вече скъсал завинаги с чашката.
Познавам и други майки, които нямаха силата на братовчедка ми, и се явяваха непрекъснато на помощ на закъсалите си "деца". Точно тези "деца" и днес са на същото дередже.

Така че колкото и странно да ти звучи, по-добре двадесетгодишният ти брат да си полежи на топло, за да може като излезе на тридесет да не допуска същите грешки. Peace

# 10
  • Мнения: 730
Грабежът е планирано и съвсем умишлено престъпление. Не е като да блъснеш пешеходец, излязъл внезапно на пътя. Не намирам за логично родителите ти да се втурнат да харчат пари по-лека присъда. Прави са, че щом брат ти си е навлякъл тези неприятности, трябва да си ги оправи сам и да си извади съответните поуки. Едно е да се срамуваш от постъпката на брат си, друго е да го подкрепяш дори, когато е сгрешил. Това са съвсем различни неща.
Помисли си какво очакваш от хора, които наричаш "първобитен боклук" и към които демонстрираш точно такова отношение. Защо им звъниш за помощ след като вече си ги квалифицирала като боклуци?

 Peace

# 11
  • Мнения: X
Защо пък трябва да се срамува?Да не би тя да е извършила грабежа?
И защо  да не пуска тема във форума?Ами мъчно и е жената,защо да не го сподели?
Сигурно темите за свирките и други подобни са по-интересни?
Познавам такива деца,които са сплотени,точно заради безотговорността на родителите си.Гледали са се едно на друго.По -големите отглеждат по-малките,защото родителите са "малоумни" и за тях работата опира само да ги правят,но не и да ги отглежадат.
И защо да не му се помогне на момчето?Той е на 20г.Всички знаем,колко са смели 20 годишните момчета,но като стане проблем със полиция,после не са толкова смели.Като ги вкарат в затвора,виждат как е и много от тях,наистина после се страхуват.
Ако това му е първо престъпление,наистина не виждам нищо лошо,да му се помогне.Поне да му се намали присъдата на половина.И 5 год.са много,за да се осъзнае,не пък 10.
Защо да му се пропиляват 10 г .от живота на момчето,ако той например е стъпил на криво за първи път.Аз също ,ако имам такъв проблем,бих се опитала да му помогна.
Те са си кръв,а и много близки.Нормално е, да я боли на жената.

# 12
  • Мнения: 1 172
Защо им звъниш за помощ след като вече си ги квалифицирала като боклуци?
Защото са родители и защото имат възможност да помогнат.
Чакай малко, от това, което пишеш, излиза, че те са ви само биологични родители. Но не и родители в чисто емоционален план, със съответната загриженост и т.н. Иначе не би било нормално да ги наричаш боклуци.
Според мен им звъниш напърво място защото имат възможност. Но всеки нормален човек решава дали да помогне според отношението, което се демонстрира към него. И аз на тяхно място не бих инвестирала средства, за да помагам на хора (дори да са собствените ми деца), ако те ме мислят за първобитен боклук. Най-просто казано - като са толкова по-еволюирали, да се оправят сами.

# 13
  • Мнения: 1 761
Колкото по-дълго време му помагаш, толкова по-сериозни поразии очаквай.
Брат ти не е тийнейджър,за да има нужда от опека.
И аз имам брат.И той правеше глупости, при това много по-големи.Изтегли голям кредит от банка,после спря да плаща вноските и му изпратиха съдия-изпълнител.Обади ми се да ми иска пари.Попитах го какво е направил с кредита- мънка, мънка и накрая ми каза,че ги похарчил покрай някаква мадама.Отказах му.Щото не съм се разхождала аз с мадамата.
Няколко месеца яде хляб и сол.Сега мисли,преди да направи каквото и да било,защото знае,че който си дроби попарата си я сърба.

Да,брат ми е.Ама има глава на раменете,за да мисли с нея.

П.С. И нас са ни били.Доста при това.Гадно е, неприятно е.Ама не сме обвинявали родителите си заради наште глупости.
Помогнеш ли му сега,готви се цял живот да му спасяваш гемиите.И то без да се оплакваш.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 567
Колко сте смели в нападките си , нали не става въпрос за вашето семейство!
Та той и е брат и това че е сгрешил не значи че трябва да го изостави и да му обърне гръб, цял живот родителите им са им обръщали гръб, дай сега и тя.
Какви ценности имате бе хора семейството и децата винаги трябва да се подкрепят, ако ние близките не ги изведем от помията и не им покажем правия път тогава кой? Или сте само семейство когато нямате проблеми?

Общи условия

Активация на акаунт