Раждането: Не бутай реката – тя си тече сама

  • 14 963
  • 62
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 249
Не бутай реката – тя си тече сама
Лора Шанли

Малко известен факт е, че освен един-два леки напъна в последните секунди на раждането, напъването насила (когато жената няма импулс да го прави), е ненужно и даже нежелателно. Фразата “Не бутай реката, тя си тече сама” определено е подходяща за раждането. В своята статия  "Втората фаза на раждането – не е нужно да напъваш" Nancy Tatje-Broussard пише: "Родовият процес не трябва да се превръща в напъване. Той може да се разгръща плавно в хармония с природния ритъм на живота."

Tatje-Broussard започва да изучава концепцията за напъването, след като нейна приятелка разказва своето преживяване за медикаментозно болнично раждане в поза “по гръб”. На тази нейна приятелка била сложена пълна упойка, поради което в безсъзнание през повечето време, след известно време тя се събужда и вижда как главата на дъщеря й прорязва. Бързо извиква сестрите, които играели на карти наблизо.

Tatje-Broussard се запитва защо, ако е възможно да родиш лесно в безсъзнание, са нужни такива огромни усилия когато си будна. Тя открива, че до 1920 г. жените не са инструктирани да напъват през втората фаза на раждането. (Втората фаза е времето между пълното разширение на шийката и излизането на бебето.) През 20-те години лекарите “решават”, че втората фаза е опасна за нероденото бебе. Надяват се, че напъването ще помогне за по-бързото изгонване. Дори известно време на майките било казвано да напъват от самото начало на раждането.


Около средата на 50-те години на ХХ в. много хора започват да осъзнават важната роля на релаксацията през първата фаза на раждането. Но втората фаза и до днес продължава да бъде свързвана с голямо физическо усилие. Лекари, сестри, акушерки, придружители на раждането често насърчават раждащата да напъва дори когато напъни липсват.

През 80-те години изследвания сочат, че втората фаза на раждането не е опасна за бебето, а в действителност тя  стимулира храносмилателната, отделителната и дихателната му система. Всъщност напъването може да бъде опасно както за бебето, така и за майката. Когато жената напъва, тя задържа дишането си. Поради това не постъпва достатъчно кислород в матката, което прави контрахирането й по-трудно и болезнено. Кислородът е недостатъчен и за бебето. Това може да доведе до влошаване на сърдечните му тонове и дори до мозъчно увреждане.

Сюзън Маккей в статията си "Хуманизиране на раждането в едно технологично общество" пише: "Насърчаването на жената да напъва по-силно и продължително може в действителност да бъде много вредно, тъй като главата на бебето и пъпната връв са притиснати по време на интензивното усилие на майката, което води до забавяне сърдечния ритъм и фетална хипоксия (постъпване на недостатъчно кислород)."

Разкъсвания на перинеума се получават по-често при продължително напъване, а изследванията сочат, че напъването рядко води до по-бързо излизане на бебето.

 Акушерката Ина Мей Гаскин в статията си “ Раждане по амски” пише за раждане, на което е присъствала в амската общност:

 „С първите признаци на напън, главичката на бебето проряза. Единственото, по което можеш да съдиш, че напъва, бе лекото задържане на дишането й. Тя не издаде звук, не направи никаква гримаса. Осемнайсетте предишни раждания очевидно я бяха научили как да остави матката да си свърши работата, докато самата тя е възможно най-отпусната.”
Джейн Флетчър разказва за своя опит в раждането в писмо до списание “Майчинство”, озаглавено "Без повече професионални напъвачи":
Първото ми раждане беше акомпанирано от френетичен хор "Напъвай! Напъвай! Напъвай!" в продължение на поне половин час. Като неопитна, взех тези съвети насериозно...Петима души ми крещяха да напъвам и в усилието си да задоволя искането на тълпата, напъвах толкова силно, че си счупих опашната кост. За второто раждане бях решила да не напъвам изобщо. Ако на бебето му е нужно време да излезе, така да бъде. И разбира се и второто раждане бе акомпанирано от неистови "Напъвай! Напъвай! Напъвай!", но този път не му обърнах никакво внимание. Дишах спокойно, леко, релаксирах. Джесика се появи на бял свят без да ми счупи костта и така ми спести 6 седмичната болка, която преживях след първото раждане.”

Раждането наподобява движението на червата. При нормално изхождане човек просто позволява на тялото си да си свърши работата. След слизането на фекалиите в ректума, е необходим само слаб напън за изхвърлянето им. Концепцията, че раждането трябва да е "Трудна работа! Най-трудното нещо, което съм правила", (както понякога чувам жените да казват) е общоприета заблуда. В действителност, както авторът Пат Картър вярва,  нито от жената, нито от матката са нужни много усилия за раждането на бебето:
” При условие, че няма обезболяващи, които да се противопоставянето на усилията на матката, е нужно малко усилие от страна на фундуса, за да изпрати щастливо и успешно бебето по пътя му. Ако има нужда от усилия, те са е малко повече от това при напъна на червата при изхождане – всъщност по-малко усилие, отколкото при кихане.”

Или казано по-естетично, раждането може да бъде сравнено с рисуване на картина или преживяване на оргазъм. Това е по-скоро въпрос на “позволяване да се случи”, а не на “правене”.

Разбира се казаното по-горе не означава, че ако жената чувства нужда да напъва, тя трябва да пренебрегне този импулс. Но същевременно тя не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин на раждане.

Раждането е съзидателен акт и като такъв то не може да бъда форсирано, за да задоволи неестествените времеви ограничения на обществото. Настояването да се напъва при раждане е всъщност отражение на културната ни нагласа, че силата и бързината стоят над вярата и търпението.

# 1
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Звучи логично! Дори доста... но сега съм повече от объркана, защото всички точно на това учат - да напъваш здраво при изгонването. Ето и на курса толкова време отделиха, за да разберем как да напъваме и аз се бях приготвила наистина за здраво напъване.  Rolling Eyes

# 2
  • София
  • Мнения: 2 249
Ако можеш да се абстрахираш и да отделиш достатъчно време без да се притесняваш, че те чакат - не бързай. И в никакъв случай не тръгвай да напъваш, ако нямаш напъни.

Ето и статията на Tatje-Broussard, която се споменава:  Second Stage Labor: You Don't Have To Push

# 3
  • Мнения: 4 242
Страхотно обяснено е всичко, много полезна статия!
Иве благодаря от сърце за труда!   bouquet
В интерес на истината при раждането на сина си напъни не усетих никакви, напъните бяха изключително умишлени и силови само и единствено от моя страна, понеже така ми се нареждаше. Когато по късно майки разказваха как еди си какво като започнали напъните, ги гледах странно и с неразбиране. Усетих какво е напън при раждането на дъщеря си, и то благодарение на търпеливата ми акушерка, която ми обясни че когато напъните станат толкова силни че болката вече се губи на фона им, тогава е време за раждане. Изтърпях си до точния момент и действително всичко се разви по различно и доста по естествено. Резултата беше че се роди 4 кг бебе (баткото беше 3.350) и без никакви разкъсвания. Разбира се чакаха ме да получа контракция и ме караха да напъвам, но аз така или иначе напъни имах.
Дано имам късмет третия път да родя наистина естествено!  Praynig Много съм ви благодарна за всяко инфо момичета!  Hug 

# 4
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Мисля, че разбрах какво (и кога) се иска  от мен. Благодаря момичета!

# 5
  • Мнения: 14 133
Ако можеш да се абстрахираш и да отделиш достатъчно време без да се притесняваш, че те чакат - не бързай. И в никакъв случай не тръгвай да напъваш, ако нямаш напъни.

Ето и статията на Tatje-Broussard, която се споменава:  Second Stage Labor: You Don't Have To Push
Peace  Възможно е, ако попаднеш на внимателен и търпелив екип или си ангажираш такъв. При мен се получи. Имах чувството, че бебо ще се роди в движение от леглото в предродилна до родилната зала. Излезе на още след първата серия от 3 напъна . Преди това дори ми казваха в никакъв случай да не напъвам!!!

# 6
  • Мнения: 502
страхотна статия Peace
винаги съм била на мнение, че човек трябва да се вслушва повече в тялото си  yes
природата никога не лъже  yes
дано случа и аз на търпелив екип  Praynig

# 7
  • София
  • Мнения: 6 242
И аз се надявам този път да не ме назорват да напъвам. Като раждах първия път, въпреки че бях с епидурална, накрая усещах контракции и то силни, но не усещах напъни и беше кошмарно почти. Но мисля, че и бебо беше едър за таза ми, защото се роди с издължена главичка. Ох, отплеснах се, но си мечтая този път и аз да го "изстрелям като тапа" Laughing Praynig

# 8
  • София
  • Мнения: 3 064
Много интересна статия. Като се замисля, май и аз нямах истински напъни, но понеже ме питаха и очакваха да имам, аз предположих, че са такива... И напъвах, ама не както трябва, и се паникьосах от виковете им, абе, ужас, за малко да се наложи форцепс. Разминах се "само" със скачане по корема.

# 9
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Аз също усетих какво е естествен напън. Добре че раждахме едновременно много жени и просто екипа само тичаше напред назад и нямаха време да се занимават специално с мен и останах последна да раждам. Дори се бях уплашила какви са тия напъни, нормално ли е така да се напъвам сама...  И аз като chibi имах чувството, че ще изтърва бебето някъде между предродилна и  родилна... и го родих след 3-4 напъна и то естествени-явно природата си знае работата. Просто на подсъзнателно ниво знаех кога трябва да го правя, дори на акушерките не им се наложи да викат "НАПЪВАЙ", като по филмите. Така че

винаги съм била на мнение, че човек трябва да се вслушва повече в тялото си  yes
природата никога не лъже  yes

# 10
  • Мнения: 502
към раждалите мами - когато ти сложат упойка - епидурална или спинална - това пречи ли да усещаш тялото си дотолкова, че да се окаже, че не можеш сама да прецениш кога е "момента"  newsm78

P.S. хм, всъщност щом и в пълна упойка се получава нормално раждане, както пише в статията, сигурно  местните упойки не пречат

# 11
  • Мнения: 4 555
към раждалите мами - когато ти сложат упойка - епидурална или спинална - това пречи ли да усещаш тялото си дотолкова, че да се окаже, че не можеш сама да прецениш кога е "момента"  newsm78

P.S. хм, всъщност щом и в пълна упойка се получава нормално раждане, както пише в статията, сигурно  местните упойки не пречат
Зависи от количеството на упойката. Идеята на епидуралната упойка е да те обезболи, но не да те обезчувстви. Ако стане второто, значи е предозирана.
Най-важното е да попаднеш на добър анестезиолог, той ще знае колко да ти сложи.

# 12
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Зависи от количеството на упойката. Идеята на епидуралната упойка е да те обезболи, но не да те обезчувстви. Ако стане второто, значи е предозирана.
Най-важното е да попаднеш на добър анестезиолог, той ще знае колко да ти сложи.
точно така е! доколкото съм запомнила от един анестизиолог е, че когато разкритието стигне 10 см се спира с инжектирането на упойка точно, за да се усещат напъните.

# 13
  • Мнения: 6 029
Разбира се казаното по-горе не означава, че ако жената чувства нужда да напъва, тя трябва да пренебрегне този импулс. Но същевременно тя не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин на раждане.
ето такива бяха и двете ми раждания. напъните бяха толкова силни, че никой не можеше да ги спре. едва стигнах от предродилна до магарето... бебета се родиха за по малко от 5 минути. за три напъна. тогава не усетих никаква болка. знаех само, че след това ще бъда облекчена. болката беше, когато ме шиеха и преглеждаха за разкъсвания.  и след двете раждания се възстанових много бързо. благодаря на ... природата може би... че всичко мина бързо и лесно Grinning пожелавам на всички, които ми предстои раждане да бъде като моетоSimple Smile

а слушах други родилки как се мъчеха по половин час и отгоре да напъват... горкитеSad

# 14
  • Мнения: 1 460
chibi, какъв е този екип в Русе? Защото аз съм от Русе и ми предстои раждане.

Общи условия

Активация на акаунт