Лордове и графини...тема за мрънкане

  • 22 143
  • 320
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 843
Ама как се ядосах тази сутрин!

Я да ви питам, аз. Много ми е интересно, въпреки, че темата ми навлиза доста в личната сфера.
Това, което ме дразни напоследък е, че ние осиновителите изграждаме за нас, не знам защо, една доста странна представа.

Всички ние нямаме финансови проблеми.
Всички ние винаги сме хладнокръвни, разсъдливи и реагираме правилно - като добре програмирани машини.
Ние нямаме право на емоции - най-вече негативни.
Ние не плачем.
Ние имаме добре изградени кариери и изобщо това как ще я караме занапред, не ни тревожи.
И т.н., и т.н.
Ние сме перфектни и, ако не сме такива, трябва ожесточено да защитаваме тази представа.

Провокира ме Магьосника, но темата отдавна ми се върти в главата.

Аз лично мога да извадя бельото си на показ и да кажа: ехоооо, изгърчвам се за да мога подсигуря на детето си присъствието си и средствата да живее нормално. Така, както бих се изгърчвала, за което и да е дете в дома си - биологично или не.
Но понеже, не съм биологична майка на децата в живота ми, шшшттт, трябва да си трайкам и да се преструвам на желязната Лейди.

Какво тогава? Значи, ако съм бедна родилка, мога да гледам детето си както намеря за добре.
Но, ако съм бедна осиновителка - къш, къш - първо да си оправя социалния статус и тогава да мисля за деца?

Защо, бе хора, започвам да виждам осиновителите като някакъв особен биологичен вид?
Хора ли сме или какво?
Що да не можем и ние да се оплачем?

Темата е за оплакване, мрънкане и викане на воля.

# 1
  • Мнения: 2 123
Точно по темата в утрешния Капитал излиза статия от моя милост. Виж си в лс  Hug

# 2
  • Мнения: 273
Написах това в темата за Марта, ногледнах за нови теми и ето, има, браво Дар за мен, нека погледнем и на нас, като хора от народа.
Някой преди време беше написал - "зад всяко осиновено дете, стои една женска трагедия". Може би не зад всяко, но в по-голямия процент е така. Мотивите за изоставяне много си приличат, не мислите ли.
Както казва Дар за мен, изоставянето на дете не е само от немотия, това просто е едно добре заучено и добре работещо оправдание,  приемано от обществото или поне аз така смятам.
Едно детенце не е стока, то не може днес да го искаш, утре да размислиш, днес някой нямал средства, утре се замогнал.  Признайте си, всички сме имали и по-силни и по-слаби в материално отношение периоди, нима бихме изоставили децата си?! Например съпругът ми го съкратиха, без предупреждение, без обезщетение, просто му изтече договора и не го подновиха..., 4 месеца след като бяхме си взели бебето, беше на връх Коледа, аз на майчинство от 120лв, тогава, и какво трябваше да направим?! Може би да се откажем - не ми е и минало през ум, борихме се, справихме се и изплувахме.
И не на последно място Но ние също сме хора, при това, чувствителни изстрадали, лесно раними, на колкото и велики да се правим. Ние влагаме толкова много енергия, чувства, емоции (иначе и този форум нямаше да съществува)........... в отглеждането на децата си.
Как ще ми дойде някоя и ще каже, аз вече имам средства, възможности и си искам детето?! След като това беше мотива й за отказ?!

# 3
  • Мнения: 2 722
О, хубава темичка за самокритика и самопризнания.
Аз /да чукна на дърво/ по половината показатели съм напред с материала /дай боже така да е винаги, но никой не е застрахован/.
Биснеса ме научи и пари за хляб да нямам, да не сменям скъпата марка цигари, та трудно се излиза след това от положителен образ с две деца на ръце  Laughing
Обаче емоционално дори и да кажа че съм се сдухала - това и направих миналата седмица, след като Митко направо прокисна като ланшна каца със зеле през лятото заради зъби, а Милен ме зарадва със световни температурни рекорди и поредна ангина - никой не ми вярва.
Какво да се прави - стар Балкантуристки кадър - усмивката ми е все на лицето - ха върви и се оплаквай нахилен като...
А пък съм на принципа, че никой не ми е виновен, да ме гледа кисела.
Въобще не ме притеснява, че някой ще каже нещо по въпроса, като не ми е лесно да не съм осиновявала. Никой и не смее, като ми знаят острия език.
А пък да мрънкам ей така само за идеята ми се струва загуба на време  Joy мога да си го извися пред компютъра това временце.

# 4
  • Мнения: 677
Преди време бях писала подобни неща в една тема,но сега е време пак.
Първо да кажа - благодаря на биологичната ми майка,че се е решила на тази постъпка за да съм сега това,което съм с мойте мама и тати;благодаря и на жената,износила и родила моето чедо,за да сме сега най-щастливите в света.Всичко е съдба-твоя,нейна,моя,негова,но си е за всеки СЪДБА.
Много ни беше тежко финансово и преди и сега,но нито за момент не ми е минало през главата как ще гледам Цецко.
Да ми е жив и здрав съпруга и баща ми,които са до мен и правят всичко за да сме обезпечени с Цецко,да не му лисват доста работи.
Точно преди да ни предложат Цецко мен ме съкратиха от работа,става въпрос за седмица, две.Много ме беше страх после да не би да не ни дадат Цецко,но за делото справката от работата беше точно до септември и реално аз все едно работих.Признавам си премълчах,че от септември реално съм без доходи,но никой не ме е питал,гледаха само документите.
После се оказа,че повече пари с близо 20 лв. ще получа от безработните за 9 месеца ако се регистрирам,отколкото от социалните.И тук пак да благодаря на нашата ръководител Закрила на детето ,която ме информира за това.Беше ми много трудно с Цецко почти на годинка и есен,вилнееща зима навън да ходя да се подписвам в бюрото за труда и никой не ме питаше какво правя за да съм там в уречения час.Само се молех да не могат да ми намерят работа за тези 9 месеца,че как да обяснявам,че не мога да работя и трябва да си гледам туко що осиновеното дете(страхотни закони си имаме в БГ).Благодаря на Бога не ми намериха работа,а  и то от двете ми специалности трудно се намира работа,за едната вече беше почнала учебната година, а за другата много рядко се търси работна ръка и при това жена. И така 9 месеца пак имах средства да покривам памперсите и консумативите за малкия.После спрях да ходя в бюрото и се гледахме щастливо с малкия и да благодарим много,много на нашия дядо,който работеше  по строежите въпреки възрастта си.
После малкия почна детска на 3 годинки и азси намерих хубава работа,но за кратко.С изпитателен срок 6 месеца и после дори нямах право на обезщетение от безработните.По-късно разбрах,че ебило необходимо това да стане с мен за да се свържа и видя с биологичните ми роднини.
Между другото през този цял период съпруга ми плащаще обучението ми по друга професия,която пак заради законите в БГ не мога сега да практикувам,но желая с цялата си душа да помагам на хората(а не само на приятели и роднини) и се надявам,че скоро и това ще стане.И така от първия ден до сега на Цецко с нас,аз реално съм получавала финанси15 месеца.
Благодаря много на татко,мама и съпруга ми,че са до нас.
Колкото и егоистично да звучи,но в началото не исках да работя, защото исках цялото си внимание да е за Цецко.А то май и сега си е така. Wink
Всеки има свойте трудности и начини на преодоляване,главното е да не допускаме в емоциите си от това да страдат децата ни.
Бъдете здрави. Hug

# 5
  • Мнения: 380
Дар за Мен извини ме ако съм те ядосал толкова много.

Не знам къде точно съм показал, че имам специални очаквания към осиновителите.

Бих очаквал същото (да го наречем благородност) и от биологични родители. Но тъй като като форума е за осиновени и осиновители го споделям с вас.

Защо трябва да сме различни като сме осиновители? И различни ли сме?

Например Дар за Мен ти казваш, че работиш много за да подсигуриш детето си. Преди детето си не работеше ли много? Тя ли е причината за повечето работа?

Променя ли ни се мирогледа, начина на живот, харченето на пари и наличието на свободно време и енергия след появата на дете?

Разбира се. Разликата между семейство с дете и без дете е голяма. Има влияние дали е осиновено върху промяната? Само от нас зависи. Аз лично смятам, че бих се променил по подобен начин и ако детето ни беше наше - между другото смисъла на наше вече ми е доста объркан:).

Мисля си на глас и се губя в мислите си.

Защо виждаш Дар за Мен осиновителите като някакъв особен биологичен вид?

Заради повишените изисквания, които самите ние си поставяме към самите нас и явно към останалите от същата порода.

Т.е. причината да се чувстваме неспособни, уморени, объркани и уплашени сме си самите ние.

Защо поставяме тези високи изисквания?

Според мен макар и да не си го признаваме някъде дълбоко в нас се опитваме да се съревноваваме с ТЯХ - биологичните родители. Искаме да оправдаем избора на съдбата, Директорката, съвета или каквото там е виновно за да бъде той или тя при нас. Искаме да доказваме непрекъснато, че това е правилния избор на себе си околните, на детето за да може да ни е по - лесно да му обясним защо е при нас и също така да го убедим да остане при нас (страх от изоставяне).

Тук виждам абсолютно същите симптоми каквито често се срещат при осиновените деца - желание за непрекъснато доказване и показване в положителна светлина за да не разочароваме съдбата и ужасния страх от изоставяне. Според мен това са едни от най - големите страхове и на двете страни.

Май всички теми опропастявам. Днес ми се споделя, че и имам малко време. Моля да простите.

Та по темата. От какво ми се оплаква? Предполагам, че ако зачешам работата ще трябва да ме застрелят модераторите. Напоследък е страшно много, затова пък е гадна.

Но от Боби с удоволствие ще ви се оплача. Подивял е напълно. Пълен с енергия див и най - вече викащ. Идея си нямате колко добре и колко високо докарва всеки вик... И все по добър става. И вика за всичко. За всяко неизпълнено моментално негово желание. И то не само към нас. Може просто да иска да се качи на кончето, а то нещо да му се опъне. Изведнъж чуваш нещо като бойния вик на Апачите, който бива забравян от него почти с момента на заглъхването му...

Освен това адски добре успява да ни се налага използвайки този добре оттрениран вик свързан с хубаво тръшкане(на дебел памперс:)).

Понякога си изпускам нервите и толкова ми се иска да го ударя... Пълно безсилие. Последния път го ухапах:) А той сладура почти го прие като игра.

Плаша се, защото в момента е като неуправляема ракета и много малко неща му въздействат. Свалям и шапка на Джу за спокойствието, с което се справя с него. Силно се надявам, че този проклет бебешки пубертет е по кратък от другия:)

Последна редакция: чт, 14 юни 2007, 15:09 от Магьосника от Оз

# 6
  • Мнения: 1 843
Така...
Първо и аз наводнявам темите, щото детето е болно, та си се гледаме, но с режима папане, сън, игра, задачки (голяма е и се учи да рисува конкретни неща, буквички и други), папане, игра, задачки + мерене на температура, лекарства - яяяяя, ми аз имам повече време!
Второ, ядосана съм, ама не само на тебе Магьоснико, ти си само катализатор.
Трето, лошо няма да се помрънка, поне на виртуално ниво. На реално, повечето сме усмивка 24 карата, най-малкото заради дребните, не заради другите.
Я, вижте другите форуми, хората мрънкат за какво ли не! Ние - тц! Ама щото сме железни, ясно! Пък, ако щете...на мен добре ми идва! Mr. Green

Сега да отговоря на мъжкия елемент.

Работя не повече от преди, но разпиляно. Не мога да си позволя нормален работен ден.
Детето е на 4 години не на 2 месеца. Адаптира се бавно и травматично, след това пък разви болезнена привързаност към мен и татко си. Вече е много, че ходи на детска градина. Ама не мога да си позволя да я взимам малко преди 19,00 часа!
Не мога и да си позволя да не работя. Демек, не съм английски лорд... Mr. Green
С дете на 4 години, нямаш майчинство и ден. И ако шефа ти не е "пич, та дрънка", си си на улицата.
Дете на 4 години, обаче плаче безутешно поне месец за Дома. Напишква се в продължение на 7 месеца (примерно). Буди се нощем и трепери. Стряска се и крещи от силни звуци.
Дете на 4 години, се плаши от всичко, което не познава, а то е всичко, което изключва четири стени, няколко лели, група познати деца и малко играчки.
Учи се да говори, да ходи, да показва емоции.

Затова напуснах работа още по време на проучването. Нищо, че си отработвах здравата часовете, които ме е нямало.
Тъпа съм, можех да се примоля да ме съкратят! Ама нали съм железна...или разсеяна, не го помислих.
Затова сега работя на свободна практика. Демек, работиш - има пари, не работиш - нямаааа.

Пък, ако бях родила, сигурно щеше да бъде същото.
Само дето...в моята ситуация (не генерално), щях да бъда глезена и обгрижвана (Не вдигай туй, не мести онуй), вместо да си скъсам партенките от търчане.
Щяха да бъдат внимателни с емоционалното ми състояние, а не да си правят психологически експерименти.
Може би, щях да получа поне три месеца майчинство, а не да се чудя да спя ли, да дебна бълнуващо дете или да бачкам.
И на другия ден, да продължа да се чудя: как, бе миличко, да ти издържа на нескончаемите въпроси и терзания като не съм спала от 5 месеца за повече от 3-4 часа?

На мен това ми е проблема.
Не доказването. Искам да съм с детето си, а то иска и мама и море. И играчки, и лакомства. И му се ще да гребе с пълни шепи от живота, от който е било лишено 4 години, а мама му обяснява някакви простотии за финикийски знаци...
А ти ми говориш за избор между благосъстояние и биологични родители! Значи Ирина не е извадила късмет, милата. По-лош родител от тази гледна точка, от мен няма!
 

Магьосник, харесвам те, знаеш (Джу да не ме бие, платонична симпатия е това), ама често гледам, само от своята камбанария гледаш.
Вземи едно крило, па се вдигни над града и погледни от високо - хора разни, съдби разни. Поводи за окане и мрънкане разнообразни.
И не хапи повече детето!  Laughing

Да те "успокоя" - твърди се, че първият пубертет е около 4-5 години...яко ти седалище!

# 7
  • Мнения: 2 123
Еееее има си хора, които са "Партия напротив" във всички случай.
Магьоснико, толкова са ти объркани изреченията, че нещо не мога да схвана основната мисъл.
Ние преди всичко сме родители, "осиновители" и "биологични майка и баща" са понятия.

Какво излиза - като си осиновител, нямаш право на претенции, нямаш право да искаш да имаш здраво дете, нямаш право да искаш отпуски и платено майчинство - каквото, такова! Нещо наказва ли ни държавата, за това че нямаме родени от нас деца.

Да ДарЗаМен е работила и преди появата на Ирина, но ако помнеше тяхната история, щеше да се сетиш, че за да си гледа детето, тя е изместила работата си в къщи и вероятно получава на половина на това, което би взимала, ако работеше в офис. Ама нищо, нали - пада й се - така е като иска да има дете. Жертви, жертвиииии трябват! Това ли ти е тезата.
Още един пример на моя позната, която осинови момиченце, от ромски произход,  на 2 годинки и половина, като самотен родител и сега седи и си го гледа в къщи, сама. Няма право и на един ден платено майчинство, щото - ами да не е осиновявала нали?

Знам защо се е ядосала ДарЗаМен, и аз съм бясна. Ще цитирам част от гореспоменатат статия, не защото е нещо кой-знае какво, ами защото по-кратко не мога да го формулирам:

Имаме дете - колко мило, вече сме като другите. Вече не се изследваме, не чакаме всеки месец, не отговаряме на въпроса “Какво още чакате, кога ще раждате?”. Пак казвам, ние вече сме като другите... Да, ама не съвсем. За законодателството, ние си оставаме осиновители, не родители. Държавата не пропуска да ни го набие в канчетата.

Осиновителите нямат правата, които имат т. нар. биологични родители. Осиновителите на деца под 9 месечна възраст, не могат да ползват  широко рекламираните 315  дни платен отпуск. На тях се полагат 270  дни -толкоз! За останалите 45 дни се презюмира, че ги е ползвала биологичната майка на детето. Няма значение дали е така, просто държавата предполага в своя полза. Фактът, че дете отглеждано в институция има нужда от двойна доза родителско внимание, поне в началото, също няма значение.

Ако пък осиновите дете над две годишна възраст, тогава, нямате право и на един ден платена отпуска. За да се осинови по-голямо детенце се иска много кураж и сила и най-вече време. Адаптацията към семейната среда на едно по-голямо дете е по-трудна и по-дълга. Но това е положението – нЕма отпуска за вас! Ама пък като осиновявате деца – ще мислите бе, ама ха!
След 6 годишна скъпо платена, лично от мен, съпруга ми и родителите ни, борба със стерилитета, се оказва, че отново съм извън кръга на интереса на борещата се със демографската криза държава. „Пълното платено майчинство, не е за теб, мила - ми казва Кодекса за Социално осигуряване – то е за другите, заслужилите и родили жени“. Опитах, да тълкувам същия кодекс в моя полза, но не стна. След дълги телефонни спорове и дебати със служители на НОИ,  накрая една от служителките ми каза: „Е какво толкова пък си ги искате тия 45 дни, хайде сега, нали имате живо и здраво дете.“ Ами така е! Така е– благодарна съм, на че съм здрава и работя и мога да си плащам данъците и осигуровките. Благодарна съм, че изобщо съм жива. Благодарна съм за всичко хубаво, което ми се случва, а пък правата ми.... ами правата ми....е, хайде сега, а пък негърчетата в Сомалия гладуват.

# 8
  • София
  • Мнения: 9 517
Пълен с енергия див и най - вече викащ. Идея си нямате колко добре и колко високо докарва всеки вик... И все по добър става. И вика за всичко. За всяко неизпълнено моментално негово желание. И то не само към нас. Може просто да иска да се качи на кончето, а то нещо да му се опъне. Изведнъж чуваш нещо като бойния вик на Апачите, който бива забравян от него почти с момента на заглъхването му...

Освен това адски добре успява да ни се налага използвайки този добре оттрениран вик свързан с хубаво тръшкане(на дебел памперс:)).
Боже как ти завиждам - вик - страхотно.
Както някъде писах вчера Исак се разсърди на баща си, реакцията обаче беше само да си наклони главата и да започне да се люлее - няма нищо по-страшно от тази гледка, повечето от вас го знаят. И как жадувам само момента, в който ще изкрещи, ще заплаче като нормално момче, ще се тръшне, ще покаже каквато и да било нормална реакция. Знам, че няма да е скоро, но се надявам, че един ден с много любов и това ще се случи.
Хапане ли, предполагам че първия път когато го направи ще го разцелувам.

# 9
  • Мнения: 1 843
А пък да мрънкам ей така само за идеята ми се струва загуба на време  Joy мога да си го извися пред компютъра това временце.

Гале, от просто мрънкане, файда може и да няма.
От публично и основателно мрънкане, може нещо да се промени за добро.
С мълчание и криворазбран героизъм, нещата си остават по старому.

# 10
  • Мнения: 1 843
Фокси, спокойно. Наистина ще се случи. После няма да спре даже.
Търпение и любов, ти си знаеш.

Искрено съм ядосана за това, което се случва с Исак и вас. Може ли някак да помогнем?

# 11
  • Мнения: 3 715
Не обичам да мрънкам, още ми е рано, но от сега съм в ужас точно заради същите неща, описани по-горе от вас, момичета. Още повече, че по стечение на обстоятелствата съм и основният носител на доходи в семейството. От сега съм в ужас как точно ще изляза в майчинство, да не  говорим, че извънредната преводаческа работа, на която разчитах и с която смятах да си помагам ако изляза в майчинство нещо напоследък я няма, пък и време не ми достига.
Честно си признавам, вариантът таткото да излезе в майчинство никак не ми допада. С работа от 9 до 18 часа не виждам как ще можем с детето ни да се опознаем и да свикнем. Хубаво нещо са 90 % от заплата за 9 месеца, но някой не се е сетил, че осиновяването си е чисто раждане.

# 12
  • София
  • Мнения: 9 517
Благодаря ви момичета за съчувствието - не съм само аз в тази ситуация, има и други такива деца и родители, просто те не се оплакват и мълчат. На мен обаче ми дойде в повече. Дали може да се помогне - за съжаление не може. Също така за съжаление се оказва, че това е единствения начин да се осигури семейство на такива деца - Семейния кодекс е категоричен - каквото и да е правено преди да се пристъпи към осиновяване, ако няма съгласие на биологичните родители, те трябва да бъдат призовани на делото. Пак повтарям - по всички възможни начини - призовка, след това чрез държавен вестник, после се чакат 30 дни от обнародването и т.н. Процедура.
Има някакъв малък шанс, ако призовките се подпишат, да не се стига до държавен вестник и да се отървем с едно - две дела, но... дали ще стане.
Консултирах се с адвокат и той ми каза - единствения начин е да намерите биологичните родители и да ги закарате на делото, ако трябва да им платите... Бих го направила, ама къде да ги търся - единия по всяка вероятност дори не е в страната.
И въпреки всичко нито за момент не съжалявам, че поех по този път, защото можех да се откажа - от вчера знам, че нещата стоят така - бях го видяла само два пъти, спокойто можех да махна с ръка и да му мислят следващите в списъка... Но не бих го направила.
И въпреки всичко, тази несправедливост ме вбесява - ами какво би станало с това дете, ако и трите семейства, определени за него откажат да извървят този път?
Ох, Дар за мен, как мечтая за този момент в който ще кресне и колко много ме е яд, че в момента не мога да направя абсолютно нищо по въпроса.

А по въпроса за отпуска - ситуацията там е абсолютен фарс - нима очакват да вземеш едно дете от дом и да го хвърлиш на детска градина? Защото повечето от нас работят и без нашите доходи ще ни бъде трудно, а държавата не ни дава абсолютно никаква алтернатива.
Аз съм късметлийка - най-вероятно ако всичко с бременността ми е наред, ще си взема болнични като дойде Исак в къщи и ще мога да го гледам дълго време (дай боже), но ако не беше така?

ПП Между другото аз доста се обърках - мисля, че три от темите дрес се преплитат и общо взето мненията прескачат от едната в другата, така че извинявам се на всички, за които съм неясна.

# 13
  • Мнения: 380
Фузи помня аз помня...

И даже си записвам в един тефтер дето често го губя:)

За да съм напълно честен когато разбрах, че Дар За Мен работи от вкъщи искренно ама искренно и завидях!!!

Толкова ми се иска да изкарвам повечко време с Боби. И също така, знаейки какво е да си отвоюваш 30 мин на компа от малкия разбойник почти бях започнал да я боготворя (да не се надува много:)).

А за викането Фоксче искам само да те посъветвам искай го ама не чак толкова много... Че и най - добрите тапи за уши не помагат:)

Боби беше толкова затворен в началото. Мина доста време преди да чуя смях на глас. И толкова му се радвах... Ама сега ми се иска да му залепя устата:)

А за летенето скоро!!! От 2 съм на курс. Има и шанс да спра да ви дразня:)

# 14
  • Мнения: 3 715
Ех, Фоксче, честно казано от известно време обмислям варианта да забременея отново, обаче ме е шубе и то много, но определено е добра идея  newsm12

Общи условия

Активация на акаунт