Здравейте мили мами,
тази тема ме вълнува в момента (редовно чета, но рядко пиша)- кажете ми как бихте постъпили на мое място ситуацията е следната:
Маичка(детето ми на две годинки), тези дни имаше възпаление на пикочния мехур(бях пуснала и тема в здравния форум), днес, а и вчера след изпишкване не я боли, нооооооооо проблема не свършва тук, сега се стиска и не иска изобщо да пиша, държи до последно ....
Предполагам се досещатате, през тези периоди какво става - викове, тропане, пищене и какво ли още не от страна на детето ми, а по принцип е спокойно и мило момиченце!
Ужасно е да гледам как се стиска, измъчва се и с нищо не мога да й помогна.
Първоначално съм мила с нея, увещанията ми че няма да боли остават висящи във въздуха, предлагам й, давам й каквото иска, гушкам я, но стискането й продължава и страха или може би упоритостта надделяват ...
За мен вече няма значение къде ще пиша - дали на пода, дали в гащички или в памперс, важното е да пиша само ..... Признавам си страх ме е че така прави и от едната крайност на добра и уравновесена майка минавам на другата -истерична и луда майка, която не може да се търпи просто
Та въпроса ми е - да викам ли, да я оставя да пищи и аз да се правя на спокойна и все едно нищо не забелязваща(за мен е трудно, но все пак), да я шляпна ли какво кажете ми, много моля
Преди малко виках, тя ме гледа с тъжен поглед, дръпнах я да й сложа пампреса и сега се чуствам ужасно, не искам да й причинявам това, но не издържам вече
тази тема ме вълнува в момента (редовно чета, но рядко пиша)- кажете ми как бихте постъпили на мое място ситуацията е следната:
Маичка(детето ми на две годинки), тези дни имаше възпаление на пикочния мехур(бях пуснала и тема в здравния форум), днес, а и вчера след изпишкване не я боли, нооооооооо проблема не свършва тук, сега се стиска и не иска изобщо да пиша, държи до последно ....
Предполагам се досещатате, през тези периоди какво става - викове, тропане, пищене и какво ли още не от страна на детето ми, а по принцип е спокойно и мило момиченце!
Ужасно е да гледам как се стиска, измъчва се и с нищо не мога да й помогна.
Първоначално съм мила с нея, увещанията ми че няма да боли остават висящи във въздуха, предлагам й, давам й каквото иска, гушкам я, но стискането й продължава и страха или може би упоритостта надделяват ...
За мен вече няма значение къде ще пиша - дали на пода, дали в гащички или в памперс, важното е да пиша само ..... Признавам си страх ме е че така прави и от едната крайност на добра и уравновесена майка минавам на другата -истерична и луда майка, която не може да се търпи просто
Та въпроса ми е - да викам ли, да я оставя да пищи и аз да се правя на спокойна и все едно нищо не забелязваща(за мен е трудно, но все пак), да я шляпна ли какво кажете ми, много моля
Преди малко виках, тя ме гледа с тъжен поглед, дръпнах я да й сложа пампреса и сега се чуствам ужасно, не искам да й причинявам това, но не издържам вече
