Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

  • 5 478
  • 105
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 109
Темата се породи у мен заради един задуше(в)ен кърмачески спор, примесен с бира и цаца.

До колко си струва да се жертваме за децата си?  newsm78
Какво очаквате в замяна (когато станат възрастни, а ние престарели)?  smile3525 smile3511  fiuuuuuu finger
Какви жертви очаквате децата ви да правят за вас, още от сега?   newsm51 smile3502
Какво НЕ си струва да жертваме за децата? (безмислена жертва)  Naughty
Коя жертва е вредна за децата?  smile3534 newsm09
Коя жертва е задължителна?   angel008 smile3554
До колко отдаден или егоист да бъдеш в отношенията си с децата? newsm63 beer
лошо ли е да си егоист, и  НЕжертването на кое те прави такъв? с други думи: трябва ли тотално да се откажеш от себе си. къде е границата?

чувствате ли се жертва на семейството / децата?   bishop

На здраве и тук!  cheers

# 1
  • Мнения: 27 524
Леле, това на колко бири го писа  Crazy Crazy Crazy
Замаях се от емотикони и задъхано четене  Crazy
Много съм го мразила този отговор в моя тема, но въпросите са наистина напълно излишни, а за трактат по темата е малко късно вече   Sunglasses

# 2
  • Мнения: 2 109
само на една бира.
искаш да кажеш, че темата е много обсъждана и да ида да прочета архива ли? нещо не те разбрах ....
на който са му излишни въпросите, подминава темата.
на който му е късно, да си ляга  Mr. Green

# 3
  • София
  • Мнения: 7 242
Ами не...Просто темата е необхватна и още много цаца и бира може да поеме. Еднозначни отговори няма....

Детето ми е на първо място, стремя се да правя всичко най-добро за него /според моите си разбирания/, като обаче не забравям, че и аз съм човек и рано или късно чавето ще отлети нанякъде, а аз ще остана или сама и пустееща или с приятелския си кръг и интересите и хобитата си.

# 4
  • Мнения: 2 768
Калинко, запозната съм с въпросната тема, ама то по този въпрос се спори отдавна по различни поводи.  Peace

Кратко и систематично ще отговоря: правя за децата си всичко, което сметна, че е най-добро за тях НО без да губя собствената си самоличност като човек. Къде е границата - всеки сам я поставя.

Ще се повторя от една стара тема, ама ме е страх от жената в която ще се превърна, ако изцяло и безрезервно се отдам на децата си!

# 5
  • Мнения: 7 831
Не очаквам никакви жертви от децата си след време, не смятам и че са нужни! Не съм ги раждала за да ни гледат на старини  Wink.
Очаквам от тях уважение, но не и признаване на някакви заслуги. Не се възприемам като жертва. Не правя излишни жертви за никого, ако съм решила да доставя удоволствие на хората, които обичам, правя го на добра воля и защото аз така съм решила. Колкото и клиширано да звучи, удоволствието от жестовете които правя е за мен, благодарност не очаквам, но забелязване - да. Ако някой системно не забелязва жестовете ми спирам да ги правя. Така процедирам със всички не само със съпруга и родителите си, но и с децата си.
Колкото до това коя жертва не е полезна за децата, ами тази за която ще очакваш благодарности, отплата, тази която ще натрапваш след време, тази с която ги обвързваш, с която ги дърпаш назад, тази която ти идва горница. Не си падам по мечешките услуги  Wink.
Къде е границата всеки сам си знае, за себе си.

# 6
  • Мнения: 4 841
Ellypr го е формулирала прекрасно, просто няма какво повече да добавя  newsm10

# 7
  • Мнения: 2 292
гледам да се чвства добре и да е усмихнато, да не е иzнервено zа дреболии (да се мърля, да счупи някоя играчка, да драска по ламината ... не му се карам, гледам да предотвратявам подобни случки, но си иzмислям начин беz да го иzнервя ) . Гледам да му е раzнообраzно с нас. Но не си напасвам живота към него, а гледам да напасна неговия живопт към нашия. Все пак zаедно ще живеем и то в доста дълго в нашия свят .
очаквам от него да zавърши добро обраzование и да си намери мястото в професионално отношение , което ще рече да не ми виси на дърти години в хола на дивана и да чака на мен.

# 8
  • Мнения: 1 896
За мен гледането на децата не е някакъв жест към тях. Гледам ги, защото съм им майка и това е моята работа. То си ми идва отвътре.
Не знам как ще се чувствам на стари години, ама едва ли ще очаквам да ми пишат благодарствени писма на 8-ми март и на рождени дни или да правят нещо, за да "ми се отплатят" за грижите.
Надявам се също така до двайсет - двайсет и няколко годишни да са се изнесли и да имат самостоятелен живот, защото иначе ще се чудя къде съм сбъркала.
Но честно казано не разбирам тези сметки между родители и деца - кой какво е дал и какво е получил. Мисля, че ако родителят разсъждава така, и децата му ще попият същото отношение.

# 9
  • Мнения: 1 426
Нито аз смятам, че правя жертва, като ставам в пет и половина сутринта да направя пица за закуска или пък като оставам до два през нощта да решаваме задачи за утрешното класно, нито - надявам се! - след години ще бъде жертва за децата ми да ми донесат хляб или да ме заведат до тоалетната.

Разбирам те какво имаш пред вид, просто думата жертва ми се струва не на място в отношенията между близки хора.

А иначе - имам една позната, много оправна жена на 65 години (толкова е оправна и добре изглеждаща, че не върви да й кажеш баба). Понеже се е развела, когато синът й е бил още бебе, винаги е била с чувството за вина спрямо него и винаги е смятала, че му дължи повече от това, което му дава. Е, детенцето й, което е родено през 1966 година, практически никога не е работило, защото всяка работа, която си е намирало, според мама е щяла да мори ръчичките му - та мама се пенсионира преди 10-ина години, но веднага след това си намери работа в една частна фирма, а сутрин чисти няколко входа... Освен това мама готви, мама чисти, мама пере на ръка, защото пералната й се повреди преди няколко години и детенцето обеща да намери майстор да я оправи...
Ето това е, което аз бих нарекла жертва, но не, че майката е жертвала себе си, защото майката прави това, което й носи морално удовлетворение. За мене жертва е синът й, когото тя напълно съзнателно е оставила без друга опора в този свят.

# 10
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Целите са ми следните:
 1.Детето ми да получава от мен достатъчно обич и нежност.
 2.Да ми има доверие и да споделя с мен.
 3.Да го възпитам достатъчно добре.
 4.Да го пусна в обществото като осъзнат човек.
За тези 4 цели не виждам какви жерви за мен самата бих могла да правя.
 В замяна не очаквам нищо, надявам се да е щастлив!
 Жертва не очаквам да прави за мен, нито пък като сотареем с баща му да се обвърже да ни гледа!
  Вманиачаването на родителите спрямо децата и задушаването от грижи е вредно за тях според мен!
  До някъде съм егоист спрямо детето, признавам го!Но го правя за да имам разнообразие и аз, аз също съм човек!
 Не се чувствам като жертва на детето си!В никакъв случай!Радвам се, че имам точно такова детенце каквото е синът ми HugТ.е. моето гардже е най-доброто Wink
 Наздраве!Какво ли ще стане, ако някоя вечер обсъждате подобни теми на маса с ракийка Party
 
 

# 11
  • София
  • Мнения: 1 775
Живея, така, че да се чувствам удобно. Жертви правя дотолкова, че да е ясно къде съм АЗ. Не знам след време как ще се държат децата, но нямам забележки към 10 годишният си син до този момент.  Приятели сме и го научих да си казва мнението, независимо, дали ми харесва или не. Мога да разговарям с него, и да разчитам на него, както и той на мен. И давам и очаквам, и той така. Не казвам, че е правилно. Когато бях с пареза на краката и не можех да стана, бях беззащитна. Тогава той ( на 4 годинки) ми носеше вода и слагаше обяда. Аз плачех от яд, че вместо детето да играе на вън, се занимава с тези неща. Плачех от болка, че съм безсилна да променя нещата. Но и това ме мотивира да се боря. Проходих, но изживяното ни сближи много.  Той разбра, че майка му не е робот и в живота не винаги става това, което искаш. Тежко за мен, но възпитателно за него. Знаем, че можем да разчитаме един на друг, защото обичта е взаимна.

Последна редакция: чт, 14 юни 2007, 09:39 от Lovi

# 12
  • Мнения: 2 292
Лови, прекрасно дететнце имаш и е прекрасно, че така добре е раzбрал ситуацията  Wink

# 13
  • Мнения: 1 134
Приемеш ли, което и да е от "родителстването" за жертва, спукана ти е работата...

# 14
  • София
  • Мнения: 7 242
И тук важи поговорката "За да те уважават, първо ти трябва да се уважаваш" т.е. жертви дотолкова, доколкото те не противоречат на здравия разум, като случаят описан от Nevada.

Lovi, аз също няколко месеца трябваше да лежа и детето много ми помагаше. Не ми е било жал за него /може би защото знаех, че е временно/. Приемам за нормално да правя каквото мога за дъщеря си, както и тя, каквото може и иска - за мен. Това още повече ни сближи и направи детето по-самостоятелно и по-разумно. Сега с учудване откривам, че за много неща разчитам на него и го уважавам.

За вбъдеще не очаквам нищо и не смятам, че някой трябва или може да ми "върне" за всичките безсънни нощи, страхове, съмнения.... Както и никой не може след време да ми даде нещо повече от любовта и щастието на детето ми сега. Това, което децата получават от родителите си, го "връщат" на децата си. Такъв е кръговрата на живота.

Общи условия

Активация на акаунт