Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 383 021
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 583
Креми, взимайте мерки навреме докато е малък, че после става все по- трудно, и самите деца се изнервят от това непрекъснато движение и напрежение. Всичко, което пишете го имахме и имаме и сега, но малко в по- лека форма въпреки, че в определени моменти имам чувството, че и аз ще експлоадирам заедно с него.

# 16
  • Мнения: 1 843
Благодаря, Теди!

E, ужас! Отново чета и отново се убеждавам.
Описани от вас действия и бездействия са налице, плюс още някое и друго...
Освен, че 10 минути занимания с нещо, каквото и да е, е цял рекорд,!
Наистина единственото, което може да й ангажира вниманието за по-дълго е телевизора с една програма, която гледа от 7 месеца - Бейби ТВ, на английски...

Освен това, в началото не се притеснявах особено, но сега вече наистина не разбирам.
Иска играчки, купувам й ги. Интересува се от тях понякога 1 минута, понякога половин час, рядко повече. И после никога повече не ги докосва.
Опитах много варианти, вече съм изчерпана, не се сещам.
Ако са в кош, си седят чинно там.
Извадих ги, наредих ги по ниски етажерки като на изложба. Не ги и поглежда.
Сядам с нея, разпилявам ги по земята, измислям игра...тя седи и ме гледа: Ти, ти, мамо.
Опитвам се да я ангажирам в играта - просто взима това, което й подавам и го гледа безизразно...
Обяснявах й, молих я, накрая й казах, че ако не иска играчките, ще ги дам на някое детенце, което си няма (акт на отчаяние) - тя каза: Добре.

Е, тази вечер имам успех.
В безизходицата си извадих всичко, и казах: Щом не ти се играе с играчките, поне ги подреди.
След 2 минути ме викна и ми показа как чинно ги е подредила. Толкоз.
Грабнах две кукли и ги замъкнах с нас в хола, после я помолих да седне и да пази тишина, че имам нещо за вършене.
След малко я видях да гушка едната, както аз го правя с нея.

Защо не иска да докосва играчките си? На някой друг случвало ли му се е?

# 17
сина ми  има  много  играчки  но  играе  с тия  с  които  аз  сьм   играла         домовете  те  не  играят  с  играчки  поне  сьм  видяла  че  на 2  години  стоят  в  кошарата  и  нищо  вьтре  при  тях   мисля  има  значение  когато  детето  е  обгрижено  от  пьрвия  ден    и  когато    от   по  кьсна  вьзраст   но  се  надявам  да  израстем  всички  проблеми  относно    храненето    наистина  има  ефект  като  спреш   шоколади  ,бонбони  и   сокчета  сьс  стабилизатори

# 18
  • Мнения: 1 843
За дефицита на внимание искам да попитам - как се отчита при едно тригодишно дете? На децата бързо им доскучава. То на мен като възрастен като не ми е интересно...
Понякога си мисля, че прекалявам като непрекъснато се вглеждам в тях и търся под вола теле.

k.dimitrova, и аз се питах същото, и донякъде успокоявах.
Още повече, че при Ирина имаше и има един доста сериозен друг дефицит, който тя постепенно наваксва и съответно, често съм оправдавала склонността й към разсейване на огромното количество информация, което поема ежедневно. Трудно ми е да бъда категорична, но в някои отношения тя приличаше на две годишно дете, а в други - на доста по-малко.
Сега, след седем месеца, на пръв поглед не може да се забележи, тя си е едно нормално 4 годишно детенце. Давам си сметка, колко натоварващо е било за нея.

И все пак.
Абсурдно е нищо, ама съвсем нищо да не те привлича!
Или дори и нещата, които явно харесва да не могат да я ангажират за повече от няколко минути.
Тя обожава да пее, обаче всичките играчки - музикални инструменти, които страстно пожела, си седят недокоснати редом с другите.
Често, когато пее по-дълго, вместо да сменя песничките (а тя знае доста), зацикля на един, единствен куплет и го повтаря до припадък или пък пее по максимум един куплет от песен и минава веднага на друга. Никога, ако не пея с нея и умишлено не се връщам на пяната песен, не я докарва докрай.

Дано да намерим теле под вола.  Thinking

# 19
  • Мнения: 583
Дефицита на концентрация при моя син се видя най- добре като тръгна на училище - в 1 клас. Повече от 15 минути не можеше да задържи вниманието си върху който и да е предмет. След това ми направи впечатление, че не може да пише под диктовка, разконцентрира се и това го дразнеше. Не е последователен в това което върши - започне едно, после друго и е пълна какафония. Но това което му е интересно може да се занимава по- дълго време. Математиката хич не му върви, защото за да смяташ трябва да си спокоен и съсредоточен, а това при нас е проблем. Чете идеално, но не може да си представя това, което чете, за да го преразкаже със свои думи, а го наизустява. Има изключителна зрителна памет и при изследванията коефициента на интелигентност при вербална е 100, а при не вербална 90 - има достатъчно потенциал в главата му, но е проблем да го използва както трябва, и всичко това съчетано с хиперактивност - просто е ужас. Скоро беше като ми каза - "кога най сетне ще мога спокойно да седна на едно място". Това напрежение го уморява много.

# 20
  • Мнения: 128
       Дарзамен, дори и сега,след година и половина при нас, Михаела  не може да изпее песен или да повтори стихче. Започна да си пее нейни съчинения, което много ме радва и се опитвам всячески да я поощрявам.
      Но на седмия месец от идването си все още не правеше нищо дори от това, което изброяваш ,че прави Иринка.В по-голямата част от времето също седеше вцепенена и гледаше в пространството.
       За концентрацията - няма такава. Заседява се по-дълго пред телевизора. В институцията имаха телевизор, който явно е бил включен доста често по мои наблюдения. Изводите са ясни.
       Активна е. Дали в повече, не мога да преценя.
      Спомням си какво ми каза нашето джипи,когато я записах при него: "Можеш да смяташ тези три и половина години за липсващи." А той също е с осиновено дете.
     По отношение на играчките - също като при Ирина. Почти никакво внимание.Изключение правеха моментите, когато ги слагаше на "гърнета"за пи-пи,  също по наша инициатива /имитирахме явно нещо от реда там/. Беше се грижила за по-малките в институцията, можеше да обува чорапи на друг човек,да го облече.
    Много самостоятелна. Първата дума при каквато и да е ситуация е "АЗ,аз,аз,аз!!",съчетано с отблъскване на обгрижващия възрастен.
     
    Мама Галя, вярно е ,че се вглеждаме много, както е вярно и че "златната  среда" не е лесно достижима. Кое от къде идва сигурно е най-трудната дисекция на ситуацията. 
   

Последна редакция: пт, 15 юни 2007, 10:29 от karimona

# 21
  • Мнения: 1 843
Именно. Идеята е, дали ще съумеем да намерим специалист, който да разграничи обременяването от прекараното време в Дома и реалните проблеми, ако има такива.

Иначе вцепеняването (аз го отдавам на шока, поне при Ирина), мина много бързо. Сега го прави само при необичайни за нея ситуации, най-вече, когато не съм до нея.
Например, преди месец, се реших да я заведа при баба й за една нощ, така ми се наложи. Бабата, обаче се обади и каза, че били много добре, та да останела още един ден. На вечерта се обади 'на пожар', за да ми каже, че Ирина се е вцепенила и майка ми беше в паника...айде, бегом!

Просто тези дечица, сякаш не обичат да им се нарушават рутинните навици. Като, че ли не толкова новото ги плаши, колкото усещането за непостоянство. Разбира се и обичайният осъзнат или не, страх от изоставяне.

Четох доста в другия, специализиран форум.
От няколко дни опитваме режим със задачки за точно определено време (по прочетени там съвети) и сякаш дават резултат. Борбата е безмилостна, обаче.
И пишем вече А, О, П и М наопаки.  Laughing

# 22
  • Мнения: 2 123
Чета, чета и си мисля какво ли ме чака.... Да споделя нашите преживявания при пристигането на Никола в къщи. Сега, правя уговорката, че аз съм запален астролог – любител и много от нещата на поведението и характера на сина ми обяснявам с астрологичната му карта.
А моето дете е с луна и венера в телец – това означава любов към сигурността и комфорта, към добрата храна, към уюта, към изпрани и колосани чаршафи и към мама (хи хи).
Искам да ви кажа, че Никола не издаде и звук първата седмица. Ама няма плач, ама няма смях – нищо. Пускаше така по една крива усмивка, колкото да не ни обиди... Спеше като отрязан през нощта, без грам да се събуди. Най-ужасното ми преживяване обаче беше на третия или четвъртия ден, когато аз викнах рехабилитаторка, която да провери какво е състоянието на мускулите му и изобщо на двигателното му развитие. Пристигна тя към 19 часа (после си дадох сметка, че вероятно по това време в дома са ги преповивали), опънахме едно одеало и чаршаф на високата маса, облече тя бяла престилка, че като писна това дете... Ам плач ви казвам, истински. Писъци на ужас, посиня, изгърчи се и това, което ми разби сърцето беше, че си сви ръчичките пред лицето, сякъш да се защити. Естествено приключихмес рехабилитацията на мига, че и кучето почна да ръмжи гърлено на жената, в смисъл - „Я да не ми мъчиш бебето“. Ужас беше – ужас! И до днес съм убедена, че в онзи момент, той е решил, че ще го връщаме. Четири дни – прегръдки, целувки, хубава храна, приятни миризми – и изведнъж – айде край – експеримента свърши – върна се жената с бялата престилка да си ме вземе.
Откакто Никола свикна с нас – а то стана според мен в края на първия месец от съвместния ни живот – не мога да видя някакви разлики с поведението на децата на познатите ми на същата възраст. Първите срички, първата дума се появиха съвсем на време. Останалите неща, които бебетата на неговата възраст правят също си ги прави, така че засега нещата да сенадявам, вървят добре

# 23
  • Мнения: 583
Ехо, написах в горния си постинг за доктор Терзиев, който работи точно  деца. Няма психилози, които да ти кажат, че това и това е проблема на детето. Въпросния доктор се намира в "Клиника по детско-яношеска психиатрия" към Медицинска Академия. Това е единственото място, където се правят изследвания - психологични в България. Ако се притеснявате идете и направете консултация - безплатна е, само с направление от личен лекар.

# 24
  • Мнения: 1 843
Eхо, прочетох и си записах!  Simple Smile Мерси за информацията, korni6onko. Скоро ще имаме преглед.
Останалото е просто от серията "Разсъждения на глас - споделено". Wink

Fussii, недей така, не е толкова страшно, още повече, че хубавото на по-малките деца е, именно по-малкия дефицит за наваксване и може би, поради по-малкото време без родители - шанса да не са така наранени. Но и другото не е страшно, в смисъл - преодолимо е, наистина.
Много пъти е казвано и писано, плюсове и минуси.
Нашите по-голями деца, знаят добре от къде идват. Малко им е объркано в главиците, но веднъж разбрали каква точно е структурата на едно семейство, лесно събират две и две.
А пред вас стои тежката задача, да кажете цялата истина, от началото до края.

Сетих се покрай теб. Как би ми се искало да узнам първата думичка на Ирина, за да й разказвам...но никой от Дома не можа да ми каже. Cry

# 25
  • Мнения: 2 123
Да ти кажа, първата думичка на Никола беше Хъки (така се казва кучето ни) Tired. Втората - тати  Crossing Arms За мама още не се споменава....

А за казването, аз вече съм му разказала една приказка на Никола - откъде и как е дошъл, Беше преди заспиване, той много не внимава, дърпаше ме за косата и ми викаше - бадяба - дяба. Ако успея да го свикна с тази мисъл отрано, без да прекалявам, май ще е добре... Защото и повтарянето нон стоп на факта, че детето е осиновено не е правилно според мен

# 26
  • Мнения: 883
DarZaMen, От сутринта следя всички теми - наваксвам отсъствието си. В главата ми се въртят хиляди мисли и ми се иска да напипа милион неща, но ще изчакам още малко - да узреят мислите и да се изяснят и подредят, после ще пиша...
Само, сега като четох последния ти пост се сетих...
Първата дума на Надя беше "дай", следващата "нама" (няма), чак после дойдоха "мама" и "тати"...
А Борко - той дойде при нас голям, на 3 г. 2 мес. Едва вървеше, не говореше ИЗОБЩО, издавяше нечленоразделни звуци (дори имаше съмнения дали ще проговори, но това е минало) и с куп други проблеми, за които, мисля вече съм писала из темите. Та да се върнем за думите - първата, която някак инстинктивно произнесе още първата вечер у дома беше "кака" и с протегнати ръце и сърцераздирателни писъци се опитваше да догони виновничката за неговата поява в нашето семейство - Надя. И нито дума повече. Отне ни 4 месеца да го научим да казва "вода", след това звук по звук, дума по дума... Имаше дни, в които ломотеше нещо безкрай, но никой не беше в състояние да го разбере. И тогава той започваше да реве и повтаряше "кака, кака". И лелките го взимаха от неговата 1-ва група в детската градина и го водеха в другото крило да намерят Надя, да може той да повтори безмисленото си бръщолевене, което единствено тя разбираше и беше в състояние да преведе...
Права си, както беше писала в друга тема, а и други са го казвали, с търпение и много любов тези деца наваксват с невероятни темпове. Сега Борко е един 10-годишен бъбрив чаровник, който е в сътояние всекиго да омае с приказки. Спомня си Дома, но не иска да говори за "онова ужасно място", само на моменти се прокрадва по някое "а пък в Дома..." или "ох, знам колко им е зле там", когато върви предаване за децата от домовете.

Стана дълго. Извинявайте.

# 27
  • Мнения: 583
Не искам да се натрапвам на никой с нашите първи думи, и всичко което ставаше и става с нашето момче. ДарЗамен, извинявай ако съм била нетактична за изследванията, но споделям преживяно, и добро мнение за д-р. Не натрапвам нищо на никой, но тъй като ние имахме доста ходения по психолози и какви ли не психоаналитици, та накрая стигнахме до доктора за който писах и там нещата се изясниха. Пиша всички тези неща, за да мога и аз да дам нещо, с което  малко поне да ви помогна, но всеки си има право на избор. Когато започнах да пиша в този форум в началото почти всички с малки деца скочихте срещу мен и започнахте да ме обвинявате, че не съм дорасла емоционално да гледам дете, а аз само ви писах за проблемите които имахме и имаме. Не е нужно само обич и разбиране за да гледаш дете и то като нашите, защото не знаеш в даден момент как ще се развият нещата. На всички пожелавам да нямат нищо децата ви, и всичко да остане като един лош сън за вас. Аз не можах да предвидя доста неща, дано вие успеете и навреме и свеовременно се справите с всичко.  bouquet

# 28
  • Мнения: 1 843
korni6onko, на кого се натрапваш? Аз нали именно затова ти благодарих - за ценната информация!
Съжалявам, но аз до ден днешен не мога да разбера, защо си толкова убедена, че някой ти е скачал?
Отговорих ти ядно на едно лично, защото ми беше омръзнало да ти обяснявам, че никой, ама никой не те напада.
Обаче...на мен ли само ми се струва или ти с времето доста промени и стила си на писане и чувствителността си спрямо коментарите?
Да не би, тогава да ти беше пресен опит в Интернет форумите?

Нейсе.
Не му е мястото тук.

Ти си една от майките на най-голями деца. Можеш да бъдеш безценна с опита си.
Пак ти благодаря.  bouquet

# 29

Общи условия

Активация на акаунт