Когато се разделихме с бившия знаех, че това е правилното решение за мени децата (и все още мисля че е).
Сега години след раздялата и след по-сериозно и задълбочено наблюдение над околните и семействата си мисля, ей така хипотетично, не беше ли грешка? НЕ съм се замислила да се връщам при него или каквото и да е от сорта.
Вече много внимателно наблюдавам семействата, взаимоотношенията между родителите и децата и дори само между мъжа и жената..... Правя съспоставка с това което е било при мене, чета тук за това как нещата се развиват при някои и се замислям не е ли малко прибързано, понякога, решението ни за раздяла? Това както за нас така и за бившите!
Виждам семейства които имат проблеми и то понякога доста сериозни, но въпреки всичко и в името на семейството остават заедно, изглаждат се несъгласията, намират общи точки и някак си успяват да се напаснат и да акцентрират на положителните си страни....
Замислила съм се дали е редно да се бориме за "щастието си" или е по-добре всеки да поеме по пътя си при видни разногласия.
Чудя се кое е по-добре, да се напасваме и нагажадме или да се бориме сами
Вярно е че всеки за себе си решава, но какво мислите като цяло?