Май ще започна отзад-напред. Тази вечер му казах:"Утре, изобщо не идвай да ни взимаш от майка. Ще спим там - аз и детето." , той само измрънка:"Аре, стига глупости" и пак мълчание, това негово мълчание, което вече не мога да понасям. Да вика, да крещи, но да знам какво мисли в пъти предпочитам, отколкото това демонстрирано безразличие, а се обичахме... След около време ме пита:"Какво ти става днеска, че си такава вкисната?" и "Много мълчиш" , аз само отвърнах:"Ами, и ти не говориш много" Неделята е единственият му почивен ден, в който сме заедно и не си ходя у нас, уж сме заедно, но не сме. Толкова самотна отново се чувствах, съответно огорчена и мнооого тъжна. Живеем в боксониера, това че е тясно не ми пречеше / хм дали подсъзнателно или не ми идва това минало време .../, уютно съм се чувствала - квартирата е много приятна, топла, слънчева. Приятелка, която ми гостуваше ме попита защо не живеем у нас - майка е сама, татко почина, апартамента е просторен, четиристаен, отговорих й, че той не иска, а тя само:"Ех, тези мъже" Трябва да спомена, че и напоследък се притеснявам за майка ми, че не съм до нея, защото тя има шипове и даже викахме бърза помощ преди седмица, не можеше да мръдне главата, гадеше й се. Вярно, че сега се чувства много добре. Питането ми е, ако не сте сами, а се чувствате непрекъснато така, ще се разделите ли с мъжа - бащата на детето ви? Вече не съм изобщо сигурна, че си струва да сме заедно, след като дефакто - не сме. Не мога да приема, че е толкова уморен след работният ден, че дори да не забележи, че нещо става или пък знам ли, може да има и друга причина - жена. Като гаджета ходим от ок. 7 години, живеем съвместно само от две, а имам чувството, че все едно са двайсет - така ли да сме си омръзнали...
- Публикувана: 11 юни 2007, 00:45 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2007, 16:43 ч.
Как преодолявате семейните кризи?
Всички имаме трудно периоди.И дори семействата,които изглеждат безкрайно щастливи отстрани-също.Това,което чувстваш е нормално.Всеки има нужда от диалог,особено с най-близките си.Причините за напрежението между вас може да са много.За някой може да се досещаш,други да са скрити.
Не казваш какви са отношенията между майка ти и мъжа ти.Но те също могат да са причина.
Всичко може да се преодолее, ако има взаимно желание за това.
Да живееш на тясно не е лесно.И при родителите на партнтъра също не е лесно.Такъв избор се прави трудно.И бавно.
Успокой се.Помисли си какво точно те тревожи.Какво ти липсва.Какво искаш да промениш.
Прати детето за една вечер при баба.Налейте си по чаша вино с мъжа ти,отпуснете се и си поговорете.Не го обвинявай,а му сподели как се чувстваш.Кажи му,ако ти липсва това,заради което сте се събрали.И не се страхувай да го направиш.
Успех!
Не казваш какви са отношенията между майка ти и мъжа ти.Но те също могат да са причина.
Всичко може да се преодолее, ако има взаимно желание за това.
Да живееш на тясно не е лесно.И при родителите на партнтъра също не е лесно.Такъв избор се прави трудно.И бавно.
Успокой се.Помисли си какво точно те тревожи.Какво ти липсва.Какво искаш да промениш.
Прати детето за една вечер при баба.Налейте си по чаша вино с мъжа ти,отпуснете се и си поговорете.Не го обвинявай,а му сподели как се чувстваш.Кажи му,ако ти липсва това,заради което сте се събрали.И не се страхувай да го направиш.
Успех!
Biskara, какво имаш предвид под "по-личните"? Не те разбрах. 
Кartinka, благодаря ти и на теб за мнението. Между майка ми и него са нормални отношенията. Говорили сме, т.е. аз съм говорела, а той пак не е взимал отношение и вместо диалог се получава монолог, затова и вече, момичета, си мисля, че нещата едва ли ще се променят. Права си затова, че е нужно взаимно желание.
, което и у мен вече липсва. Имах нужда от топла дума и кураж, които ми давате. Още веднъж благодаря и Лека Нощ, момичета 
Кartinka, благодаря ти и на теб за мнението. Между майка ми и него са нормални отношенията. Говорили сме, т.е. аз съм говорела, а той пак не е взимал отношение и вместо диалог се получава монолог, затова и вече, момичета, си мисля, че нещата едва ли ще се променят. Права си затова, че е нужно взаимно желание.
, което и у мен вече липсва. Имах нужда от топла дума и кураж, които ми давате. Още веднъж благодаря и Лека Нощ, момичета
..по разли4ен на4ин в зависимост от контекста,но не използвайки първото изре4ение в поста ти..не виждам какъв отговор се о4аква на това - да се моли,да пла4е ли..Аз след 10 4асов работен ден и в единствения си по4ивен такъв отказвам да решавам каквито и да било екзистенциални проблеми,4овек има дом за да по4ине и да не е на "изпит"непрекъснато
обикновенно казвам 4е искам да се говори,избираме време което е добро и за 2та,децата са си с нас и не мисля 4е ни пре4ат..с уважение към партньора и себе си решаваме конфликтите като цяло,но ултиматуми,заплахи и пр.елементарни трикове на поведение не сме ползвали никога..
ако искаш са си с майка ти-това е доста по-разли4но от "не искам да съм с теб"..
обикновенно казвам 4е искам да се говори,избираме време което е добро и за 2та,децата са си с нас и не мисля 4е ни пре4ат..с уважение към партньора и себе си решаваме конфликтите като цяло,но ултиматуми,заплахи и пр.елементарни трикове на поведение не сме ползвали никога..
ако искаш са си с майка ти-това е доста по-разли4но от "не искам да съм с теб"..
Не че имаме много, но в началото трябваше да се нагодим един към друг. Аз съм приказлива, той доста мълчалив(семейна черта). Изисква много търпение и говорене. Ако на мен нещо не ми е накеф си му казвам, без лош тон или поведение. Ако имам нужда да говоря повече казвам : Нали знеш че жените имаме нужда да говорим повече, не съм имала възможност днес да се наговоря, та ти си жертвта да ме слушаш..От тук започва снях и се наговарям... Или ако има важен въпрос, си му го казвам -това е важно за мен, ти какво мислиш по въпроса/какво би направил на мое място( трябва да задаваш въроси, които изискват отговор, а не само да/не). Така е и той към мен,като се заседя на бг-мамма и ми казва че искада види жена си, по принцип първия път не го чувам , но после няма проблем...Важна е комуникацията! Колкото повече толкова по добре, ама трябва да се контролират емоциите, поне докато го научиш. Но ако ти вече нямаш желание, може и да е ксъничко малко, но все пак ти пожелавам успех
, но после няма проблем...Важна е комуникацията! Колкото повече толкова по добре, ама трябва да се контролират емоциите, поне докато го научиш. Но ако ти вече нямаш желание, може и да е ксъничко малко, но все пак ти пожелавам успех 
Неделята е единственият му почивен ден, в който сме заедно и не си ходя у нас, уж сме заедно, но не сме.
Изясни си този въпрос и тогава всичко друго ще си дойде на мястото.
Неделята е единственият му почивен ден, в който сме заедно и не си ходя у нас, уж сме заедно, но не сме.
Изясни си този въпрос и тогава всичко друго ще си дойде на мястото.
И аз не бих отишла да живея при неговата майка, въпреки че отношенията ни са нормални. И това е въпрос, който не подлежи на коментар, обсъдили сме го още в началото на връзката ни. Нашето семейство сме ние и родителите ни не са част от него.
А по отношение на почивните дни и омръзването- не чувствам да сме си омръзнали, свикнали един с друг обаче със сигурност. Не ми се струва лошо. Обикновено правим неща заедно през уикендите- разходки, гости, посещения в музей, пътуване или нещо такова. Случват се обаче и други дни- ето например вчера аз спах почти цял ден, а той си се занимава с някакви други неща. Нормално е да има и такива дни, все пак сме двама различни индивида.
Всички имаме трудно периоди.И дори семействата,които изглеждат безкрайно щастливи отстрани-също.Това,което чувстваш е нормално.Всеки има нужда от диалог,особено с най-близките си.Причините за напрежението между вас може да са много.За някой може да се досещаш,други да са скрити.
Не казваш какви са отношенията между майка ти и мъжа ти.Но те също могат да са причина.
Всичко може да се преодолее, ако има взаимно желание за това.
Да живееш на тясно не е лесно.И при родителите на партнтъра също не е лесно.Такъв избор се прави трудно.И бавно.
Успокой се.Помисли си какво точно те тревожи.Какво ти липсва.Какво искаш да промениш.
Прати детето за една вечер при баба.Налейте си по чаша вино с мъжа ти,отпуснете се и си поговорете.Не го обвинявай,а му сподели как се чувстваш.Кажи му,ако ти липсва това,заради което сте се събрали.И не се страхувай да го направиш.
Успех!
Не казваш какви са отношенията между майка ти и мъжа ти.Но те също могат да са причина.
Всичко може да се преодолее, ако има взаимно желание за това.
Да живееш на тясно не е лесно.И при родителите на партнтъра също не е лесно.Такъв избор се прави трудно.И бавно.
Успокой се.Помисли си какво точно те тревожи.Какво ти липсва.Какво искаш да промениш.
Прати детето за една вечер при баба.Налейте си по чаша вино с мъжа ти,отпуснете се и си поговорете.Не го обвинявай,а му сподели как се чувстваш.Кажи му,ако ти липсва това,заради което сте се събрали.И не се страхувай да го направиш.
Успех!
У ВАС е там, където е съпругът ти. Дали той не усеща, че нещо в разбиранията ти за семейство не е както трябва.
Живейте си в гарсониерата и си свиркайте. Ако се преместите при майка ти, нещата ще се усложнят. "Омръзнали" в повечето случаи е синоним на "рутина". Разчупи я. Без да водиш сериозни разговори. Просто направи нещо. Каквото и да е. Накарай го да се смее, да се забавлява, да се чуди. Спомни си началото. Сигурно ще се сетиш какво му е доставяло удоволствие тогава. Какво на теб ти е доставяло удоволствие!
Разчупи рутината и след това разговаряйте. Не е нужно да казваш "Искам да поговорим за нещо сериозно". Мъжете в този момент се спичат. Докато детенцето го гледа майка ти, а вие сте си полегнали на дивана спокойно, можеш да кажеш: "Абе, мило, знаеш ли днес какво ми хрумна. Искаш ли да направим...да отидем... да си обръщаме повече внимание вечер.... може пък да е забавно". Не всички мъже са потдатливи на такава обработка, но поне няма лошо да опиташ.
Живейте си в гарсониерата и си свиркайте. Ако се преместите при майка ти, нещата ще се усложнят. "Омръзнали" в повечето случаи е синоним на "рутина". Разчупи я. Без да водиш сериозни разговори. Просто направи нещо. Каквото и да е. Накарай го да се смее, да се забавлява, да се чуди. Спомни си началото. Сигурно ще се сетиш какво му е доставяло удоволствие тогава. Какво на теб ти е доставяло удоволствие!
Разчупи рутината и след това разговаряйте. Не е нужно да казваш "Искам да поговорим за нещо сериозно". Мъжете в този момент се спичат. Докато детенцето го гледа майка ти, а вие сте си полегнали на дивана спокойно, можеш да кажеш: "Абе, мило, знаеш ли днес какво ми хрумна. Искаш ли да направим...да отидем... да си обръщаме повече внимание вечер.... може пък да е забавно". Не всички мъже са потдатливи на такава обработка, но поне няма лошо да опиташ.
Не че имаме много, но в началото трябваше да се нагодим един към друг. Аз съм приказлива, той доста мълчалив(семейна черта). Изисква много търпение и говорене. Ако на мен нещо не ми е накеф си му казвам, без лош тон или поведение. Ако имам нужда да говоря повече казвам : Нали знеш че жените имаме нужда да говорим повече, не съм имала възможност днес да се наговоря, та ти си жертвта да ме слушаш..От тук започва снях и се наговарям... Или ако има важен въпрос, си му го казвам -това е важно за мен, ти какво мислиш по въпроса/какво би направил на мое място( трябва да задаваш въроси, които изискват отговор, а не само да/не). Така е и той към мен,като се заседя на бг-мамма и ми казва че искада види жена си, по принцип първия път не го чувам , но после няма проблем...Важна е комуникацията! Колкото повече толкова по добре, ама трябва да се контролират емоциите, поне докато го научиш. Но ако ти вече нямаш желание, може и да е ксъничко малко, но все пак ти пожелавам успех
, но после няма проблем...Важна е комуникацията! Колкото повече толкова по добре, ама трябва да се контролират емоциите, поне докато го научиш. Но ако ти вече нямаш желание, може и да е ксъничко малко, но все пак ти пожелавам успех Споделям написаното от benson10. Говорене му е майката !И чуване ! Явно сте в период в който и двамата говорите , но никой не чува другия , не вниква в това което другия иска да каже. Опитай се да възвърнеш диалога между двама ви.Това може да стане ако първо чуеш той какво иска всъщност .
Споко , кризата ще мине !
Иначе няма да е интересен семейния живот !
Мисля си, че хора които обичат не могат да си омръзнат. Просто се наранявате и не можете да намерите общ език. Това не е толкова чудно, като се има предвид колко са различни мислите на мъжете и жените.
Но трябва да му покажеш, че той е твоя дом. Убеди го, че където е той там си и ти.
Ако искаш да си с него не се предавай така лесно. Опитай се малко да се нагодиш и към неговите желания - споделяй хобито му или коментирай нещо, което го интересува живо. Покажи му, че те е грижа и за него. Не търси постоянно внимание за себе си. Но през цялото време пази достойнството си.
Пожелавам ти успех.
Но трябва да му покажеш, че той е твоя дом. Убеди го, че където е той там си и ти.
Ако искаш да си с него не се предавай така лесно. Опитай се малко да се нагодиш и към неговите желания - споделяй хобито му или коментирай нещо, което го интересува живо. Покажи му, че те е грижа и за него. Не търси постоянно внимание за себе си. Но през цялото време пази достойнството си.
Пожелавам ти успех.
Мисля си, че хора които обичат не могат да си омръзнат. Просто се наранявате и не можете да намерите общ език. Това не е толкова чудно, като се има предвид колко са различни мислите на мъжете и жените.
Но трябва да му покажеш, че той е твоя дом. Убеди го, че където е той там си и ти.
Ако искаш да си с него не се предавай така лесно. Опитай се малко да се нагодиш и към неговите желания - споделяй хобито му или коментирай нещо, което го интересува живо. Покажи му, че те е грижа и за него. Не търси постоянно внимание за себе си. Но през цялото време пази достойнството си.
Пожелавам ти успех.
Но трябва да му покажеш, че той е твоя дом. Убеди го, че където е той там си и ти.
Ако искаш да си с него не се предавай така лесно. Опитай се малко да се нагодиш и към неговите желания - споделяй хобито му или коментирай нещо, което го интересува живо. Покажи му, че те е грижа и за него. Не търси постоянно внимание за себе си. Но през цялото време пази достойнството си.
Пожелавам ти успех.
Мисля си, че хора които обичат не могат да си омръзнат. Просто се наранявате и не можете да намерите общ език. Това не е толкова чудно, като се има предвид колко са различни мислите на мъжете и жените.
Но трябва да му покажеш, че той е твоя дом. Убеди го, че където е той там си и ти.
Ако искаш да си с него не се предавай така лесно. Опитай се малко да се нагодиш и към неговите желания - споделяй хобито му или коментирай нещо, което го интересува живо. Покажи му, че те е грижа и за него. Не търси постоянно внимание за себе си. Но през цялото време пази достойнството си.
Пожелавам ти успех.
Но трябва да му покажеш, че той е твоя дом. Убеди го, че където е той там си и ти.
Ако искаш да си с него не се предавай така лесно. Опитай се малко да се нагодиш и към неговите желания - споделяй хобито му или коментирай нещо, което го интересува живо. Покажи му, че те е грижа и за него. Не търси постоянно внимание за себе си. Но през цялото време пази достойнството си.
Пожелавам ти успех.