Мъжа ми ме заряза бременна в 8 месец:(

Казах, че не сте всички такива, нали?
И не съм твърдяла никъде, че съм много по-умна.
Не си падам само по такива, имам принципни наблюдения върху семейства и съпрузи на познати и непознати.
 Не твърдя и, че жените дето нямат акъл за 5 стотинки са по-малко. Даже напротив.
Важното е като сбъркаш, да си извадиш поука и да продължиш напред.
Но за огромното и неоправдано количество мъже, решили в последния момент, че не са готови да стават бащи - какво да кажем за тях.

Аз втори път на такъв трудно ще се вържа. Но моя екс прецака още една жена по същият начин.
Той ще да е по-умният от двама ни.

Тъжна история...Дано е последната!

Приемам агрументите, но беше писала че повечето мъже нямат акъл за 5ст. Което не е вярно. Не знам кои са тези мъже решили в последния момент, че не са готови и дали са толкова много. Всеки случай е различен. Ако кажеш подробности за твоя може да го обсъдим. Ако имаш желание разбира се.
Напълно съм съгласен, че най-важното като сбъркаш е да си извадиш поука и да продължиш напред.
Не знам кой от двамата е по-умен - но изглежда че втората жена на твоя е умна колкото и ти когато си ходила с него. Дано сега си по-умна. 

Той беше на 25, Аз на 17.
Живеехме самостоятелно, но в къщата на родителите му. Той работеше, а аз поработвах чат пат и ми помагаха родителите ми.
Живяхме заедно, обичахме се, правехме си общи планове.
На Него му хрумна, че е прекрасна идея да имаме дете. Пробвахме и Детето се случи още от първия път. Отидох на лекар само за да потвърдят вече известният ми факт. Не съм се замисляла да правя аборт, но му дадох възможност да избере  - иска ли детето или не. Искал го бил. Ами хубаво тогава.
Планове за съвместен живот и сватби, щастливи моменти от бременността, ремонти и подготовка за бебето. По едно време, към 4 месеца след забременяването, Той реши, че сега е последният шанс да си живее като ерген. Аз, понеже съм добра жена, викам Ок, давай. Купони до сутринта, всяка вечер хора у нас, или аз някъде по чужди домове. Нито стотинка за манджа, щото харчим всичко за забавления. На ме не ми личат кореми и бременности, не ми тежи, не ми е лошо - изобщо купон.
Да ама нещо почна всяка вечер да се напива, а на мен ми писна да го мъкна до леглото. Зарязах го да си ходи сам. Както казах - добра жена и не ревнива.
Пак купони и пиянства до сутринта, този път без мен.
Между временно влязох в 9 месец и започна да ми тежи. Оплаках се от вечната му липса и той пренесе събитията у нас.
Да видиш как се спи в 9 месец на дънеща музика и сред народ.
Като казах, че ми е писнало от купони бях обвинена, че го тормозя и ограничавам и тн. Още малко свободен живот му оставало, да съм го изтърпяла.

Та вкратце финала.

Аз родих, той не спря да живее.
Всяка вечер пиян и крещящ що няма сготвено ядене. Трудно се пазарува с двумесечно бебе посред зима и без количка, като магазина е на 5 преки.
Или защо ревяло детето, каква майка съм била аз, че не мога да го накарам да млъкне.
Чашата преля, когато изпусна тримесечното ми дете, защото беше прекалено пиян, за да си стои на краката.
Хванах детето преди да падне на земята. Слава богу, че бях близо.
На следващия ден си събрах багажа и се изнесох.
От тогава той не е проявил интерес към сина си.


Не съм описала доста от случилите се по онова време простотии и изцепки. И пак се увлякох в писане, сори. Но, накратко, това е.

Няма какво толкова да му се обсъжда. Важното е, че навреме ми дойде акъла.

Като чета началото, мисля че акъла е можело и по-рано да ти дойде. И това да си добър, е малко по-различно от това да се оставяш да те правят на маймуна, особено докато си бременна.

По-кротко.....малко толерантност. Любовта е сляпа....

Каква толерантност бе жено? Ти прочете ли по-горе? Тоя "човек" от 4 месец на бременността докато го напусне жена му се е държал като пълен идиот без изобщо да мисли за жената и детето си. И накрая изненада - ами не е изненада - съвсем закономерно си е. Всъщност имам съмнения дали е било от 4-я месец или просто тогава мими е почнала малко по малко да проглежда.
Любовта била сляпа ...

Любовта е не само сляпа, но и малоумна. А и моля да се отбележи, че съм била 17-18 годишна и все още вярваща в промяната на хората, искащи и обещаващи да се променят.

А онези времена си ги спомням с доста смях. Нещата, които ми се случваха, бяха толкова трагични, че чак на комедия мязаха.

А раздялата и развода ни си бяха наистина комедия.

Сигурно е било и преди 4-я месец, но не толкова изразено и набиващо се на очи. Двустранен процес беше, той реши, че му идва нанагорно и би отбой, а на мен ми дойде акъла.

Леле аз пък сега влязох в темата. Тюх тюх. Прочетох първите мнения, явно случайно попаднали. Тюх тюх. Искат да го скопят.
Пък тук при нас ще се намерят и негови адвокати. Ще го оправдаят човека, че просто е решил, че не сте един за друг, добре че навреме се е сетил милия....

Незнам защо предпочитам от по-първичките мнения. 

Леле, а на някой не им се вярва....
Ма толкова ли сме зле бе - аз сега да разбирам...
Тюх тюх.

не тюх, ами въх, бих казала 

На авторката на темата й е доста зле, така че моля без шеги и подигравки

Ние /те тоест/, не по неин адрес.
Малко за разведряване.
То на никоя тук не и е лесно. Имаме си опита и си влизаме в положението. Ако не можем накрая да се шегуваме с преживяванията си, значи не сме ги превъзмогнали още.

Ми то си пролича още в началото бре-на много хора не им се вярва, ма не са гледали нашият филм, затуй така приемат репликите ни....

пенелопа, аз като писах в началото "не мога да повярвам", нямах предвид, че не вярвам или че живея в розов облак и не знам, че това се случва. Просто не знам и аз, защо така възкликнах..., може би, защото не искам да вярвам, защото е прекалено гадно, за да ти го причини, човека, който до вчера ти е говорил, че те обича и т.н. Ти го прие прекалено буквално и му отдаде голям смисъл на това изречение. А не трябва... просто така възкликнах. Знам, че всеки ден стават раздели, побоища, изневери, пиянски истории... и какво ли не още... и никой не знае, кога ще изгърми и той.