Мъжа ми ме заряза бременна в 8 месец:(

Прегледай й последните мнения и ще разбереш, че не се бъзика. С това бъзик, едва ли ще е смешно на някой.

  Зарежи го този глупаК!!!!

да си единствената, попадала в такава ситуация - да седнеш да се напла4еш, и да кажеш майната му и напред.
* знам, 4е не е лесно. тоя филм ве4е съм го у4аствала.

ама не си. нито първата, нито последната, като гледам тоя подфорум как набъбва.

* най- важнито сега:
добро здраве и най ве4е в емоционален план - за целта много хора хем близки, хем не най- да не си тревожда ма и да не пла4еш до самозабрава.
приготвяй се за раждането - дрешки, пеленки, легло и тн.
осигури си майка или баба да помага в първата втора седмица.
купи си нови 4ехли.
или сандалки.
иди на маникюр.
на педикюр.
на фризьор.
купи си мп3, слушалките и хубава музика.
книги или филми в никакъв слу4ай не любовни или с хепи-енд, щото после е страшен потоп.
много сила ти желая.
вси4ко се преодолява, вси4ко се преживява.
само брой дните.
и ден за ден.
 

Дааа, Скарлет....и утре е ден, нали така?
И аз броя, бебето става на 3 месеца вече.Всеки като ме види се радва, радва, какви се хубавички, как ме променила тази бременност, как добре съм изглеждала, ама сърцето ми свито.Ден за ден е докато оцжелееш от първоначалният шок.То всъщност първо е отрицанието-някак не вярваш, че се случва.Музика-не мога, филми-още повече-някак прекалено ми напомнят, ама ние не 5 години, мацка, ние 12 сме градили ...уж...И маникюра ми е наред, ма не помага все още.Трябва време, ужасно много време.Трябва да говориш за това, намери си хора, с които можеш да говориш за това.Говори тук, и да-може и да си поплакваш-смятам го за полезно.Всъщност не вярвам да сме толкова силни, че да можем без рев, аз поне не съм.Но навън съм усмихната и хората ми се радват.Мацвам си червилото и излизам с децата-облекла съм им рокли-днес е събота, семеен ден, татковци и майки с децата в парка, ала-бала, та и аз така, да се слея с тълпата малко.

не съм съгласна.
първо общото време не е такова зна4ение.
второ - заниманията и пълното изтощение ти отнемат силите за тръшкане и мисъл - като няма мисъл - няма болка, колкото и да е свито. а няма на4ин да не е.
и трето, външния вид е важен, някак само4уствен и приятен.
и 4етвърто - щом на вън е добре - колкото може пове4е навън - 8-10 4аса навън.
вси4ко е вътрешна мобилизация.
а това 4е някоя и друга сълза се намира, кога пове4е кога по-малко - важно да не се разкисва.

И аз в кюпа...
Милк ти е казала - намирай си занимания и мисли колкото се може по-малко!
Не се връщай назад - мисли за детенце и покупки.
Аз така правех. Цял ден на работа, в събота и неделя обикаляне по магазините докато капна от умора. За съжаление обаче влязох в болница и там рухнах. Щот` там освен да мислиш и премисляш, друго няма какво...Та така...
Времето минава, мнооого е трудно и тежко, но детенцето изисква много грижи и мислиш все по-малко за миналото.

Пиши, говори, споделяй! Не се затваряй в себе си като мен, защото много си изпатих  
Приятелка, на кафе, на разходка, не стой сама вкъщи! В никакъв случай!

Горе главата!  
Аз преминах през ада успешно...сам-сама...предстоят ти прекрасни моменти, да знаеш  

Благодаря Ви за подкрепата,наситина звучи невероятно и странно на първи вид ей така без причина някой да те изостави в такъв момент,и аз съм в шок и недоумявам още ,всяка вечер когато съм сама си задавам въпроса се питам какво направих,къде сгреших,какво ми има,но отговора не идва реален,няма предистория случката ми,просто преди 3 седмици влязох в болница за държане,беше ми тежко там,мизерията беше пълна,но заради бебко издържах всичко,стабилизираха ме,сега всичко е наред просто трябва повечко лежане,той идваше там на свижадния държеше  се супер,както се е държал почти винаги през последните 2 години,имали сме пререкания че съм малко по горд и силен характер,сестра му не ме харесваше,незнамз ащо просто не ме харесваше въпреки че винаги съм я уважавала,тя не е могла да има дете,поради не здравословни причини,просто мъжа с който сега се развежда е бил друга кръвна група от нейната и пл;ода все се бил изхвърлял от организма и,сега тя се развежда с мъжа си,озлобена е и че ще имам бебенце и наговорила някакви неща ужасни за мене на мъжа ми,не мога да кажа да не контактуват,те са кръв и това е нечовешко,просто му казах да не се влияе от другите хора,а да мисли това което е в сърцето му,изглежда се оказа най слабохарктерният мъж,щом послуша хората които говорили за мене че съм студена личност,надменна и прикриваща чувствата си,за чуждите хора съм такава може би,но за близките си давам всичко,винаги съм била до него и съм помагала с каквото мога,дори бременна с болки ходих да му купувам лекарства зимата като беше болен и му беше лошо,незнам как можа така да постъпи и да избере хората които ни завиждаха на щастието пред мен и бебчо,просто не мога да повярвам,а ние искахме само да го направим щастлив.Знам че пиша много объркано,но и аз съм в шок,защото една сутрин просто ми се обади и ми каза от както излезна от болницата изведнъж нещо стана,изпариха ми се чувствата към тебе,не те обичам,уважавам те като жена ,но не ми пука за тебе и не искам да сме заедно,ние сме различни,бях хвърлена направо в 9 глуха,никога не съм вярвала че този човек може да изрече това,от този ден който ми го каза това стана странен,студен,казваше ми ако сикаш ще сме заедно,но това ще е пред хората,аз иначе ще си правя каквото си искам,нещастен ще съм с тебе,тогава му казах че аз и бебчо не искаме да стоим при човек който не ни обича и не иска и се прибрах в Пловдив при брат ми,нямам баща,майка ми работи далеч и винаги сме се оправяли сами с брат ми,разбира се тя много ни е помогала,но предимно самички,не съм лигла.....
Слвд няколко дни като се прибрах в Плд брат ми и снаха  ми които също чкаха бебче го загубиха в 6 месец,тогава вече бах още по съсипана,не исках да ги натоварвам и смоята болка,затова си пуснах тука темата.
След няколко дни мъжа ми се обади,говорихме казах му,тогава той отново стана същият добър човек от преди,почти не се разплака и каза че съжалявал за всичко което ми наговорил и че не си представял да загубим нашето бебче някога,простих му за лошите думи,все пак го обичах и още го обичам,трябваше да дойде да ме вземе в София след няколко дни,където си живеем по принцип,всичко пак тръгна нормално,докато една вечер както говорихме,просто изведнтж се ядоса като споменах че трябва да сме заедно и да се държим без да се влияем от хората,тогава се ядоса и ми каза че приятелите му не ме харесвали и се бил отдалечил от тях заради мен и ми затвори,мислих че ще му мине,след 3 часа му звъннах,но не ми вдигаше и така до 1 през нощта,уплаших се да не му се е случило нещо,накарах приателка да звънни и на нея не вдигаше,тогава само аз си знам какво ми мина през главата,толкова се притесних за него,накарах я веднага да тръгваме към София да ме закара,когато отивам там до нас където живеехме,той още с изключен телефон,звуня на вратата не се отваря 20 мин,когато отворинай накрая ме пита ти какво правиш тука,тогава полудях,с контракции,бременна,уплашена до смърт,а той всякаш нищо не е станало,питам го защо си изключил телефона не вдигаш преди това,а той най спокойно ми обяснява че просто съм го дразнила и си го изключил,изобщо не му пукаше че ме ме притеснил толкова много ,тогава не издържах питай го ти обичаш ли ни или не,тогава ми зака че не вървят нещата  и не ни иска,изведнъж като се събудил една сутрин го решил,събрах багажа си същата нощ и на другия ден ме прибра в Пловдив,през целият път мълчеше,аз само плачех.
След няколко дни се обадих последно макар и да стъпах върху гордстта си и болката да го питам наистина ли не ни иска с бебчо повече,каза ми отново че не не обичал,че никога не ме е обичал през тези 2 години,че бил играл театър чер ме обича,че имало друга жена сега коато познава преди мен и сега след години пак се срещнали докато съм била в болницата и че тя не била хубава като мен ,но била най прекрасният човек и характер който бил познавал,не мкожах да повярвам.....,след това ми се обади и ми каза че нямало дръга жена ,но искал да си измисли причина да приема че не ме обича...повече няма да пиша защото съвесем объркано взе да звучи,за което се извинявам,но в главата ми е каша.....

Мда, добре дошла в клуба на необичаните 
Щото и моя не ме обича вече, ей така го реши и той.Събуждат се и решават.
Има една приказка-който има минало няма бъдеще.Дали?Аз самата съм все още на дереджето-защо и как се случи, но някак го приех, че даже го намразих.Моето минало с него е 12 години, не 2.Бъдещето само ще покаже накъде съм.За сега съм ден за ден наистина.Болката е огромна.И като родиш пак ще си смазана, питай Каси-тя чак в понеделник ще се включи, но-питай нея-как се гърчеше тя с детето-не може да му се зарадва.Опорочен е този вълшебен миг , плюли са на него,изгаврили са се, но Живота продължава.Минава-всички го казват, но трябва много време.И да-ангажименти, разбира се, но ето ме мен-по цял ден сега с децата, уж навън, уж с приятели, пък...слаба работа някак.Но и аз съм още пресничка, та затова.И друга приказка има-хубавите ябълки прасетата ги яли.....Да не ти казвам и с голямата как провеждам разговори и обяснявам Нещата От Живота, стараейки се да е по начин, по който то милото ще съхрани душичката си и ще излезне необременено от гнусотията, в която сме го сложили.Бебето поне не разбира, не пита, само си плаче...
Хайде, момиче, кураж ти желая, а ти пиши, пиши каквото ти душата иска, мъничко помага....
Разкажи-имате ли брак-то тези неща бавно се изясняват.В моята тема бяха нужни около 15 страници, за да мога да обясня до някъде какво и как се случваше при мен.

Ох, как можа с толкова малко думи да го кажеш толкова точно?
И аз не можах да се зарадвам, и все още душичката ми е на топка в гърлото...
Виждате ли - няма гаранция за никоя от нас - коя без брак, коя 2 години, коя - 12...
Просто решават, че не ни обичат и толкова 

Смяташ ли, че аз на този етам съм ефективна за децата си?Смяташ ли, че раждайки второто си дете, не като самоцел, успявам да се зарадвам така, както една майка се радва, виждайки обожанието в очите на таткото до себе си?Смяташ ли, че раждайки Живот аз съм била щастлива именно в този миг на неимоверно Щастие, Гордост,Удовлетворение?Смяташ ли, че сега, когато минаха 3 безсънни месеца аз без нерви поемам ревящото дете?Смяташ ли, че съм щастлива, когато аз съм и майка и баща за голямото си дете и търся отговори?Не искам да съм сама и да поемам всичко, не съм толкова весдесъща и всеможеща, имам своите прояви на моментна слабост, но понеже съм сама и няма кой  в този момент да те "поеме" теб или децата-това се отразява.Неминуемо.Като казвам сама, значи сама.Не мога да поплача на мама, не мога да се върна при татко.Едните приятелки-ма и на тях им писва да те слушат.А човек в такава ситуация има нужда да говори, да изхвърли вън от себе си цялата онази слуз, полепнала чак по костите от омерзение, от обида.Да се пречистиш.Да, някои намират спасението в книга, филм.Навън-днес само татковци с майките, чуждо им е онова, изписаното в очите ти.Питат-таткото радва ли се на малката, чуждите бащи я вземат на ръце, радват и се, смеят се, закачат се.Смятате, че не боли от това ли?Оооо, боли и още как!Пък аз уж отговорите донякъде вече ги знам, знам си донякъде и бъдещето, настройвам се, нагаждам се към обстановката, но по дяволите-не съм толкова силна.Мамка му, признавам си-трудно ми е, искам някой да ме прегърне просто и да ми даде сили да продължа и да ме научи пак да се смея.Истински.Сабина-някога си познавала любовта, а когато тя те изгори до такава степен, че не можеш да поемеш въздух от преливащите един след друг проблеми?Когато оскотееш от усилия да се справяш сам-доверяваш ли се пак да обичаш?

Миличката Пенелопа, така ми се иска да те прегърна...

Аз не бих се доверила вече, никога! 

Сабина, благодаря ти!
Идеята ми беше да покажа на новичката мама, че болка ще има още много и след раждането даже.То едното бебе не ангажира толкова, а и някак за мен децата не са самоцел, аз съм искала деца като разумно продължение на нас двамата, не само за себе си.Т.е.-идеята е била двама да се радват на този миг!Тогава даже ще и е двойно по-трудно според мен-когато роди.Затова искам да и кажа, че е нормално това и да не се отчайва, а да закусва и вечеря с Майната му и така...ден за ден...докато се научи... 

Ами тя радостта не е радост, ако не е споделена с най-близките...
Аз поне така съм устроена, че да споделям емоциите си, най-вече положителните.

А моето дете, което беше уж планирано и желано, изведнъж се оказа излишно.
Това ме натъжи, ужаси, вцепени! И не знаех как да реагирам и да излея мъката си. Затворих се в себе си, самообвинявах се, самосъжалявах се до премала. И...рухнах...

Не искам да има други мами като мен!
Ама хич даже...