Публикувана: 8 юни 2007, 16:42 ч.
Последно мнение: 10 юни 2007, 09:26 ч.

Какви са най-ранните ви детски спомени

1 685
23
1

8 юни 2007, 16:42 ч.

Мнения: 2 051

Какво помните - приятни или неприятни случки?

До кога можете да върнете лентата - 5...3, 2 годишна възраст?

Помагат ли ви тези спомени да се ориентирате по-добре в чувствата на собственото ви дете?

# 1 8 юни 2007, 16:57 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Най ранния ми е на година и половина сигурно съм била. Помня, че майка ми ме държи на ръце (като бебе) и плаче и аз и бърша сълзите със пръсти, защото имах усещането, че аз съм виновна затова, че плаче. След години ми е разказвала, че в количката влязла пчела и ме ужилила и тя ме взела на ръце и ме водила към болницата, била е притеснена и плачела докато ме носила по пътя, а аз съм и бършела сълзите. Та от нея ми стана ясно, колко малка съм била.

# 2 8 юни 2007, 17:00 ч.

Мнения: 27 524

Годинка - баща ми заминава за Япония за няколко месеца, връщането му и грозното пате с дълги крака, което ми донесе. Simple Smile

Годинка и нещо - първата ни пералня, Перла04, инсталирането й в коридора, вълнението на майка ми.
Помня много подробности и като ги разказвам на майка ми, тя чак не вярва, че е възможно.
Да, припомням си го при общуването със сина ми Heart Eyes

# 3 8 юни 2007, 17:30 ч.

DE
Мнения: 967

Първи спомен - била съм около 2 г. Майка ми ме носи към яслата, а аз се скъсвам от рев!
И на мен не ми вярва, че помня!

# 4 8 юни 2007, 18:42 ч.

Мнения: 1 021

От много малки имате спомени! Thinking

Аз така като се замисля, май около 4-5 годинки си спомням разни работи, но не е нещо конкретно!
Сигурни ли сте, че не ги помните тези неща от разкази на вашите близки?

# 5 8 юни 2007, 20:40 ч.

Мнения: 234

Моите първи спомени са ми от 3 годишна.Помня как се возех отдолу на бебешката количка,а брат ми отгоре.Разликата ни е 2,7 мес.Той беше много малко бебе.Затова казвам,че имам спомени от тази възраст.
Но и аз като dessita_i мисля,че при по-ранна възраст е сякаш е невъзможно да имаме спомени.

# 6 8 юни 2007, 21:47 ч.

София
Мнения: 7 242

Помня как изглеждаше детската ясла, как най-малките бяха изолирани и пълзяха в голяма кошара, тапицирана с червена изкуствена кожа. Значе съм била под 3 г., но на колко точно...

# 7 8 юни 2007, 22:41 ч.

Мнения: 2 757

и моите са от 3 годишна - помня как бях в болницата и ме оперираха от херния и колко ме болеше като пишках щото ме бяха изгорили. И как ям само кисело мляко с хляб от едни купички с цветчета, които и до ден днешен ми навяват мили спомени.
Спомням си колко бях несгодна за гледане и сега разбирам моя дечко и му прощавам

# 8 8 юни 2007, 23:49 ч.

София
Мнения: 3 421

Аз нямам толкова ранни спомени - първият ми спомен е от 3-4 год. възраст - татко на двора, качва се на стълба за да украси борчето в двора с новогодишни играчки - много ясно си спомням колко високо ми се струваше дървото, топките - жълти, червени и зелени и как със сестра ми стояхме с отворени уста и гледахме възхитени.

# 9 9 юни 2007, 00:13 ч.

Бургас
Мнения: 10 817

И моите не са толкова ранни.Помня как в детската градина/3,5 години/паднах и си пукнах главата в една дървена табуретка.

# 10 9 юни 2007, 00:55 ч.

Мнения: 3 089

от ДГ са. но нищо конкретно - просто отделни фрагменти.
но аз съм хипер късопаметна - съучениците си не помня, та толкоз назад ли...

# 11 9 юни 2007, 10:39 ч.

Мнения: 1 426

Имам откъслечни спомени от яслата, но първият ми цялостен спомен ми е на 3 години - когато донесоха сестра ми от родилния дом... И как ми обясняваха, че съм вече голяма и мога да се оправям сама, а пък бебето колко е малко и непрекъснато има нужда от помощ. Много ми беше криво и помня много отчетливо много случки, когато съм се чувствала абсолютно пренебрегната и нежелана. Тези ми спомени много ми помогнаха при отглеждането на моите деца. Винаги съм помнела, че и по-голямото дете си е още малко дете и има нужда от обич и внимание.

# 12 9 юни 2007, 12:30 ч.

София
Мнения: 1 105

Помня, че майка ми се беше върнала от някакво пътуване и ми беше донесла палтенце, хубаво едно такова, ама ми беше малко. Това май ми е най-ранния, да съм била на 2 години някъде. Тя спори с мен, че не е възможно да го помня, ама аз го помня.

# 13 9 юни 2007, 12:44 ч.

Мнения: 967

По принцип почти не помня неща от ранна детска възраст, но помня например как в първата детска градина, в която ходех от един дълъг коридор се излизаше във вътрешния двор - помня и едни големи саксии с цветя пак в таз градина - била съм под 3 год. Помня също (пак от тази възраст) как всяко дете казва "моят татко е най-голям" и всички се карат кой татко всъщност е най-голям, а аз вътрешно се радвам, защото каквото и да казват си знам, че всъщност моят татко е най-голям (най-голям = най-висок, а моят е много висок Mr. Green

# 14 9 юни 2007, 14:24 ч.

Мнения: 635

На около 2 години съм била - помня как стоя на терасата на баба ми (там сме живели до 2-те ми годинки), майка ми простира прането, а аз плача и се сърдя, защото панталоните, с които съм обута ме бодат ужасно. И до сега имам непоносимост към всякакви т.нар. бодящи пуловери, блузи и панталони.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: