Публикувана: 7 юни 2007, 22:32 ч.
Последно мнение: 10 юни 2007, 21:07 ч.

аз съм лоша майка

4 263
23
1

Гост

7 юни 2007, 22:32 ч.

само се карам на детето си. дори когато не искам да го правя пак се усещам, че ми иде да започна да правя забележки и да се карам. Баща й я остава да прави каквото поиска и съответно аз съм супер лоша. като кажа нещо, тя отива при баща си за закрила. той не я насърава да прави обратното, но не ме и подкрепя, та аз трябва само да навиквам.

за разлика от мен баба й й е любимка. иска да е само с нея, като си тръгне само реве за нея, абе изобщо...
докарала съм я дотам, че не иска да и давам лекарствата, не иска да я къпя, не ме иска.

аз не позволявам да ме разиграват и ефекта е, че не ме харесва.

аз съм лоша майка и дъщеря ми има лошо отношение към мен

# 1 7 юни 2007, 22:42 ч.

Мнения: 3 740

Аз пък помислих, че си дедо. Wink

Не си лоша майка. Доколкото разбирам, ти прекарваш повечето време с детето, ти се грижиш за основните му нужди и му поставяш границите. Това значи, че го обичаш. Всяко дете обича да се глези и да се налага, но дълбоко в себе си чувства нуждата от граници и правила - те правят света му сигурен и стабилен. Точно това му даваш ти. Поговори с бащата и бабата. Стигнете до съгласие за основните правила - нека не са много, но да се безусловни. За всички ще е по-лесно, а за детето ще е по-добре вместо да се лута между "Може" и "Не може", да е спокойно.

# 2 7 юни 2007, 22:45 ч.

Мнения: 7 837

Това е третата или четвъртата тема за последните дни.

Момичета, спрете се с това залитане към самообвиняване, не е здравословно...

# 3 7 юни 2007, 22:46 ч.

Мнения: 2 910

Има и такива моменти, в които трябва да се скараш и да направиш забележка на детето. Аз също го правя, но моментите, в които я гушкам, целувам и казвам, че много я обичкам се старая да са повече. Дъщеря ми умира за баща си, двамата много се глезят, но това е само за 1ч. на ден, а през останалото време е с мен. Не мога да й позволя да ми се качи на главата, затова понякога аз също се държа строго с нея. Имало е и такива състояния, в които ясно е показвала предпочитанията си към друг, както и предпочитанията си към мен, дори и пред баща си, но те са за малко. Смятам,че това е просто период и той ще отмине, ако дори и със строго отношение към детето, му покажеш колко го обичаш Peace

# 4 7 юни 2007, 22:50 ч.

Мнения: 2 220

На колко години е детето ти? От това зависи мнението ми, което сега няма да изказвам, защото може да не е актуално спрямо възрастта на детенцето ти. Peace

# 5 7 юни 2007, 22:56 ч.

Мнения: 4 451

Всички сме преминали през подобни мисли и терзания. Не се безпокой, ще отмине. Майката е тази, която прекарва повече време с детето си и неприятните дейности се падат все на нея (като даване на лекарства, например Simple Smile

). Но определено с таткото трябва да сте на едно мнение какво е разрешено и какво не.

# 6 8 юни 2007, 00:25 ч.

Мнения: 78

И аз не искам да ме разиграва малкото детенце и му се карам но наистина прекалявам, явно в стремежа си да не разлигавим децата си ставаме супер строги наскоро го осъзнах, затова го давам по спокойно аз я гледам сама както и ти предполагам и не можем да си позволим да ги глезим но само с лошо не става трябва да сме по търпеливи. Не знам за теб но аз преди да родя нямах никаква предства какво трябва да правя, и сега се уча и аз така се чувствах когато й се карах - понякога с основание или без истината е че като ме ядоса за нещо и не ми минава и тръгвам по инерция все да й се карам като прибавим останалите проблеми става кошмар. Спри да се обвиняваш но осъзнай че с каране не става, става но само понякога. Бъди търпелива и общувай с детето си , играй с него правете неща които обича и не се карай не викай защото става по лошо от личен опит го казвам. Успех

# 7 8 юни 2007, 09:32 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Кейси в чт, 07 юни 2007, 22:45

Хората търсят успокоение, според мен, затова споделят. Много ясно, че никоя майка не мисли за себе си, че е тотално лоша и не става за родител. Ако беше така щеше да има бум на самоубийствата.
Просто сме доста нервни, особено ако децата са повече от едно и ходим на работа, в едно с другите домакински задължения и не можем да преценим правилно ситуацията и то за кратките срокове, които се изискват, ка- молим да реагираме адекватно на всяко предизвикателство през деня.
И аз се карам /не бия, но викам понякога/- често съжалявам, често мисла че съм права. Въпреки това си слагам ръка на сърцето и си признавам, че не съм стигала до тоталното решение, че съм "лоша" майка- децата са здрави, нахранени, облечени, когато не съм на работа се занимавам изцяло с тях, ТВ не гледам дори. Толкова мога- толкова правя. За да са спокойни и аз трябва да съм такава, затова гледам да се обвинявам минимално.

# 8 8 юни 2007, 09:47 ч.

Мнения: 1 172

Не си лоша майка, просто си най-строга от всички роднини. Не се ядосвай. Едната ни прабаба казва "Сега ще си лоша, щот не му разрешаваш да прави каквото си иска, но после няма да ти се качва на главата, така трябва е". Гадно е, когато останалите не те подкрепят и предпочитат те да слушат детето, вместо то да слуша тях. Но не бива да отстъпваш. И у нас е така, детето е коренно различно, когато остава само с мен, само с баща си и само с бабите и дядовците си. Кой както му е позволил (и ако е позволил), така дребният го разиграва.

# 9 8 юни 2007, 09:59 ч.

Мнения: 1 426

Всички сме такива.
Всичко е на нашите глави, тичаме непрекъснато, спим по 6 часа на нощ, вършим по 16 неща едновременно, и все има по някое зорко око - чуждо или наше - да каже с кое не сме се справили перфектно...

# 10 8 юни 2007, 10:15 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: dedo bore в чт, 07 юни 2007, 22:32

аз съм лоша майка и дъщеря ми има лошо отношение към мен

Това изобщо не е вярно Naughty

Не си го втълпявай и не вярвай в това! Ти си просто истиснка майка, която иска да възпита детето си! И така и трябва да бъде! Грешка е двамата родители да не се подкрепят. Голяма грешка. Още преди да забременея сме си говорили със съпруга ми, че не бива да сме сразлични с детето или да оспорваме решението на единия. Били сме свидетели как майката казва Не, не и не, децата се сърдят, но Не-то си е било резонно и в следващия момент бащата казва - ок, добре, да и цялото възпитание отлита. Не бива така. Дори в даден момент единият родител да не е съгласен с решението на другия, не трябва да се реагира пред детето и да му се показва това.
Съветът ми е (без детето) да седнете и да си поговорите тримата, сериозно, ти си майката, ти си най-важната, да кажеш какво мислиш и да поставиш условия и изисквания. И бъди твърда!

# 11 8 юни 2007, 10:34 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

И аз изпитвах такива скрупули.Тръгнах на работа и вече съм добра майка Wink

Нормално е когато детето е около майката постоянно тя да се изнервя.За това гледай да си оставяш повече свободно време за самата теб, или по-точно използвай бабите когато имаш възможност!

# 12 8 юни 2007, 10:35 ч.

Мнения: 234

Не си лоша майка в никакъв случай.Седнете и си поговорете с таткото, обаче не пред детето.Пред него вие трябва да сте единодушни в мненията и преценките си за ситуацията.Иначе децата се объркват.
Когато мъжа ми каже нещо на децата и аз имам различно от неговото мнение-просто си премълчавам.И обратното.Пред тях никога не изразяваме разногласия.

# 13 8 юни 2007, 10:54 ч.

Мнения: 251

Цитат на: Блонди в пт, 08 юни 2007, 10:15

Цитат на: dedo bore в чт, 07 юни 2007, 22:32

аз съм лоша майка и дъщеря ми има лошо отношение към мен

Това изобщо не е вярно Naughty

Напълно съм съгласна с това мнение Peace

Най-точно казано

# 14 8 юни 2007, 11:15 ч.

Мнения: 2 437

Цитат на: рибок в пт, 08 юни 2007, 10:35

Случвало се е някое от децата да се глези като по-малко и двамата с мъжа ми едновременно отваряме уста да му въздействаме и се оказва, че някой път казваме едно и също, т.е. реагираме еднакво; друг път сме на съвсем различно мнение. Тогава детето поглежда към единия родител и той повтаря своята забележка, а другия МЪЛЧИ. След това се разисква по въпроса и се изработват еднакви правила за този случай. Все пак става въпрос за неща от сорта: ако детето капризничи на масата дали да се остави гладно или да му се сервира каквото иска.

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца -6

Съвети - Социализиране на дете 3+ години

Причина:

Причина: