набих я от безсилие!

  • 3 848
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 276
Никога не съм вярвала че ще го направя, но набих я, и то не да я тупна по дупето, а многократно я тупах по дупето..... Cry и защо от безсилие ,защото не мога да се справя с нея. За много от нещата аз съм виновна и искам да ги променя,но незнам как. На 3г.е, а не може да заспива сама, не може да яде сама, освен че я приспивам - лягам с нея, трябва и ръцете да си държим, а сега с двете деца е много трудно така да съвпаднат нещата,че да съм свободна от бебето за спането на каката. Голямата проявява ревност и съответно винаги когато храня бебето или нещо друго му правя, тя се сеща че иска да яде,пишка,топло и е, студено и т.н. По цял ден съм сама с двете и меко казано съм луднала. Много ме е срам да го кажа ,но не я понасям...  Cry Обичам си и двете деца, но каката ме изкарва от равновесие. Ако и кажа заспивай сама,няма да ти дам ръчичка, тя казва "не ще ми дадеш" и това е за всяко нещо и това и поведение ме вбесява.
Моля дайте съвет как да се справя, че  #2gunfire

# 1
  • Мнения: 764
Не се чувствай виновна нито за миг!Мислиш си,че не я понасяш в момента,иначе съм сигурна,че не е така.Понякога децата наистина прекаляват и нищо няма да им стане от няколко тупвания по дупето.Нормално е да не ти издържат нервите.И аз съм понатупвала голямата,че и малкия снощи го пляснах по дупето.Баба ми казваше,че боят понякога е полезен.

# 2
  • Мнения: 268
Моята също е на 3г. и 2м. и се надявам след 9-10 м. да си имаме още едно. Тя също не заспива сама, аз лягам при нея за 2-3 мин., задължително си държим ръцете и тя заспива веднага и то с уговорката да я преместя на нейното легло и да не идва повече, което и се случва, с редки изключения, когато идва понякога през ноща за малко в моето. Храни се и се облича сама, но понякога се глези и ме кара да я храня или обличам. Никога не отказвам и тя не злоупотребява.Също я гледам абсолютно сама и съм мислила как ще е с второ бебче. За приспиването си мисля, че можем да се гушнем всички за малко /ако бебето не спи/, а за храненето и обличането - ако съм заета с бебето да я привлека да го свършим заедно - да сменим памперс, да го нахраним и т.н. и след това да й правим компания, докато тя се храни или облича...Вярно, че си мечтая за още неродения Петко, но така ги виждам сега нещата. А специално за спането - също аз съм "виновница" - винаги я привиквам при мен като легнем първо да се погушкаме и да заспи при мен. Това е едно от най-големите ми удоволствия. Надявам се да се справиш със ситуацията.

# 3
  • Мнения: 268
А за тупкането по дупето - аз също избягвам, но понякога се случва и то точно от безсилие, което после много ме натъжава. Колкото и да е търпелив и толерантен човек, понякога нервите наистина не издържат, при това с 2 деца...

# 4
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 204
Набила си я, набила. Голям праз. Аз също ступвам моето диване, защото от дума не разбира. Попаднала е в някакъв период- тръшкане, ревове, хленчене денонощно. Не пипай там, не прави това- не разбира, въпреки че преди това старателно и спокойно обяснявам защо нещото е забранено  Crazy
И сега сме се разбрали- казвам веднъж, казвам втори път и на третия бия ( е, силно казано, но я пляскам по дупето или ръчичката). Да видиш как малко по малко се усеща и вторият път напомняне е достатъчен.
Не се кахъри толкова. Децата растат и скоро ще можеш да се разбираш с нея само с думи  Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 4 866
Детето е свикнало да бъде обгрижвано постоянно. Не разбира, че ти си уморена, заета с бебето, отегчена и т.н. То си иска това, което е получавало в продължение на три години. Не е виновно, че не е научено да заспива, яде и ходи до тоалетна само.

Приемам физическото наказание при явно незачитане на родителския авторитет, но не и като начин да се променят създадените от самия родител правила.

Последна редакция: чт, 07 юни 2007, 16:44 от Янита

# 6
  • Мнения: 550
Ами случва се!Децата в тази възраст имат нужда от внимание,а на теб ти се налага да го разделяш на две.Чувството ни за вина след подобна случка не трябва да бъде загърбвано, а да си го окачим някъде на видимо място за да не повтаряме грешките си,децата ни не са виновни,че на нас ни изпускат нервите.Не приемай думите ми като критика,а като начин да споделя и своите собствени вини SadЦелуни дечицата и им кажи,че ги обичаш! Hug

# 7
  • Мнения: 5 468
И аз от безсилие правя подобни неща, после много съжалявам. Но такъв инат имам насреща, че не мога да го преборя с нищо. Не я преборвам и с шамарите по задника... Наистина е от безсилие.
Нашите скандали са, защото не иска да яде. Направо откачам, когато стане време за ядене и знам, какво ме чака. Най-пресния пример - от преди половин час. През целия път мрънка, че иска да й купя пица. Отивам и й купувам. Хапва 1 хапка и казва, че иска сок. Питам я, дали успоредно със сока, ще яде и пицата - ДА! Прибирайки се към нас и опитвайки се да й бутна малко парченце от пицата, нашата заявява, че няма да яде пица! Купувам й сок и й казвам - Хайде сега, един път пица, един път сок... (мислено знам, какво ще стане)... Отказва категорично пицата и  нагъва сока.  Питам я, защо ме накара да й купя пица?... отговора е: "Защото аз не искам да ям пица!"  #Cussing out Напъхах й насила едно парче в устата (знам, че не е хубаво, че може би я правя злояда, може би не знам си какво..., но на теория е много лесно, практиката е трудна Sad)... тя реве и казва, че няма да го преглътне. Хвърлих й сока в един кош и казах, че няма да пие сок, щом не яде. Прибрахме се в къщи. Не съм я удряла, но стана с голямо усилие на волята ми ooooh!.

# 8
  • Мнения: 276
и за мен да се гушкаме докато заспи са безценни моменти, но това беше преди, не че сега не ми е приятно, но винаги има какво да се прави, и да безкрайно уморена и отекчена се чувствам и явно тези неща оказват влияние, а тя определено прекалява. Искам да я пускам на градина септември и мисля че и за нея ще е по-добре ако е малко по самостоятелна. Колкото за напляскването, стигна се до там защото не чува и ми е опозиция на всяка дума, а не защото се опитвам да променя някой неща във възпитанието и. Може би не е станало ясно,но докато се опитвам да я науча да заспива сама съм безкрайно търпелива и усмихната Wink

# 9
  • Мнения: 1 134
Детето е свикнало да бъде обгрижвано постоянно. Не разбира, че ти си уморена, заета с бебето, отегчена и т.н. То си иска това, което е получавало в продъжение на три години. Не е виновно, че не е научено да заспива, яде и ходи до тоалетна само.

Приемам физическото наказание при явно незачитане на родителския авторитет, но не и като начин да се променят създадените от самия родител правила.

Напълно съвпада и с моето мнение! Peace

# 10
  • София
  • Мнения: 14 638
Никога не съм вярвала че ще го направя, но набих я, и то не да я тупна по дупето, а многократно я тупах по дупето..... Cry и защо от безсилие ,защото не мога да се справя с нея. За много от нещата аз съм виновна и искам да ги променя,но незнам как. На 3г.е, а не може да заспива сама, не може да яде сама, освен че я приспивам - лягам с нея, трябва и ръцете да си държим, а сега с двете деца е много трудно така да съвпаднат нещата,че да съм свободна от бебето за спането на каката. Голямата проявява ревност и съответно винаги когато храня бебето или нещо друго му правя, тя се сеща че иска да яде,пишка,топло и е, студено и т.н. По цял ден съм сама с двете и меко казано съм луднала. Много ме е срам да го кажа ,но не я понасям...  Cry Обичам си и двете деца, но каката ме изкарва от равновесие. Ако и кажа заспивай сама,няма да ти дам ръчичка, тя казва "не ще ми дадеш" и това е за всяко нещо и това и поведение ме вбесява.
Моля дайте съвет как да се справя, че  #2gunfire
Ох, боже!!!Все едно аз съм го писала. От изписването до снощи ги гледах двамата сама. Вчера се прибра мъжа ми и като видя какво става-каката крещи и скача по леглото, бебето реве само попита-"как не си се самоубила тоя месец ?". При мен е добре че поне ходи на градина през деня, но вечерите и почивните дни ми стигат-двете си крещим, после се прегръщаме и плачем заедно. Не знам, дано да е някакъв период, който да израстем заедно и да премине. Стискане на зъби му е майката.

# 11
  • Мнения: 214
Моите нерви не издържат също, при това имам само него. И крещя, и наказвам, и го шляпам по д-то /когато вече нищо не действа/. Засега не бързам с второто. Още малко да порастне, да се обслужва сам /така поне се надявам/, да е по-самостоятелен. Иначе, ако съм и с бебе в момента, направо се качвам на 15 ет. и ... полет над кукувиче гнездо. Crazy

# 12
  • Мнения: 1 761
Детето е свикнало да бъде обгрижвано постоянно. Не разбира, че ти си уморена, заета с бебето, отегчена и т.н. То си иска това, което е получавало в продъжение на три години. Не е виновно, че не е научено да заспива, яде и ходи до тоалетна само.

Приемам физическото наказание при явно незачитане на родителския авторитет, но не и като начин да се променят създадените от самия родител правила.

Напълно съвпада и с моето мнение! Peace

Аз съм на същото мнение.

# 13
  • Мнения: 967
Не страдй и не се обвинявай, а се успокой и помисли как да оправиш нещата към по-добро. Нормално е да изнемогваш с двете деца вкъщи - опитай се да направиш каката по-самостоятелна. Говори с нея като с голям човек. Обясни й колко ти е трудно и я помоли да ти помогне. Децата си умират да се чувстват големи и полезни, така че сигурно ще клъвне на въдицата  Wink Говори с нея, когато и двете сте спокойни и в добро настроение. Нормално е, когато е уморена и кисела да откаже да заспи сама. Придумай я да заспива сама, когато е бодра и весела. Постаряй се да не изглежда така, че не искаш да се грижиш за нея, а за бебето се грижиш, не казвай яж сама, защото аз през това времеще гледам бебето, напротив, кажи й яж сама, защото така правят всички каки, а ти вече си кака и аз много се гордея с теб, че си толкова порастналла и толкова ми помагаш  Wink
Синът ми е почти на три и въпреки, че няма друго бебе вкъщи понякога ме изкарва от нерви, така че разбирам те напълно. Дано да съм полезна   bouquet

# 14
  • Мнения: 804
Набила си я, набила. Голям праз. Аз също ступвам моето диване, защото от дума не разбира.
С риск да ми се обидите искам да попитам:
Преди време имаше тема за това как мъж бие жена си. Всички скочихте срещу него. Тогава вие се отъждествявахте с бития т.е. слабия и порицахте насилника т.е. силния. Ами то е едно и също, само дето в случая майката се явява силния. Боят никому не е помогнал. Може за момент да има ефект, но в детето остава страх и обида. Как тогава очаквате след време да му бъдете приятел и то да ви се довери. Ако сте толкова изнервени и не можете да се въздържате, потърсете помощ за Бога!
Съжалявам, не искам да обиждам и нападам никого, но някак не ми се връзва любов и бой.

Общи условия

Активация на акаунт