По повод на темата "Това, което не ни убива ни прави по-силни", се сетих за една италианска басня, която много ми харесва и винаги ме зарежда със сили, когато я чета.
Имате ли любима басня, поговорка, нещо, което като прочетете да ви вдъхне сила?
Един ден един човек се спрял до едно дърво и гледал една пеперуда, която се опитвала да излезе от една малка дупка. Дълго време изглеждало, че дупката си остава същия размер, че пеперудата е направила всичко по силите си и не може да излезе.
Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел едно малко ножче и отворил дупката. Пеперудата излязла незабавно.
Но нейното тяло било малко и недоразвито, крилете били свити и се мърадли с усилие. Мъжът продължил да наблюдава, защото се надявал, че в един или друг момент крилата на пеперудата ще се отворят и ще са способни да издържат тялото, и че тя ще продължи да лети. Не се случило нищо!Още повече, пеперудата прекарала остатъка от живота си пълзейки по земята със недоразвито тяло и свити криле.
Без никога повече да може да лети.
Това, което мъжът, със своя любезен жест и желание да помогне не разбирал, било, че преминаването през тясната дупка, било усилието, необходимо на пеперудата за да премине течност от тялото в крилете й, за да може да лети.
Било формата, която Господ й е дал да расте и да се развива.
Понякога усилието е точно това, от което имаме нужда в живота си.
Ако Господ ни позволи да живеем своя живот без да срещнем никакво препятствие, ще бъдем ограничени. Няма да можем да бъдем толкова силни, колото сме.
Никога няма да можем да летим.
Поисках сила... и Господ ми даде трудности за да ме направи силен.
Поисках знание... и Господ ми даде проблеми за разрешаване.
Поисках просперитет... и Господ ми даде мозък и мускули, за да работя.
Поисках да мога да летя... и Господ ми даде пречки да преодолявам.
Поисках любов... и Господ ми даде хора с проблеми, на които мога да помагам.
Поисках услуги... и Господ ми даде възможност.
Не получих нищо от това, което поисках...
Но получих всичко от което имах нужда.
Живей живота без страх, посрещай всички препятствия и демонстрирай, че можеш да ги преодолееш.
Имате ли любима басня, поговорка, нещо, което като прочетете да ви вдъхне сила?
Един ден един човек се спрял до едно дърво и гледал една пеперуда, която се опитвала да излезе от една малка дупка. Дълго време изглеждало, че дупката си остава същия размер, че пеперудата е направила всичко по силите си и не може да излезе.
Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел едно малко ножче и отворил дупката. Пеперудата излязла незабавно.
Но нейното тяло било малко и недоразвито, крилете били свити и се мърадли с усилие. Мъжът продължил да наблюдава, защото се надявал, че в един или друг момент крилата на пеперудата ще се отворят и ще са способни да издържат тялото, и че тя ще продължи да лети. Не се случило нищо!Още повече, пеперудата прекарала остатъка от живота си пълзейки по земята със недоразвито тяло и свити криле.
Без никога повече да може да лети.
Това, което мъжът, със своя любезен жест и желание да помогне не разбирал, било, че преминаването през тясната дупка, било усилието, необходимо на пеперудата за да премине течност от тялото в крилете й, за да може да лети.
Било формата, която Господ й е дал да расте и да се развива.
Понякога усилието е точно това, от което имаме нужда в живота си.
Ако Господ ни позволи да живеем своя живот без да срещнем никакво препятствие, ще бъдем ограничени. Няма да можем да бъдем толкова силни, колото сме.
Никога няма да можем да летим.
Поисках сила... и Господ ми даде трудности за да ме направи силен.
Поисках знание... и Господ ми даде проблеми за разрешаване.
Поисках просперитет... и Господ ми даде мозък и мускули, за да работя.
Поисках да мога да летя... и Господ ми даде пречки да преодолявам.
Поисках любов... и Господ ми даде хора с проблеми, на които мога да помагам.
Поисках услуги... и Господ ми даде възможност.
Не получих нищо от това, което поисках...
Но получих всичко от което имах нужда.
Живей живота без страх, посрещай всички препятствия и демонстрирай, че можеш да ги преодолееш.
. Това е басня. В бясните се разказват измислени случки за животни, но има много мъдрост в тях. А за летенето се пее в много песни, и то не летене в буквалния смисъл,а в преносния смисъл. И ако за теб в него няма смисъл, има много хора, които "искат да летят".
. Напомня ми на една мисъл от късметчетата за кафе: "Ще дам на децата криле, но ще ги оставя сами да се научат да летят". Дава ми сили любовта, а ако някога не ми достига се обръщам към Господ. 
