За " смелостта " на мъжете при гледането на децата !

  • 1 274
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 668
Пускам тази тема , защото от много време наблюдавам тази разлика при нас , а и при познатите ни - т.е. как го гледам аз и как мъжът ми / мъжете .
Искам да подчертая , че не съм от майките - орлици , но много внимавам за инциденти , като например да не го удари люлка или да не си бъркат в очите с някое детенце . Ненатрапчиво , но винаги съм наблизо .
Случката , която ме втрещи обаче е следната : живеем в мезонет , стълбите са високи . Миналият ден малкият се покатерил на един фотъойл от тези , като футболни топки , и се провесил през тръбите на парапета на половина , само краката му стърчаха ooooh! Стана за секунди . Спря ми сърцето като го видях  Confused В  това време мъжът ми отдолу му махаше и се смееха  Shocked Щях да го убия ... Казвам : " Не виждаш ли , че ще падне долу ? "
Отговор : " Как ще падне , ти луда ли си ?
То бива спокойствие , ама ... Сто пъти го попитах след това има ли акъл да види така детето и да не предприеме нищо , а той пак - " Стига си си измисляла ужасии , няма да падне и точка ! "
 Аз смятам , че е може да се предотвратят доста неприятности , когато елиминираш причината , той смята , че само фантазии са ми в главата и , че " това дето ти го мислела майка ти ... верно да не ти се случва "
И така - не можем да се разберем . Неща , които аз смятам за опасни на него му се струват смешни  Sad Може би е редно все пак да кажа , че мъжът ми страшно много се занимава и си играе с детето , много е грижовен , но е прекалено смел по дяволите  Thinking
То е ясно , че мъжете са от Марс , жените от Венера , ама чак пък толкова ...
При вас как е ?

# 1
  • Мнения: 1 172
Същата история е и при нас. Преди няколко дни обаче и на мъжа ми му се изправи косата като видя синковецът, оставен "на свобода", какви ги върши и сега май е позатегнал режима. Вече 5-6 дни не сме имали противоречия от този тип.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 242
Ами повечето мъже са така. И аз съм се чудила и възмущавала. Явно им е заложено генетично. Когато децата поотраснат, стават по-адекватни, но в началото наистина повечето не могат да оценят и да действат адекватно в рискови ситуации.

# 3
  • Мнения: 234
Моят мъж винаги се съобразява с моята преценка за дадена ситуация.Ако не съм наблизо,също е внимателен относно безопасността на дечурлигата.Нямам ядове с него по тези въпроси.

# 4
  • София
  • Мнения: 14 512
Мъжа ми е безразсъдно смел относно адреналиновите си преживявания-сто пъти ми е изправял косите. Но за Ани се съобразява с мен-аз съм голяма паника и навсякъде ми се виждат опасности. А пък и Ането е луда за трима. Е, ако прекаля в паниката ми прави забележка да не истерясвам, но общо взето признава че трябва по-внимателно с децата.

# 5
  • Мнения: 3 089
аз нямам забележки към филков. справя се чудесно.
но сам с 2-те не бих гооставила за сега. по-натам и това ще го сполети  Mr. Green

# 6
  • София
  • Мнения: 4 865
При нас е обратно. Аз почти не се чувам да казвам: "Не тичай, не скачай, не се катери", най-много да смотолевя някое "Внимавай". Като знам аз как обичах да се катеря, сърце не ми дава да спирам децата...

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
При нас аз все нещо ще измисля, за да се притеснявам. Мъжът ми е много по-смел, но не е безразсъдно смел. Много по-спокоен е и много по-ясни и лесни са нещата при него. Аз съм склонна да фантазирам какви ли не опасности и рискове, които в 3/4 от случаите е невъзможно да се случат, докато той ако предвиди опасност, вероятността да се случи е 90%. В този смисъл е много по-нормален от мен. Просто е доста по-рационален, разумен и по-малко емоционален. Мъж ще!

# 8
  • София
  • Мнения: 7 097
При нас картинката е абсолютно същата... ooooh!
При това, въпреки факта, че Калина е страшно палава и вече два пъти сме били в Пирогов - веднъж за лепене на глава, вторият път за малко се размина със шиене на уста... Rolling Eyes Имаме и още ужасяващи случки, за които дори не ми се споменава и не мога да се начудя откъде този оптимизъм, въпреки всичко... Crossing Arms

# 9
  • Мнения: 46 434
У нас е обратното  Embarassed

# 10
  • Мнения: 2 700
И при нас е обратното. Не че не виждам опасността, но на съзнателно ниво се старая да дам свобода, защото ако огранича нещо, например висене с главата надолу от каретушка (говоря по-скоро в минало време), детето ще го направи когато е само. Затова предпочитам да го направи пред мен, за да реагирам ако се налага и то да се научи. При мъжът ми такъв вариант няма нито на съзнателно, нито на подсъзнателно ниво.

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Моят мъж е другата крайност, само търчи след дъщеря ни с паникьосан вид, тя ако се наклони малко на една страна, той вече я е хванал да не падне. Аз отстрани стоя и му повтарям да я остави на мира.  Crazy Оставям я да си скача по леглото и да се катери сама по пързалката. Е, и аз й ходя по петите, да съм близо до нея (по пързалките), да не падне отвисоко, но не я придържам непрекъснато.
Единствено на люлката вкъщи я люляше много силно, а аз 200 пъти му казах да внимава, накрая въжето се скъса и тя се разпльока на земята, слава богу, без последствия.  ooooh!

# 12
  • Мнения: 1 761
Mоят мъж пък не е толкова смел.Особено след два случая-веднъж даде на бебето парченце ябълка и то се задави, повърна и спря да диша,втория път си играха двамат на леглото и малкия се търкулна на пода.Слава Богу,аз бях наблизо и успях да извадя ябълката от гърлото на бебето и ако го оставям да си играят двамата-само на земята.

# 13
  • София
  • Мнения: 6 967
Pipinka, при нас положението е абсолютно същото, просто имам чувството, че мъжът ми няма правилна преценка, кога една ситуация изглеждайки съвсем невинна, всъщност може да се окаже много опасна за детето. На моменти просто полудявам като ми каже: "Спокойно, само глупости са ти в главата", а аз съм откачила от нерви от мисълта какво е можело да се случи.

# 14
  • Мнения: 27 524
И при нас така  Mr. Green
Само мърморя по него да внимава, правя му забележки, а той твърди, че много се втелявам  Crazy Например го взима вечер със себе си до видеоклуба и офисът е долу, слиза се по една стръмна, голяма и вита стълба. Един етаж надолу, долу - теракот. Сяда си нашият (мъжът ми) на компа, а синковецът се катери сам по витата стълба догоре. А ако падне отгоре долу? Край. А ако се сурне по стълбите назад, надолу  ooooh! Само ужасии си представям, а мъжът ми се смее. Не затваря прозорците вкъщи, а те са ниски и Криско лесно може да се покатери на перваза. И още куп неща. Била съм се впрягала много, ама страх ме е  Confused

Общи условия

Активация на акаунт