Кураж,и да се похвалиш скоро
- Публикувана: 6 юни 2007, 13:23 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2007, 08:50 ч.
Не мога да се справя...
Аз както винаги ще си държа на моето и ще си тропам с крак,че едно бебе не трябва да е фикс-идея.Много често виждам дами тук,които очедавно са се втренчли в идеята да имат бебе.Не мога да разбера толкова ли е трудно тази цел да е едно приятно изживяване за двама души,които се обичат.Защо трябва да се превръща в нещо като домашен бизнес.Искаме бебе-ОК.Спираме да се пазим и правим секс като луди.Сигурна съм,че неуспехите на много от дамите се дължат именно на притесненията,че не се получава от първия път.
Ние опитвахме 3 месеца преди да се получи.След като стана работата бат` Василчо призна,че леко се бил притеснил,че не става.Попитах го защо не ми е казал,а той просто отговори,че толкова съм мрънкала като ми е идвало,че той решил да не ме тормози и с неговите терзания.
Ако в една двойка има проблем при забременяването,то той би могъл да е колкото на жената,толкова и на мъжа.Просто мъжете са по-неклюкарки от нас жените и си таят разни неща само за себе си.За един мъж би било пагубно да признае,че има проблем.А когато не става бебе,сигурна съм всеки мъж почва да се пита колко е мъж,след като не може да направи бебе на жена си.И когато и жена му до него мрънка,циври и върви като буреносен облак из къщата,не мисля,че той може да дълго да понесе токаво положение.Обикновено жените са тези,които хукват по доктори след време неуспехи и ако въпросните изследвания са добри и проблемът /ако изобщо има такъв/ очевидно води към мъжа,това предполагам смазва мъжкото самочувствие.
Ние опитвахме 3 месеца преди да се получи.След като стана работата бат` Василчо призна,че леко се бил притеснил,че не става.Попитах го защо не ми е казал,а той просто отговори,че толкова съм мрънкала като ми е идвало,че той решил да не ме тормози и с неговите терзания.
Ако в една двойка има проблем при забременяването,то той би могъл да е колкото на жената,толкова и на мъжа.Просто мъжете са по-неклюкарки от нас жените и си таят разни неща само за себе си.За един мъж би било пагубно да признае,че има проблем.А когато не става бебе,сигурна съм всеки мъж почва да се пита колко е мъж,след като не може да направи бебе на жена си.И когато и жена му до него мрънка,циври и върви като буреносен облак из къщата,не мисля,че той може да дълго да понесе токаво положение.Обикновено жените са тези,които хукват по доктори след време неуспехи и ако въпросните изследвания са добри и проблемът /ако изобщо има такъв/ очевидно води към мъжа,това предполагам смазва мъжкото самочувствие.
Много драматично гледаш на нещата!
Ти седна ли да поговориш откровенно със съпруга си? Каза ли му как се чувстваш, какво очакваш от него? Обясни ли му кое те изнервя? Каза ли му с какво да ти помогне, за да се чувстваш по-добре? Защо така си се фиксирала върху детето? Оправете си първо отношенията, пък после правете дете! Пожелавам ти да бъдеш щастлива и да ти се сбъднат желанията!
Ти седна ли да поговориш откровенно със съпруга си? Каза ли му как се чувстваш, какво очакваш от него? Обясни ли му кое те изнервя? Каза ли му с какво да ти помогне, за да се чувстваш по-добре? Защо така си се фиксирала върху детето? Оправете си първо отношенията, пък после правете дете! Пожелавам ти да бъдеш щастлива и да ти се сбъднат желанията!
Ние жените сме много по-емоционални от нашите мъже,и нещата които ни вълнуват и тревожат те не винаги ги забелязват.....поне така е при мен и моят мъж.....от както почнахме да правим бебе(преди 7 месеца) аз се вълнувам за всичко новопрочетено от вас и го споделям с него,но не срещам нужната емоционалност от него която аз очаквам......но не спирам да говоря с него...и засега успяваме да се обичаме и разбираме в този период от съвместния ни живот.Та накратко.....мъжете не винаги са такива каквито ние искаме да бъдат....но въпреки това ги Обичаме... 
Успех на всички мили дами от този форум
Успех на всички мили дами от този форум