Случват ли ви се разговори с вашите т.нар. половинки, които вече са водени, едва ли не със същите реплики и със същите уж заключителни думи????
Аз имам сравнително малък опит в съвместно съжителство - около две години сме заедно, но тези вечни разговори ме плашат. Има моменти, в които се чувствам доста объркана и тегля ли тегля от емоционалната банка на доверието (някой някъде се бе изказал така за доверието между М & Ж), обаче си ми тежи и сякаш товарен влак срещам, когато отново се случи ситуация, налагаща разговор с вече ясен развой и край... НЕМАМ нерви понякога!
Как се променя човек, така че да е в синхрон с другия??? Книги като "Борбата за вдигнатия капак" помагат ли ви? На мен не. Всичко е прекрасно написано и теоретично звучи толкова лесно, но уви на практика не се получава. Мислех да си напиша нещо като поведенченски тълковен речник, т.е. думи, които аз ползвам и съответното им разбиране от другата страна, та да ми стане нещо като "Пътеводител в розовия съвместен живот с М от трето измерение", и да не си позволявам да се чувствам зле. Щеше да включва думички от сорта:
А, иначе много се обичаме, дори и в тези моменти, в които се налагат разговори, които се повтарят, потретват, попетват и т.н. Е те това не го разбирам.
Как се справяте вие?
Аз имам сравнително малък опит в съвместно съжителство - около две години сме заедно, но тези вечни разговори ме плашат. Има моменти, в които се чувствам доста объркана и тегля ли тегля от емоционалната банка на доверието (някой някъде се бе изказал така за доверието между М & Ж), обаче си ми тежи и сякаш товарен влак срещам, когато отново се случи ситуация, налагаща разговор с вече ясен развой и край... НЕМАМ нерви понякога!
Как се променя човек, така че да е в синхрон с другия??? Книги като "Борбата за вдигнатия капак" помагат ли ви? На мен не. Всичко е прекрасно написано и теоретично звучи толкова лесно, но уви на практика не се получава. Мислех да си напиша нещо като поведенченски тълковен речник, т.е. думи, които аз ползвам и съответното им разбиране от другата страна, та да ми стане нещо като "Пътеводител в розовия съвместен живот с М от трето измерение", и да не си позволявам да се чувствам зле. Щеше да включва думички от сорта:
- подаряване на цветя -
само в саксия и то на рожден ден, ако някой ни припомни; - изневяра -
само ако си правил секс с друг човек, всичко останало е нормално; - семеен бюджет -
общи пари, които са безотчетни; - помагане в домакинството -
само когато се каже какво точно трябва да се свърши и разбира се, върши се след кратко мрънкане; - различно мнение -
тормоз; - секс -
когато ми е гот, спокоен съм и на следващия ден не съм на работа
А, иначе много се обичаме, дори и в тези моменти, в които се налагат разговори, които се повтарят, потретват, попетват и т.н. Е те това не го разбирам.
Как се справяте вие?
Водим си повече от 10 год. "нашите" разговори 
, до нежности и изчисления кога трябва да се зачене, че да се роди на неговия рожден ден ( 
.Става въпрос естествено за случаите,в които като чуеш първата реплика и знаеш какво следва чак до края.Ами да ви кажа-свиква се.След повече от 14г.заедно няма как да е по друг начин.Просто се изключвам и не го слушам,от време на време да-дакам умно и толкова.Е той ми го връща със същото-така,че сме квит. 
Аз не се сещам да сме повтаряли теми. 
