Здравейте и мен. Много отдавна Ви чета,но сега за първи път се включвам. Моля за Вашите съвети или мнения. Разведена съм вече от почти две години. Запазих името на бившия си съпруг, заради детето си и защото така бях известна в обществото. Работя отговорна работа и много хора ме познават. В службата на колегите си не съм казала нищо обаче и това много ми тежи. Не знам защо не намерих смелост да им кажа. Не че се срамувам от това. Напротив, гордея се със себе си, че намерих смелост да прекратя един 10-годишен брак, който измъчваше и двете страни. Сега имам нова прекрасна връзка и чудесен човек, с когото живеем като семейство. В службата обаче все още съм със старата си фамилия и никой не знае за промяната в живота ми. Бях казала на едната колежка, на която й се наложи да подготвя някакви документи и се надявах, тя да каже на другите. Тя обаче не го е направила / и правилно и аз на нейно място щях да си мълча, след като не съм упълномощена /. Все се надявах да намеря някакъв удобен случай, но като се стигне до там просто не мога. Все се страхувам от неизбежното обсъждане и клюки зад гърба ми. От друга страна си казвам, че живота си е мой и не дължа на никого нищо, но все пак се получава неудобно,когато някой ме срещне със сегашния ми приятел. Като че ли, си имам любовник и изневерявам. Сигурно така си мислят всички в момента.
- Публикувана: 5 юни 2007, 13:16 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2007, 20:19 ч.
Как съобщихте на колегите за развода си и какви бяха реакциите им.
Здравейте и мен. Много отдавна Ви чета,но сега за първи път се включвам. Моля за Вашите съвети или мнения. Разведена съм вече от почти две години. Запазих името на бившия си съпруг, заради детето си и защото така бях известна в обществото. Работя отговорна работа и много хора ме познават. В службата на колегите си не съм казала нищо обаче и това много ми тежи. Не знам защо не намерих смелост да им кажа. Не че се срамувам от това. Напротив, гордея се със себе си, че намерих смелост да прекратя един 10-годишен брак, който измъчваше и двете страни. Сега имам нова прекрасна връзка и чудесен човек, с когото живеем като семейство. В службата обаче все още съм със старата си фамилия и никой не знае за промяната в живота ми. Бях казала на едната колежка, на която й се наложи да подготвя някакви документи и се надявах, тя да каже на другите. Тя обаче не го е направила / и правилно и аз на нейно място щях да си мълча, след като не съм упълномощена /. Все се надявах да намеря някакъв удобен случай, но като се стигне до там просто не мога. Все се страхувам от неизбежното обсъждане и клюки зад гърба ми. От друга страна си казвам, че живота си е мой и не дължа на никого нищо, но все пак се получава неудобно,когато някой ме срещне със сегашния ми приятел. Като че ли, си имам любовник и изневерявам. Сигурно така си мислят всички в момента.
От друга страна си казвам, че живота си е мой и не дължа на никого нищо
САмо не мога да разбера защо е необходимо да правиш официални изявления по повода. Просто си променяш фамилията и постепенно всички ще го научат и ще свикнат. Лично аз бих постъпила така.
В моята служба нито знаят, че съм се развела, нито знаят, че се омъжих пак за друг човек. Това си е моя лична работа.
В моята служба нито знаят, че съм се развела, нито знаят, че се омъжих пак за друг човек. Това си е моя лична работа.
Тези от колегите ми, с които поддържам по-близка връзка, знаеха още докато течеше разводът. Останалите научиха от "системата за вътрешна информация", която си съществува във всяка фирма 
Смених си името, защото огранически не понасях аз да имам нещо общо с този човек. Синът ми, естествено носи името на баща си.
Никога не съм се интересувала какво ще кажат другите - това си е моят живот, тях това не ги засяга. Чувала съм най-различни изказвания по мой адрес - от просто не ласкави до открито просташки. Не ми е пукало. Знаех, че съм права.
Омъжих се втори път. Имам нов съпруг, ново име. Колегите знаят - никога не съм крила, нито пък съм парадирала с това.
Няма от какво да се срамуваш - ти не си направила грешка. Намери подходящ повод да споменеш, че си се отървала от несполучлив брак, но сега имаш нова връзка, която те прави щастлива. Пък някой ден може и ново семейство да създадеш. И горе главата.
Успех, Джини!
Смених си името, защото огранически не понасях аз да имам нещо общо с този човек. Синът ми, естествено носи името на баща си. Никога не съм се интересувала какво ще кажат другите - това си е моят живот, тях това не ги засяга. Чувала съм най-различни изказвания по мой адрес - от просто не ласкави до открито просташки. Не ми е пукало. Знаех, че съм права.
Омъжих се втори път. Имам нов съпруг, ново име. Колегите знаят - никога не съм крила, нито пък съм парадирала с това.
Няма от какво да се срамуваш - ти не си направила грешка. Намери подходящ повод да споменеш, че си се отървала от несполучлив брак, но сега имаш нова връзка, която те прави щастлива. Пък някой ден може и ново семейство да създадеш. И горе главата.
Успех, Джини!
Не съм се развеждала, но мога да ти кажа как постъпи моя колежка. Тези, които сме й близки, знаехме още в самото течение на развода. С другите не сме коментирали. Когато решението вече беше факт и следваше да се смени фамилията й, тя кратко и ясно обяви на всеослушание, че си сменя името, защото така и така...И готово.
В твоя случай ми се струва, че вече няма смисъл да обясняваш каквото и да било. Първо - явно с колегите сте само колеги, не и приятели, а и като не изпитваш необходимист да споделяш с тях - ми недей. Второ - решила си да не си сменяш името. Трето - след две години ще е малко смешно тепърва да го оповестяваш, на мислиш ли
В твоя случай ми се струва, че вече няма смисъл да обясняваш каквото и да било. Първо - явно с колегите сте само колеги, не и приятели, а и като не изпитваш необходимист да споделяш с тях - ми недей. Второ - решила си да не си сменяш името. Трето - след две години ще е малко смешно тепърва да го оповестяваш, на мислиш ли
Е, като си се развела, да не би човек да си убила? Споделяй си спокойно. Няма нужда да пишеш писмо до всички, но може да споменаваш пред хората като ти се стори удобно. То вече половината бракове завършват с разводи и без това - едва ли на някой ще му направи голямо впечатление. Стига само да кажеш на 2-3 приказливи колежки и смятай че всички ще знаят вече. Свестните хора няма да коментират изобщо - то си е твоя работа. Пък глупаците дето приказват - на кой му пука?
Свестните хора няма да коментират изобщо - то си е твоя работа. Пък глупаците дето приказват - на кой му пука? 
Не съм се развеждала, но мога да ти кажа как постъпи моя колежка. Тези, които сме й близки, знаехме още в самото течение на развода. С другите не сме коментирали. Когато решението вече беше факт и следваше да се смени фамилията й, тя кратко и ясно обяви на всеослушание, че си сменя името, защото така и така...И готово.
В твоя случай ми се струва, че вече няма смисъл да обясняваш каквото и да било. Първо - явно с колегите сте само колеги, не и приятели, а и като не изпитваш необходимист да споделяш с тях - ми недей. Второ - решила си да не си сменяш името. Трето - след две години ще е малко смешно тепърва да го оповестяваш, на мислиш ли
В твоя случай ми се струва, че вече няма смисъл да обясняваш каквото и да било. Първо - явно с колегите сте само колеги, не и приятели, а и като не изпитваш необходимист да споделяш с тях - ми недей. Второ - решила си да не си сменяш името. Трето - след две години ще е малко смешно тепърва да го оповестяваш, на мислиш ли
Просто го вмъкни в разговор, и така ще се разчуе от дума на дума, от уста на уста. Не виждам защо трябва да правиш специални изявления за това
А когато някой те срещне и си със приятеля си, защо просто не го представиш като такъв. И то ще се разбере по естествен начин ...без изявления и пресконференции по въпроса
А когато някой те срещне и си със приятеля си, защо просто не го представиш като такъв. И то ще се разбере по естествен начин ...без изявления и пресконференции по въпроса
А когато някой те срещне и си със приятеля си, защо просто не го представиш като такъв. ...
В интерес на истината живях 15 години с името на мъжа ми и без развод... и за тези 15 години го видях 4 пъти.Живеехме отдавна разделени.
Ту, на мен, ту на него не ни стигаха пари или време за развод... по разни причини.. И се разбрахме, че ако някой от нас се "зажени" ще го направим.. така и стана.) Между развода ми и новия брак имам де юре 8 месеца. Де факто 16 години.)
Кой ,какво или как си го и тълкувал от колегите... не ми дреме. Близките ми колеги - приятели знаеха. Останалите все са научили за толкова време. Не съм го и криела И не ме интересуват коментарите им. Дъфкали са ме поне 3 дни.. пък им е минало.
Те не ми плащат за общественото ми / жизненоважно / мнение, аз на тях - също.
Не се впрягай. колкото по стегната изглеждаш, - повече ще те дъвчат.
Ту, на мен, ту на него не ни стигаха пари или време за развод... по разни причини.. И се разбрахме, че ако някой от нас се "зажени" ще го направим.. така и стана.
) Между развода ми и новия брак имам де юре 8 месеца. Де факто 16 години.)Кой ,какво или как си го и тълкувал от колегите... не ми дреме. Близките ми колеги - приятели знаеха. Останалите все са научили за толкова време. Не съм го и криела И не ме интересуват коментарите им. Дъфкали са ме поне 3 дни.. пък им е минало.
Те не ми плащат за общественото ми / жизненоважно / мнение, аз на тях - също.
Не се впрягай. колкото по стегната изглеждаш, - повече ще те дъвчат.