Ударих го...

  • 9 443
  • 80
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27 524
Искам също така да кажа на всички родители, да бъдат търпеливи и справедливи, умни, разсъдливи, строги и мъдри. Премисляйте, обмисляйте, ако трябва ходете на курсове по самоусъвършенстване, източни философии, четете детска психология. Вие градите личността на вашето дете, дайте му възможно най-доброто от себе си. Спокойствие, уравновесеност, позитивна мисъл и усмивки и формулата се получава.

Първо - извинявам се предварително (без да знам, но предполагам) за дългия постинг. Второ - нарочно започвам с брилятното изказване на Краставицата. И трето - пак ще бъда благодарна на споделеното от личния ви опит. Скоро открих този подфорум и според мен той е най-ценният.

Разказвам ви случка от снощи - слагам сина си да спи, сменям му памперса, бодито, обличам му пижамката. Той - превъзбуден от умора, развеселен, енергичен. Аз (не се оправдавм) - изнервена, бързаща да се върна на масата с гостите, яденето, пиенето и безгрижния смях. Сигурна съм, че тази случка синът ми няма да я помни, но искам да я запазя чрез вас, както пазя предишната тема ако и когато си има братче или сестриче. Сигурна съм, че аз няма да я забравя никога, но искам да я напиша и споделя сега. Нищо особено не е , но за мен е много. Съжалявам, ако се повтарям или ви отегчавам.
Само като предисловие да кажа, че синът ми е едно изключително мило, добро, разтребено и послушно създание. Никога не създава грижи, никога не изисква, никога не се налага, не пречи, търпелив е, добричък и мил. Не го хваля, защото е мой. Такъв е. Това добро създание изяде шамар от майка си. Мяташе се по леглото, смееше се, крещеше, аз исках да го облека, да го метна в леглото и да се връщам при гостите. Не знам дали сте го усещали - те - седят си, смеят се, безгрижни са, весели, вие - окъпани в мляко, пелени, лайна, бебешки рев и неразбиране от околните. Дори от мъжа до вас. Може да е временно, но го има понякога. Усетих, че ми е нервно и искам да го плесна. Казвах си - не, не и не. Не бива. Удържах, се, удържах се, това се натрупваше, натрупваше и в един момент просто го отприщих и го пляснах. По крака, но силно. И му креснах да млъкне и звук да не чуя от него. Какво да кажа още... горкото дете толкова се шашна, толкова го заболя, че първо се ококори, аз пак креснах - нито гък и то знаете ли какво направи - затисна с две ръце устата си. Знаете ли къде съм виждала подобна картина - на родители, на хора, сломени от скръб. Които са толкова отчаяни, че нямат думи и просто затискат устата си, за да не завият като кучета. Затисна устата си, но го болеше, но не искаше да плаче, за да ми угоди, да е тих. Започна да преглъща сълзите си, да смърка сополите си, разхълца се от болка и обида, но затискаше и затискаше устата си. От очите му потекоха грамадни сълзи, започна да диша учестено, разба, че и това издава шум и спря да диша. Просто спря да диша, стана червен, искаше да е тих, искаше да е послушен и изпълнителен. Всичко това отне по-малко от минута, но на мен ми се стори цяла вечност. Не мога да ви опиша как се почувствах, как се уплаших, сърцето ми щеше да изхвръкне, гушнах го, взех да го целувам и да се извинявам, а той ми се усмиха мило през сълзи. Повярвайте ми, усетих как сърцето ми се разбива на хиляди късчета. Толкова се мразех, толкова ми стана криво, болно, мъчно, гушках го и го целувах, плачех, а сълзите ми не изтриваха и грам от вината ми. Виновна съм, ужасна съм. Цяла нощ не можах да мигна, тази явно е втора такава...
Искам в заключение да кажа едно - трудно ми е да съм добър родител...

# 1
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Блонди, мила, успокой се де - в живота има и такива моменти, не са приятни, но ги има. Просто трябва да се стараем да са по-рядко. Знаеш, нали, че не може винаги да си във форма? Има грешка, има и прошка. Айде и да спиш като в кош следващата нощ.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Много ми стан мъчно за вас Sad.Да си призная и на мен от време на време не ми издържат нервите и го тупвам по дупето,а съм на мнение че дете не се възпитава с бой.Дано са по малко тези моменти в които нямаме сили да се въздържим Praynig

# 3
  • София
  • Мнения: 167
И на мен ми е трудно да съм добър родител  Sad Поне по моите представи. И на мен ми се случва да не спя по подобни причини...

# 4
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
На всеки може да се случи и се случва. Лошото е, че някои го приемат за нормално и не изпитват грам угризения.
Снощи имах и аз подобна случка, не искаше да яде, иска само да бърка в храната и да разсипва наоколо, но не и да се храни. Вдигнах всичко, креснах, тупнах я на леглото й и й викнах само да си мръднала от тук. Разплака се, но не посмя да излезе от стаята си.
Излязох, изпуших една цигара и размислих - много важно, че е отказала да се храни, дете е все пак, може да са й втръснали вече доскоро любимите манджички от кухнята.
Почувствах се гузна и си я взех. Предложих от нашата храна и се нахрани.
Успокой се, Блонди, няма да ти се случва рядко, но е добре, че все пак осъзнаваш какво става.

# 5
  • Мнения: 25 441
Добре дошла в клуба на несъвършените родители!  Hug  bouquet
Няма съвършени, мисля аз, но това не трябва да ни спира да се стараем да бъдем такива.
И да ти споделя един извод, до който съм стигнала - когато родителят е изнервен, децата винаги, ама винаги се държат като магарета! И обратното - ако е спокоен и търпелив, получава ангелче отсреща. Първи Закон на Педагогиката!   Joy
(Но, както при всяко правило, и тук се срещат някои  изключения...   Mr. Green)

# 6
  • Мнения: 2 220
Насълзиха ми се очите... Блонди  Hug Hug Hug. Недей така, на всеки може да се случи да е поизнервен или да реагира спонтанно, а не както пише в книгите. Другото, което си мисля е, че ти така си свикнала с доброто си дете  Laughing Heart Eyes, че по-различната проява те изкарва извън нерви.. Нормално е, предвид ситуацията. Но знаеш ли - сигурна съм, че тази случка ще ти помогне много занапред и никак не е вярно, че не си добра майка! 2 нощи терзания (за сега  Wink) за едно шамарче? Та ти си перфектна, любяща и чувствителна майка! Какво повече би могло да иска едно дете...
Аз сина ми съм го шляпвала, по едно време беше меко казано невъзможен (което не ме оправдава, разбира се), но спрях по много причини и мисля, че вече не бих го направила и за много по-сериозно провинение. Просто това е дете (моето дете!) и не го заслужава...

# 7
  • Мнения: 1 427
Прекрасно те разбирам.Така се чувствам всеки път , когато й крещя или я плесна.После аз плача по-дълго от нея.Но , в края на краищата, и ние сме хора.Случва се гневът да вземе превес.Успокой се , ще има и такива моменти.Важното е , че осъзнаваш , че не е правилно.Все някога ще се научим на търпение Simple Smile

# 8
  • Мнения: 4 195
Блонди, всяка от нас е изпитала подобно нещо поне веднъж, но не всяка от нас го е осъзнала, така, както ти, и точно това те прави добър родител за детето ти. Имала съм подобно преживяване - и моето дете е много послушно, никкави проблеми не ми създава, общуването с него е истинско удоволствие, но ......... и аз съм го шляпвала и то силно, в подобна ситуация.........съвет няма да ти дам, не знам какъв, но просто исках да ти кажа, че се случва на всички майки, това обаче не ни прави лоши Hug
Днес е 1 - ви Юни, децата ни имат празник - нека са ви най - вече здрави, другото сами ще ви го покажат.
Честит празник на всички дечица, благодаря ви, че ви има!!!!!!!!!!!

# 9
  • Мнения: 500
Много добре знам,как се чувстваш!И на мен ми се случи нещо подобно,когато Лъчезара беше по-малка.Оттогава обаче, винаги когато съм по-изнервена,се въздържам(понякога много трудно,но някяк си успявам).Исках да ти кажа,че този случай може би ще ти помогне занапред да си по-спокойна,когато ситуациятя е подобна,защото в крайна сметка ,децата си искат своето,независимо дали на нас ни се иска да сме с гостите или просто да ни оставят за секунда на мира...И накрая-знай,че детенце те обича най-много от всичко на света,както и ти него,а ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО! Hug  bouquet

# 10
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Блонди, ти си прекрасен родител!
  bouquet Heart Eyes  bouquet Heart Eyes Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 299
Блонди, ти си прекрасен родител!
Hug

# 12
  • Мнения: 1 426
Какво да ти кажа...
Цял ден на работа, после - торбите, вечерята, пода, масата, чиниите... през цялото време и детето! - разбира се... Какво забравих? Прането, гладенето, разхвърляните по пода чорапи... (тука вие дописвайте!) И на любимия нужното внимание... И подготовката за гостите тая вечер...
Не си само ти... Всичките сме такива...
И когато накрая в един момент не издържаме и изреагирваме не спрямо ситуацията: крясваме на мъжа, или плясваме детето... -  после цяла нощ не спим заради обзелата ни вина... И вместо на следващата сутрин да сме си починали, за да можем отново бодро да скочим във въртележката - ние ставаме уморени от безсънната нощ и продължаваме да се питаме защо не сме били перфектни...

# 13
  • София
  • Мнения: 4 865
Блонди, разбирам терзанията ти. Трудно е да си добър родител, още по-трудно е да се убедиш, че си такъв. А най-много боли, когато осъзнаеш, че онова невинно, чисто дете не ти се сърди и с любов ти прощава всяка несправедливост.

Позволявам си да ти дам съвет: като усетиш, че си близо до точката на пречупване, смени тактиката. Понякога отстъплението носи по-сладка победа. Знам от опит, че е трудно да се овладееш и да разсъждаваш трезво в такъв момент, но ако предварително си обмислила възможни ситуации и реакции, става по-лесно. Като музикант сигурно знаеш, че импровизацията е умело използване на добре овладени клишета. А децата ни карат непрекъснато да импровизираме.

# 14
  • Мнения: 24 467
Пълни отличници в училището на живота няма. Всички сме смъртни и грешни.
На всички ни е трудно да се владеем съвършено при всяка една ситуация. Още по- трудно става, когато децата растат, когато родителите са на работа и се връщат изморени в къщи, когато домашната работа ги чака тепърва да я започнат, когато трябва да се прегледат домашните, да се изслушат новините от дяна на хлапето, а ако през цялото време имаш и едно бебе, дето те дърпа и иска какво ли не- е, трудно е, дори е невъзможно да се пази такова съвършено самообладание.
По- скоро тук въпросът е дали родителят се усеща сам кога е прекалил и да вземе мерки навреме. Ако не може да върне лентата на зад поне сам пред себе си да направи обективна оценка на собственото си поведение. Така бъдещите гафове ще бъдат по- малко, по- леки, с не толкова тежки последици.
Аз не съм удряла децата, но пък съм повиквала и то повече от нужното, когато, напр., не е била написана задачата по БЕЛ /не говоря за сгрешена, това не ме дразни, дразни ме ако не са положени усилия/, нервно съм давала разпореждания с висок тон и в количество по- голямо от това, което хлапето може да схване, а после съм се карала. ... И, разбира се, съм съжалявала. И после пак съм го правила. На това ме е яд най- много- че виждам къде бъркам, обещавам си да не го правя, но сама не изпълнявам собствените си обещания. Приех, че съм грешна и опитвам всеки ден поне грешките да са по- редки и по- малки. Това мога- това правя.

Общи условия

Активация на акаунт