Как да кърмя в този случай?

  • 992
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 236
Здравейте, мили мами!

Имам следния проблем: съзнавам ползите от кърменето за едно дете. В никакъв случай не вярвам, че храненето с АМ е по-добро за него, но...
Сигурно скоро ще решим аз и съпруга ми да си имаме бебенце само, че аз изпитвам абсолютно отвращение при мисълта за кърмене. Свива ми се стомаха и чувствам повдигане при самата мисъл, за процеса кърмене. Усещането е почти физическо. Четох много в този форум, с идеята, че когато нещата ми станат ясни и разбера колко добре се чувстват кърмачките тук, нещо в мен ще се преобърне и ще изчезне това неприятно усещане. Но не! Остава си Sad  Гледах и снимки на кърмачки в една тема и дори най-приятните от тях ми се сториха леко отблъскващи.
Зная, че проблемът е психологически, но ровейки в миналото си не мога да се сетя за нещо, което може да ме е травмирало по този начин (майка ми също). Асоциацията ми е с нещо  животинско, гадно, паразитиращо... ужас.
Не пускам темата тук, за да ви провокирам. Моля ви, ако имате познати с подобен проблем да го споделите. Трябва ли да се насилвам и да кърмя детето си в този случай? Има ли вариант да се преодолее? Дали, когато след раждането се разбушуват хормоните нещата няма да се променят? На мен много не ми се вярва. Tired

Моля, за всякакви съвети, критични и некритични коментари. Може пък, така да разбера какво се случва и може ли да се поправи.

# 1
  • Мнения: 236
Здравей!
Ами да ти кажа не познавам хора с подобен проблем, но мога да ти кажа че дори и да не кърмиш детето си един ден, това не означава че по-малко го обичаш или не си добра майка. Много майки съм останала с впечатлението че мислят така, но според мен кърменето няма общо с любовта на една майка към отрочето й.
Какво да ти кажа, пробвай да кърмиш, не мисли толкова. А когато бебчо се сгуши в тебе и почне да цоцка може да се поотпуснеш малко. Но определено не го прави като задължение.
Аз кърмя, защото знам че това е най-доброто което мога да дам на дъщеря си, кърмя защото за мен е по-лесно от това да приготвям шишета с АМ, кърмя, защото е безплатно, кърмя, защото всички в родата ми са кърмили до определен период. Когато се наложи да почна да давам АМ за яслата за бебка едва ли не си мислех че съм най-лошата майка на света, но после свикнах с мисълта и сега продължаваме да си се кърмим 90% от храненията на малката.
Успех!

# 2
  • Мнения: 110
Когато поемеш бебето в ръцете си всички тези страхове и бариери ще отпаднат и ще бъдете само ти и то...и ще искаш да дадеш най доброто от себе си...Желая ти успех! smile3541

# 3
  • София
  • Мнения: 3 064
Може би е добре да се консултираш с психолог. Сигурна съм, че има решение на проблема ти. От друга страна, може да се реши от само себе си като му дойде времето. Важното е, каквото и да се случи, да не се чувстваш виновна, нито пък да кърмиш с отвращение. Успех  bouquet

# 4
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
В никакъв случай не си единствената, която има такива усещания - за съжаление се случва на немалко жени, но е тема, която не се повдига често. Затова е страхотно, че така активно подхождаш към нещата и търсиш най-доброто решение - нужна е много сила човек да си признае собствените си усещания, особено когато те са в разрез на това, което се приема за правилно  bouquet Също така е достойно за възхищение това, че независимо че ти се струва така непривлекателно кърменето, имаш желанието да направиш всичко възможно бебенцето ти да получи това, което му е нужно Hug
Каквато и да е причината, пред теб има различни варианти да се справиш, щом имаш желание Hug Само мога да те окуража за една консултация с психолог - дори да не се открие причината, вероятно с разговори със специалист можеш да намериш начини да овладееш чувствата, които те измъчват.
Иначе за самата организация на нещата - възможно е емоциите ти да претърпят рязък обрат с раждането на бебето и действително бариерите, които сега ти се струват непреодолими, да изчезнат като с магическа пръчка Grinning
Възможно е и обратното - усещането да е още по-ясно и да те парализира. Това изобщо не е определящо за отношенията ти с детето - те могат и несъмнено се изграждат на множество различни основи, не само на директното кърмене Grinning
Ако действително се случи така, има вариант бебето да се храни с изцедена кърма от шише Grinning За много майки, които имат подобен проблем, изцеждането и храненето с шише са приемливото решение - бебето получава млякото, майката го храни с удоволствие и няма контакта с гърдата, който предизвиква негативни усещания Grinning
Сигурна съм, че ще намерите варианта, който е най-подходящ за вас Hug

# 5
  • Добрич
  • Мнения: 958
Когато дойде бебето съм почти сигурна, че ще мислиш по друг начин. Все пак остави всичко да дойде от самосебе си. Като мислиш предварително само се натоварваш психически.

# 6
  • Мнения: 3 205
Аз кърмя детето си, защото за мен идеята  бебе-кърмене е нещо естествено. Ако - както при теб - ми се струваше неестествено, предизвикваше отвращение у мен и се чувствах психически недобре от процеса на кърмене, нямаше да го правя. Любовта се проявява по много начини, храненето с АМ не ти пречи по никакъв начин да гушкаш детето си и да се отнасяш с любов към него.
Възможно е отношението ти да се промени, когато видиш бебето си за пръв път, но е възможно и да останеш на същото мнение. Вариантът с изцедена кърма би могъл да е твоето решение. Важното е да не се притесняваш и да не се натоварваш излишно - все пак ще си опитала всичко.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 1 672
Здравей  Simple Smile
както разбирам още бебчето е само запланувано  Peace най-вероятно още като разбереш, че в теб расте живот ще се променят. В тези неща има някаква магия и ти пожелавам да ти се случи Hug
Аз още нямам много опит като кърмачка, но мога да кажа, че това усещане е незаменимо.
Физическия контакт с бебка, усещането, че си незаменима за това същество...
направо не знам как ще се отбиваме като му дойде времето

# 8
  • Мнения: 1 737
Съветвам те да посетиш психолог, а аз познавам такъв, който е и класически хомеопат - перфектната комбинация за твоя случай, защото хомеопатията лекува успешно всякакви фобии, а мисля, че проблема ти е сходен.

Ако искаш координати, пиши ми на лични.

# 9
  • Мнения: 6 029
аз пък не те съветвам да ходиш при никакви лекари. с дъщеря ми ми беше противно да кърмя, болезнено също. защото не знаех много неща за кърменето. и я кърмих две седмици.  признавам си. кърмата ми сама спря.
сега обаче не е така...
изчакай да се роди бебчо, да ти го дадат и опитай... аз се чувствам добре сега... знам много повече... и изобщо това да си информиран е голямо предимство. но не ходи на лекари... хомеопати и психолози.

# 10
  • Мнения: 1 737
но не ходи на лекари... хомеопати и психолози.

само държа да отбележа, че разликата между трите понятия е много голяма, нямат нищо общо по между си и така да бъдат обобщавани като едно е доста неподходящо.

Моля, не отхвърляйте неща, които непознавате.

# 11
  • Мнения: 280
Здравейте, мили мами!

Имам следния проблем: съзнавам ползите от кърменето за едно дете. В никакъв случай не вярвам, че храненето с АМ е по-добро за него, но...
Сигурно скоро ще решим аз и съпруга ми да си имаме бебенце само, че аз изпитвам абсолютно отвращение при мисълта за кърмене. Свива ми се стомаха и чувствам повдигане при самата мисъл, за процеса кърмене. Усещането е почти физическо. Четох много в този форум, с идеята, че когато нещата ми станат ясни и разбера колко добре се чувстват кърмачките тук, нещо в мен ще се преобърне и ще изчезне това неприятно усещане. Но не! Остава си Sad  Гледах и снимки на кърмачки в една тема и дори най-приятните от тях ми се сториха леко отблъскващи.
Зная, че проблемът е психологически, но ровейки в миналото си не мога да се сетя за нещо, което може да ме е травмирало по този начин (майка ми също). Асоциацията ми е с нещо  животинско, гадно, паразитиращо... ужас.
Не пускам темата тук, за да ви провокирам. Моля ви, ако имате познати с подобен проблем да го споделите. Трябва ли да се насилвам и да кърмя детето си в този случай? Има ли вариант да се преодолее? Дали, когато след раждането се разбушуват хормоните нещата няма да се променят? На мен много не ми се вярва. Tired

Моля, за всякакви съвети, критични и некритични коментари. Може пък, така да разбера какво се случва и може ли да се поправи.

Това не ще го усещаш когато прегръщаш чудото в живота си, но можеш и с психотерапия да опиташ

# 12
  • Мнения: 6 029
но не ходи на лекари... хомеопати и психолози.

само държа да отбележа, че разликата между трите понятия е много голяма, нямат нищо общо по между си и така да бъдат обобщавани като едно е доста неподходящо.

Моля, не отхвърляйте неща, които непознавате.

аз не обобщавам, а изброявам.
ти откъде знаеш аз какво познавам Shocked може би именно защото го познавам го отхвърлям Rolling Eyes

# 13
  • Мнения: 1 737
но не ходи на лекари... хомеопати и психолози.

само държа да отбележа, че разликата между трите понятия е много голяма, нямат нищо общо по между си и така да бъдат обобщавани като едно е доста неподходящо.

Моля, не отхвърляйте неща, които непознавате.

аз не обобщавам, а изброявам.
ти откъде знаеш аз какво познавам Shocked може би именно защото го познавам го отхвърлям Rolling Eyes

Споделете, тогава какъв отрицателен опит, или наблюдения имате с лечението с хомеопатия, или психотерапия на неща като паники, страхове, клаустрофобии, панически разтройства, патологична ревност, депресии и всякакви емоционални разтройства? Понятия, с които традиционната медицина изобщо не се занимава.
За да раберем защо ги отхвърляте, тъй като аз имам наблюдения с чудесни резултати в тази посока.

# 14
  • Мнения: 19 271
аз имах донякъде същият проблем като твоят преди да се роди бебето.понеже бях решила да правя кариера първо , всичките тези майчински работи много не ги разбирах.като гледах някоя жена как кърми бебето си в трамвая,ми беше странно и ако детето е малко по-голямо дори неприятно.бунтувах се и разправях на мъжа ми,че аз на публични места няма да кърмя,че дори и пред членове от семейството няма да кърмя и тем подобни други глупости.но повярвай ми като го вземеш това малко същество в ръцете си и като го погледнеш колко е безпомощно и как зависи от теб и особено като го сложиш да суче и чувстваш топлината му ,ти става толкова умилително.аз бях решила да кърмя от задължение 6месеца,защото знаех,че това е най-доброто за бебчето.сега вече смятам ако всичко е наред да кърмя поне 1година.трябва да потърсиш причината да се чувстваш така.при мен нещата бяха доста по-ясни и по-скоро само на психологическа основа.просто свързвах кърменето с прекалено обвързване,сякаш ученето и кариерата не можеха да почакат.представях си как ставам възпълна домакиня,която се занимава само с децата си.но това са пълни глупости и като се роди бебето го разбрах.така че моят съвет е да не се притесняваш,може в хода на бременността да се променят много неща и мнението ти да се промени.а ако след раждането все още чувстваш същото ,то за бебето е много по-добре да има щастлива мама,която да му дава АМ със усмивка,отколкото да го кърми с отвращение. Hug

Общи условия

Активация на акаунт