С прохождането и първите умения за самостоятелно обслужване детето открива, че вече не трябва да се моли, реве и чака за нещата, които иска. Предметите стават по-достъпни и не толкова сложни, а то не е толкова безсилно и зависимо - може да има своите желания и да ги реализира. Така големият порив да откривателства и експериментира поражда нов етап от развитието, започващ с прословутата ‘криза на третата година’ (известна и като ‘детски пубертет’, ‘първо юношество’, ‘ужасната трета година’ и т.н.).
Келер първа описва характерните симптоми
-Негативизъм – отрицателна реакция, свързана не толкова със самото действие, колкото с позицията на противопоставяне, изпробват се възможностите да не се подчинява на чужди желания.
- Упоритост – отново реакция не толкова свързана със самото действие, колкото с позицията на собствено мнение, научават се възможностите да отстоява свои решения. Единствената подбуда е да изпита границите са собствените си възможности
- Опърничавост – обща насоченост като цяло към порядките които трябва да спазва детето. Външните вмешателствата, правила и ограничения се приемат болезнено и се поражда естествена реакция на противопоставяне.
- Своеволие – породено от стремежа към самостоятелност, да има свободата да открива и изразява своето мнение
- Подценяване на възрастните – проява на открита агресивност и конфликтност към външните фактори ограничаващи зародилото се желание за експериментиране, пробване, изразяване и т.н.
- При деца без братя/сестри се споменава и стремеж към деспотизъм
Фройд дава едно от най-популярните описания на тази възраст - Зараждащият се АЗ се учи да разрешава конфликта между желанието (либидото) и действителността. По пътя на това учене се полагат основите на Свръх-АЗ-а, чиито характеристики са вече оформени към края на петата година. Това е естествен и общовалиден преход от принципа на удоволствието към принципа на реалността и е свързан с много конфликти и богата гама емоции.
За всички психолози тази криза е естествен стадии на детството, нейното избягване е невъзможно и ненужно. Елконин я нарича ‘криза на социалните отношения’. За родителят откритието че малкото послушно бонбонче изведнъж се е превърнало в крещящо и удрящо диване води до естествена реакция на паника, до хиляди въпроси и притеснения - как, кога и какви граници да постави, дали да игнорира признаците или да ги анализира… Конфликт след конфликт и детето и родителят търсят баланса на новозараждащите се взаимоотношения – детето не си харесва блузката, а мама бърза да я облече и … изведнъж настъпва ‘пищяща сценка’ придружена с удари и цупене… А дилемата защо баба дава шоколад, а пък мама се скарва … И защо един път може да яде каквото избере, а друг път го хранят насила…
Началото и развитието на ‘детският пубертет’ може да стане незабелязано за родителите. Едва с настъпването на агресивната фаза идва изненадата, че установените правила и разбирателство вече не важат. Във възрастовата психология са отделени следните етапи на протичане, като при всяко дете могат да са под различна форма и сила на проява (за някои родители целият период може да мине съвсем незабелязано, докато за други етапа на бунт да продължи с месеци)
1- открива се удоволствието да бъдеш себе си
2 – сблъсък с невъзможността да бъдеш себе си
3 – бунт, протест
4 – за да избегне страданието от конфликта детето под една или друга форма нагажда своите нови желания спрямо новите изисквания, изграждайки своята личност
Новопоявилите се възможности (може да избира, да говори, да извършва самостоятелни действия по свое желание, да се налага и т.н.) и новопоявилите се външни изисквания (забрани, наказания, ограничения) изострят липсата на умение за самоконтрол. Детето изпада в конфликт, с който не умее да се справи – то ИСКА тази играчка, но му се скарват че е чужда … и неумеейки да преодолее желанието си, нито пък да приеме поставената бариера… следва естествен порив към бунтарство, негативизъм, агресия (играчката се хвърля, чупи, възрастният се удря и т.н.). Тези сблъсъци зараждат първите качества на личността свързани със самооценката, самочувствието, самоконтрола, волята. Това не са капризи и безсмислени сценки, а порастването на едно дете.
Независимо от проявите на агресия, негативизъм и налагане детето продължава да търси положителните взаимоотношения, разбиране и внимание. Когато те рязко намалеят или не са достатъчни е възможно да се зародят дълбоки травми (както е известно за Фройд – Човек е продукт на своето детство, т.е. първите 5г, а Аз-а се заражда с кризата на третата година).
Ето например срамът – поставянето на множество правила възпират естественият порив към активност, експериментиране и така сблъсъкът желание/ограничаване пораждат усещания за неудовлетвореност, съмнение в собствените възможности … заражда се срамът, а самооценката е основна черта за развитието на самозъзнанието. Една от причините много психолози да са против наказанието като метод за възпитание (да не говорим за физическо наказание, което поражда и чувство на унижение). В така описаната ситуация на прекомерно много ограничения, някои психолози обръщат специално внимание и на поведението на родителя, след поставянето на конкретна забрана – ако детето я е възприело като поражение, унижение, безпомощност дали най-добрият подход би бил безразличие и изоставяне (‘трябва да се научи да слуша’, ‘прави сценки, ще му мине’ и т.н.) или сътрудничество и подкрепа?
Ето примера с не-харесваната блузка – когато все пак конфликта вече е налице –винаги се препоръчва, след ‘преминаването на сценката’ вниманието на детето да бъде насочено към конкретното негативно действие, а не към самото дете. Не то е лошо и непослушно, а постъпката му! Не трябва да хвърля, а да каже на мама защо не иска това или защо пищи…
В книгите за родители, често се дават едни или други съвети за поведение през тази възраст. След горе-написаното става ясно, че това е период когато и двете страни търсят и се учат от ситуациите, а готови формули няма и не трябва да се ползват. Опрете се на усета си към детето и нуждите му. Ето все пак някои от използваните подходи
- позитивно насочване на подсъзнанието при назряващ конфликт. Всеки е съблазнен от забраните и е възприемчив към алтернативите – кажете „Не тичай” на дете и то задължително ще го направи, пробвайте с ‘а как ходи баба костенурка?’ и процента ‘послушание’ рязко ще се увеличи. Ето примера с блузката - идеята е първо да накараме детето само' да пожелае блузката и вместо директно нареждане - предлагането на алтернатива е добър изход – например ‘са'мо тази блузка отива на любимият ти панталон’.
- ежедневно насърчаване на желанието за самостоятелност – детето първо се оставя само' да опита, избере, извърши. Дори, когато опитите са неуспешни се подкрепя – ‘ти можеш да се справиш’ ‘ти си силен като тати’ ‘знам че ще го постигнеш’. И все пак не бива да му се дъдне непрекъснато как и какво да свърши, да се поучава когато само' търси отговорите и т.н. Дори насърчаването изисква тактичност
- използване склонността към фабулация (стремеж към присвояване качествата на възрастните, свръх естествени сили и герои) ‘ти си вече голям и ….. ’ ‘бебетата правят така, а големите каки като теб …’ ‘искаш ли като мама да направим ….’ и т.н.
- при всеки удобен случай предлагайте свобода на избор, в тази възраст все още ‘изборът’ на детето може да бъде лесно манипулиран (описвайте резултата от един или друг избор) и то да се почувства по-самоуверено и да увеличи доверието към вас. Когато на едно дете му се дава твърде рядко възможност да избира, се засилва чувство на безсилие - може да нарасне до склонност към агресивност. Това не означава да се правят компромиси с важни правила.
- винаги отбелязвайте доброто поведение, правилните действия и порицавайте неправилните. Дайте да се разбере че оценявате неговото поведение, а не самото дете (избягвайте изрази като ‘ти си непослушен’ ‘лазиш ми по нервите’ … заменете ги ‘това не е хубаво да се прави’ ‘мама не обича когато правиш така’)
- вашите собствени реакции трябва да се проекция на това което изисквате от детето. Ако почти винаги при сценка сте безразлична, нервна, крещяща… не се сърдете че и детето реагира така при конфликт. То не спира да наблюдава и попива модели на поведение и начини на реакция. Естествено е да не може да прецени кога сте си изпуснали нервите без да искате и кога е нормално да се ядоса. За това се опитвайте да обяснявате и мотивирате поведението си дори когато сте сгрешили, изгубили търпение или останали безразлични.
- охлаждане на страстите по време на сцена – оставяте го да изстрада последствията от действията си без да се намесвате (като си хвърлил последната бисквита няма да има за теб), изгонване (при по-големите това може да възвърне самообладанието им), напръскване с вода, излизане от стаята. Тези техники се препоръчват рядко и с повишено внимание – за някои деца ефекта може да е обратен и сцената да прерасне в стресова ситуация.
- техника ‘преобърната психология’ – забранявате това, което реално искате да се направи (‘не изяждай ябълката’, ‘не обличай тази блуза’). Също много противоречив метод, с който трябва да се внимава – детето в никакъв случай не трябва да остава с впечатление че е добре да върши обратното на това което искате, когато сте сериозни (т.е. техниката трябва да е под формата на игра). Не се препоръчва и честото й прилагане, и никога относно правила касаещи безопасността и здравето на детето
Келер първа описва характерните симптоми
-Негативизъм – отрицателна реакция, свързана не толкова със самото действие, колкото с позицията на противопоставяне, изпробват се възможностите да не се подчинява на чужди желания.
- Упоритост – отново реакция не толкова свързана със самото действие, колкото с позицията на собствено мнение, научават се възможностите да отстоява свои решения. Единствената подбуда е да изпита границите са собствените си възможности
- Опърничавост – обща насоченост като цяло към порядките които трябва да спазва детето. Външните вмешателствата, правила и ограничения се приемат болезнено и се поражда естествена реакция на противопоставяне.
- Своеволие – породено от стремежа към самостоятелност, да има свободата да открива и изразява своето мнение
- Подценяване на възрастните – проява на открита агресивност и конфликтност към външните фактори ограничаващи зародилото се желание за експериментиране, пробване, изразяване и т.н.
- При деца без братя/сестри се споменава и стремеж към деспотизъм
Фройд дава едно от най-популярните описания на тази възраст - Зараждащият се АЗ се учи да разрешава конфликта между желанието (либидото) и действителността. По пътя на това учене се полагат основите на Свръх-АЗ-а, чиито характеристики са вече оформени към края на петата година. Това е естествен и общовалиден преход от принципа на удоволствието към принципа на реалността и е свързан с много конфликти и богата гама емоции.
За всички психолози тази криза е естествен стадии на детството, нейното избягване е невъзможно и ненужно. Елконин я нарича ‘криза на социалните отношения’. За родителят откритието че малкото послушно бонбонче изведнъж се е превърнало в крещящо и удрящо диване води до естествена реакция на паника, до хиляди въпроси и притеснения - как, кога и какви граници да постави, дали да игнорира признаците или да ги анализира… Конфликт след конфликт и детето и родителят търсят баланса на новозараждащите се взаимоотношения – детето не си харесва блузката, а мама бърза да я облече и … изведнъж настъпва ‘пищяща сценка’ придружена с удари и цупене… А дилемата защо баба дава шоколад, а пък мама се скарва … И защо един път може да яде каквото избере, а друг път го хранят насила…
Началото и развитието на ‘детският пубертет’ може да стане незабелязано за родителите. Едва с настъпването на агресивната фаза идва изненадата, че установените правила и разбирателство вече не важат. Във възрастовата психология са отделени следните етапи на протичане, като при всяко дете могат да са под различна форма и сила на проява (за някои родители целият период може да мине съвсем незабелязано, докато за други етапа на бунт да продължи с месеци)
1- открива се удоволствието да бъдеш себе си
2 – сблъсък с невъзможността да бъдеш себе си
3 – бунт, протест
4 – за да избегне страданието от конфликта детето под една или друга форма нагажда своите нови желания спрямо новите изисквания, изграждайки своята личност
Новопоявилите се възможности (може да избира, да говори, да извършва самостоятелни действия по свое желание, да се налага и т.н.) и новопоявилите се външни изисквания (забрани, наказания, ограничения) изострят липсата на умение за самоконтрол. Детето изпада в конфликт, с който не умее да се справи – то ИСКА тази играчка, но му се скарват че е чужда … и неумеейки да преодолее желанието си, нито пък да приеме поставената бариера… следва естествен порив към бунтарство, негативизъм, агресия (играчката се хвърля, чупи, възрастният се удря и т.н.). Тези сблъсъци зараждат първите качества на личността свързани със самооценката, самочувствието, самоконтрола, волята. Това не са капризи и безсмислени сценки, а порастването на едно дете.
Независимо от проявите на агресия, негативизъм и налагане детето продължава да търси положителните взаимоотношения, разбиране и внимание. Когато те рязко намалеят или не са достатъчни е възможно да се зародят дълбоки травми (както е известно за Фройд – Човек е продукт на своето детство, т.е. първите 5г, а Аз-а се заражда с кризата на третата година).
Ето например срамът – поставянето на множество правила възпират естественият порив към активност, експериментиране и така сблъсъкът желание/ограничаване пораждат усещания за неудовлетвореност, съмнение в собствените възможности … заражда се срамът, а самооценката е основна черта за развитието на самозъзнанието. Една от причините много психолози да са против наказанието като метод за възпитание (да не говорим за физическо наказание, което поражда и чувство на унижение). В така описаната ситуация на прекомерно много ограничения, някои психолози обръщат специално внимание и на поведението на родителя, след поставянето на конкретна забрана – ако детето я е възприело като поражение, унижение, безпомощност дали най-добрият подход би бил безразличие и изоставяне (‘трябва да се научи да слуша’, ‘прави сценки, ще му мине’ и т.н.) или сътрудничество и подкрепа?
Ето примера с не-харесваната блузка – когато все пак конфликта вече е налице –винаги се препоръчва, след ‘преминаването на сценката’ вниманието на детето да бъде насочено към конкретното негативно действие, а не към самото дете. Не то е лошо и непослушно, а постъпката му! Не трябва да хвърля, а да каже на мама защо не иска това или защо пищи…
В книгите за родители, често се дават едни или други съвети за поведение през тази възраст. След горе-написаното става ясно, че това е период когато и двете страни търсят и се учат от ситуациите, а готови формули няма и не трябва да се ползват. Опрете се на усета си към детето и нуждите му. Ето все пак някои от използваните подходи
- позитивно насочване на подсъзнанието при назряващ конфликт. Всеки е съблазнен от забраните и е възприемчив към алтернативите – кажете „Не тичай” на дете и то задължително ще го направи, пробвайте с ‘а как ходи баба костенурка?’ и процента ‘послушание’ рязко ще се увеличи. Ето примера с блузката - идеята е първо да накараме детето само' да пожелае блузката и вместо директно нареждане - предлагането на алтернатива е добър изход – например ‘са'мо тази блузка отива на любимият ти панталон’.
- ежедневно насърчаване на желанието за самостоятелност – детето първо се оставя само' да опита, избере, извърши. Дори, когато опитите са неуспешни се подкрепя – ‘ти можеш да се справиш’ ‘ти си силен като тати’ ‘знам че ще го постигнеш’. И все пак не бива да му се дъдне непрекъснато как и какво да свърши, да се поучава когато само' търси отговорите и т.н. Дори насърчаването изисква тактичност
- използване склонността към фабулация (стремеж към присвояване качествата на възрастните, свръх естествени сили и герои) ‘ти си вече голям и ….. ’ ‘бебетата правят така, а големите каки като теб …’ ‘искаш ли като мама да направим ….’ и т.н.
- при всеки удобен случай предлагайте свобода на избор, в тази възраст все още ‘изборът’ на детето може да бъде лесно манипулиран (описвайте резултата от един или друг избор) и то да се почувства по-самоуверено и да увеличи доверието към вас. Когато на едно дете му се дава твърде рядко възможност да избира, се засилва чувство на безсилие - може да нарасне до склонност към агресивност. Това не означава да се правят компромиси с важни правила.
- винаги отбелязвайте доброто поведение, правилните действия и порицавайте неправилните. Дайте да се разбере че оценявате неговото поведение, а не самото дете (избягвайте изрази като ‘ти си непослушен’ ‘лазиш ми по нервите’ … заменете ги ‘това не е хубаво да се прави’ ‘мама не обича когато правиш така’)
- вашите собствени реакции трябва да се проекция на това което изисквате от детето. Ако почти винаги при сценка сте безразлична, нервна, крещяща… не се сърдете че и детето реагира така при конфликт. То не спира да наблюдава и попива модели на поведение и начини на реакция. Естествено е да не може да прецени кога сте си изпуснали нервите без да искате и кога е нормално да се ядоса. За това се опитвайте да обяснявате и мотивирате поведението си дори когато сте сгрешили, изгубили търпение или останали безразлични.
- охлаждане на страстите по време на сцена – оставяте го да изстрада последствията от действията си без да се намесвате (като си хвърлил последната бисквита няма да има за теб), изгонване (при по-големите това може да възвърне самообладанието им), напръскване с вода, излизане от стаята. Тези техники се препоръчват рядко и с повишено внимание – за някои деца ефекта може да е обратен и сцената да прерасне в стресова ситуация.
- техника ‘преобърната психология’ – забранявате това, което реално искате да се направи (‘не изяждай ябълката’, ‘не обличай тази блуза’). Също много противоречив метод, с който трябва да се внимава – детето в никакъв случай не трябва да остава с впечатление че е добре да върши обратното на това което искате, когато сте сериозни (т.е. техниката трябва да е под формата на игра). Не се препоръчва и честото й прилагане, и никога относно правила касаещи безопасността и здравето на детето
! 
На теория обаче го разбирам, но като допре до практика и запецвам 
Чудесно , имах нужда да прочета нещо такова ! 
хе всички сме така 
