Здравейте момичета (и момчета).
От доста време съм регистриран потребител тук, но днес ще пиша като гост. Вярвам, че ще разберете защо.
Имам семейство - съпруг, когото много обичам и който също ме обича, двама сина. Но от няколко дни в живота ми се появи първата ми любов. Като казва, че се появи, имам пред вид - по нов начин. С това момче 9вече мъж) бяхме гаджета в училище, после се разделихма, после се събирахме на 2 пъти и накрая всеки създаде свое семейство. Винаги сме поддържали някаква връзка - по телефон, по имейл - чували сме се за всички големи празници, роджени и именни дни. Срещали сме се на сбирките на класа. Винаги всичко е било съвсем на приятелска основа, всъщност сме стигали само до целувки.
Но сега разговорите ни станата прекалено интимни, с всякакви подробности, вкл. биологични особености на секса, раждането и т.н., които и двамата не обсъждаме с половинките си, защото те не искат.
Нито аз, нито той искаме да имаме нещо повече - целувки, секс, каквато и да било плътска интимност. Но тази, да я наречен "интелектуална изневяра" малко ме притеснява. Дали предавам мъжа си по този начин? Аз всъщност не отнемам нищо от това, което имаме двамата с него - давам само това, което той изрично не иска, т.е. разговори на някои теми.
Какво е вашето мнение? Как бихте постъпили?
Приемам съвети, критики, подкрепа - всичко, което бихте желали да ми дадете.
Уверена съм, че след като прочета мненията ви, ще бъда по-уверена какво да правя. И знам, че окончателното решение е мое.
От доста време съм регистриран потребител тук, но днес ще пиша като гост. Вярвам, че ще разберете защо.
Имам семейство - съпруг, когото много обичам и който също ме обича, двама сина. Но от няколко дни в живота ми се появи първата ми любов. Като казва, че се появи, имам пред вид - по нов начин. С това момче 9вече мъж) бяхме гаджета в училище, после се разделихма, после се събирахме на 2 пъти и накрая всеки създаде свое семейство. Винаги сме поддържали някаква връзка - по телефон, по имейл - чували сме се за всички големи празници, роджени и именни дни. Срещали сме се на сбирките на класа. Винаги всичко е било съвсем на приятелска основа, всъщност сме стигали само до целувки.
Но сега разговорите ни станата прекалено интимни, с всякакви подробности, вкл. биологични особености на секса, раждането и т.н., които и двамата не обсъждаме с половинките си, защото те не искат.
Нито аз, нито той искаме да имаме нещо повече - целувки, секс, каквато и да било плътска интимност. Но тази, да я наречен "интелектуална изневяра" малко ме притеснява. Дали предавам мъжа си по този начин? Аз всъщност не отнемам нищо от това, което имаме двамата с него - давам само това, което той изрично не иска, т.е. разговори на някои теми.
Какво е вашето мнение? Как бихте постъпили?
Приемам съвети, критики, подкрепа - всичко, което бихте желали да ми дадете.
Уверена съм, че след като прочета мненията ви, ще бъда по-уверена какво да правя. И знам, че окончателното решение е мое.
Ха, много важно кво мисли съпругата му...
В един момент винаги се стига до нещо повече...ако не действие то мисъл, която ти минава...в поне едната страна. Но не е лошо за себе си да мислиш такива неща, приятел, споделяне,духовно... 
....дори и да е на отсрещната страна на улицата 
