Милост за бабите!

Здравей бабче , искам да те питам защо според теб внуците се обичат повече от децата и при теб така ли е? Дай Боже повече разумни баби да има.

Колко хубаво звучи написано...

1. И аз така правя - категорично заявявам какъв е режима, какво може и какво не, кога се дават лекарства и др. подобни и в момента в който изляза бабата започва да си прави каквото иска. Иначе и те ми казва: "Майката знае най-добре и тя определя как да се гледа детето".
2. Не искам да се повтарям, но е същото. Последния пример - Аз: "Давай й мляко само вечер в еди каква си пропорция" и оставям пълна кутия. Четири дни по-късно кутията е наполовина. Е как става, аз я изпразвам наполовина за около 2 седмици. Или: "вместо вода (защото тя не пие вода) й дай силно разреден сок - капка, две сок и догоре вода и й давам сок, който на мен ми стига за месец. След 4 дни сока е свършил. Иначе "мама знае най-добре".
3. Вярвай ми - МОЖЕ. Оставяш само летни дрехи, казваш как да я облича и после си я прибираш облечена с два панталона и няколко тениски...

Иначе всичко, което си написала е страхотно на теория. А аз всеки път заявявам КАТЕГОРИЧНО...

Здравей!
Аз съм много, ама много анти свекърски настроена. И според мен проблемите между родителите и бабите не възникват от това, че вторите не знаят какво искат родителите на внуците, а че много често изобщо не ги интересува!
Поне моята свекърва е така. Прави си каквото си е наумила и ако аз най-неблагоразумно и кажа, че дадено нещо, което тя прави не е добре за сина ми (който между другото е с много алергии и бронхиална астма, обрива се от едното нищо и прави пристпи и като влезем в болница се оказва, че аз съм виновна, защото не съм добра майка...), та ако случайно съвсем спокойно и кажа да не прави нещо настават едни сърдитни, едни скандали, едни превземки...
Но не отричам, че го има и момента, че вски гледа от своята си гледна точка. Т. е. зная, че се случва и аз да не съм права и то не рядко... Но все пак аз съм родител! И ако забележех желание от страна на бабите да се съобразяват с моите разбирания и изисквания за отглеждане на детето дребните неща нямаше да ме дразнят...
Шапка свалям на бабите, които гледат внучетата си, майките на дечицата се хвалят с това колко добре бабата се грижи за детенце и са доволни. Срещала съм доста такива!Просто обаче аз явно не съм случила...
И в тези отношения всичко опира отново до взаимния компромис, защото сме различни хора, с различно разбиране и трябва просто нещата да се напаснат. Няма как. Но това не става с отношение: "пилето ще учи кокошката" както е в повечето случаи...

Не знам, не мога да го обясня ,а и аз самата преди не го разбирах. Усещането е такова, че не може да се опише. Обичам децата си лудо. Винаги съм готова да направя всичко за тях, но внукът ми е най-хубавото нещо което ми се е случвало. Като е с мен се променям. Спокойна съм, нищо не ме дразни /дори дядо му / играя с него, рисуваме, танцуваме, правим си къщи от одеяла ... А като ми каза за първи път "бабче" - и на мен ми трябваше памперс. Сега и приятелката на сина ми е бременна и аз вече си мечтая за новото човече...
 Не отстъпвайте, ако трябва правете списъци, ако трябва давайте от храната само колкото е необходимо, ако трябва уплашете ги, че това вреди на детето ... Каквото и да е, но не отстъпвайте. А колкото до "пилето и кокошката" - то затова сме на тоя хал, защото склеротясали "кокошки" решават кое е добре и кое не.

Когато давам децата на бабите им, се съобразявам с това, че и бабите имат някакво мнение по въпроса с отглеждането. Щом ми гледат децата, ще го правят както на тях им е удобно и угодно. Ако не съм доволна - взимам си децата и си ги гледам сама. Същото важи за яслата, за градината, за училището. Само по един въпрос съм била категорична - да не се носи на ръце бебето. И двете баби безусловно са се съобразили с това мое изискване - просто им казах, че ако го свикнат да се носи на ръце /за успокояване, за приспиване и т.н./ от тук нататък е тяхно задължение да притичват, когато бебето иска да бъде носено. Те, бабите ни, са съгласни напълно с моята теория, че децата трябва да имат режим - на хранене, на разходки, на спане и никога сме нямали разногласия. Но с какво и как ще ги хранят и обличат, е изцяло въпрос на тяхната лична преценка. Все пак и те са били майки и не са тотално склерозирали и изкукали. Никога не ми е хрумвало да питам с какво са ги хранили - достатъчно е да знам дали са вечеряли или аз ще трябва да се погрижа за това.

Как ми се иска да се съглася с теб, но при мен няма ефект този начин за решаване на проблемите.
По точките:
1. Още като живеехме при свекървата хиляда пъти се каза да не стои детето на ръце непрекъснато - е тая жена щом се върне от работа го хващаше и така до полунощ (без значение спи ли детето или не). Като й се скараме - плаче на дъщеря си, която е далеч, че не й даваме детето.
2. Преди седмица мъжът ми успя да ме излъже, че са се променили и може оставим на свекърите детето за един ден (откакто се изнесохме май не сме я оставяли) и изрично отново обяснявахме да не й дават шоколади, може малко, но те като разберат, че нещо й харесва, купуват огромни количества! Освен това ги МОЛИХМЕ да не й купуват повече дрехи и играчки, в едностаен сме и просто трябва да летим, всичко е зарито в играчки, аз също искам да й подаря нещо, но се спирам, защото просто ще трябва да си го сложа на главата  . Дрехи купуват разни парцалки с най-различни размери , повечето от които за нищо не стават, но пък са МНОГО (не държа на маркови дрехи, но поне да са прилични - за 5лв да се вземе една блузка, не 5 блузки за лев). Е, познай, в неделя ми връщат детето с нови играчки (ама не мънички, а колички, легла и т.н.), количката-играчка пълна с ДЕСЕТ вида шоколадчета и шоколадови бонбони. Искали и електрическа кола да купуват, не знам какво ще ги спре, щом думите НИ не значат нищо.
Майка ми слуша, не, защото ми е майка - баба ми (нейната свекърва) на годинка мен така ме е угоила с карамелизирани фъстъци и баница с мед, сега не желае това да става и с моето дете, а и от моята рода почти всички са развили диабет.
3. Пращам мъжа ми и детето навън да играят на пързалката, облечена за игра, минали "за малко" през баба й, след известно време ми носят диск с видео - детето вместо на пързалките си играе у тях - това как да е, ама по непонятни причини преоблечено с някакви стари дрехи на братовчедката на мъжа ми, само за там
Не виждам оправия, защото нищо не ги притеснява явно, нито намеци, нито директно говорене. Който не е съгласен със свекър и свекърва, да ходи да се гръмне, те си правят, каквото са си решили.

Тук и аз "многознайката" нямам какво да кажа, но все пак се изкушавам - Ами да се оплаква на дъщеря си, нали все пак става въпрос за вашето дете.
2. Изиграй в подходящ момент една драма с обрив и повръщане в следствие шоколада, сервирай я на мъжа си и чакай резултат.
По въпроса с  играчките - и аз понякога прекалявам, но те си вземат само каквото искат, другото си стои у нас и така не разнасяме столчета, колела и играчки от къща в къща. Направи и ти такова предложение.
3. Колкото до разходките - настоявай твърдо детето да играе навън , използвай всякакви доводи - докторски съвети, каляване, чист въздух...  Виж за старите дрехи ... и аз немея. 

Бабче, бабчееее! Де да бяха всички като тебе, цена нямаше да имате, ей!
Аз не се оплаквам само от свекърва. Свеке, тъща - всички са еднакви като решат да си правят каквото си искат. И все излизат с номера, че ужасно си обичат внучетата и никога не биха направили нещо в тяхна вреда. Е, добре де, ами защо тогава не слушате, като ви се говори, бре?!
Ние, майките, ли мислим в тяхна вреда?!

Бабче, извинявай за неудобния въпрос, но на колко си години? Да не би да си от младите баби, дето са с по-съвременни разбирания и затова не изпадат в големи конфликти с младите?

Благодаря на Бога, свекърва ми е точно като Бабчето. Слуша и изпълнява. За което не знае - пита. А тя много неща не знае, защото нейният син го е гледала майка й, та може би затова не се налага - но така или иначе е факт, че е супер.
Виж, с майка ми на глава не се излиза, та се отказах вече В крайна сметка, както каза някой по-горе, като не ми изнася - да си гледам детето сама. Щом съм й го поверила за ден-два-седмица, и аз трябва да изтърпя някои негативи...

Ми младичка съм разбира се, пък каква мома бях... То като живееш с деца куковци около себе си не остаряваш!
Сега извън шегата тази година ще стана на 52. Но въпросът не е във възрастта - мисля така, защото и аз съм се борила със "вятърни мелници " и добре си спомням какво ми е коствало, обаче никога не се предадох.  Затова и вас съветвам - щом се отнася за децата ви не отстъпвайте! Ние в един момент се предаваме.

stef_p, и майка ми и свекърва ми са на 47, млади баби, особено свекървата се тупаше в гърдите колко е модерна и няма да се намесва , не е от възрастта това поведение.

babche, дъщеря ми никога не е имала непоносимост към храни, много обича шоколад, затова най-логичното и простичко решение е да не й попада пред очите, така почти не се сеща. Защо трябва да разигравам циркове
За играчките така се разбрахме уж, но малката пищи и си ги стиска и така до вкъщи. Аз съжалявам, че сега няма какво да й купим за рождения ден, отделно, че така ще се научи, ако мама и тати не купят, баба ще купи - не ми се струва особено възпитателно.
На дъщеря си бабата ако иска да плаче, не ме интересува, до момента в който не се звънне вкъщи да ни се държи сметка защо така се отнасяме с майчето, колко е стресирана, може да й стане нещо. Детето ми беше болно дълго време, но го лекувахме успешно, звъня сестрата на мъжа ми:"Ако трябва, веднага идвам да се погрижа за нея, както заслужава" (тя деца няма още), звъня леля му да изписва лекарства - тя пък не е лекар, какъв ли тормоз не беше в допълнение към собствените ми притеснения.
Сега може да е гадно, но почти не им вдигам телефона, хем аз не си късам нервите, хем едва ли искат точно с мен да говорят. Навън, ако мога, аз ще я извеждам, а визитации при бабата - само под строг родителски контрол!
Да взема да се отбележа и в темата за проклетата снаха?

rosiiii, когато се окажеш нон-стоп с дете на ръце и не можеш до тоалетната да отидеш, няма да си на това мнение. Гушкането с мярка - докато спи примерно, не е нужно, докато е будно, може да си лежи в легълцето, ти да го галиш по главичката, пак ще почувства любовта ти.

Бабче, защо не смениш в заглавието милост с толерантност?