Публикувана: 29 май 2007, 16:14 ч.
Последно мнение: 31 май 2007, 23:44 ч.

как да постъпя?

2 028
27
1

29 май 2007, 16:14 ч.

софия
Мнения: 636

Тежи ми, че не съм чула досега една добра дума за себе си от свекър ми и свекърва ми. Те сякаш не виждат това което правя - добра съм в кариерата си, постигнах на 30г. максимума в професията си, сега с голямо старание съм се посветила на дъщеричката ни, в майчинство съм и и се радвам с цяло сърце, справям се и с пране, и с чистене и с готвене. Е, не съм кулинарен майстор - по принцип мразя да готвя, но криво ляво го раздавам някак. Всичко гладя не бебо, чиста много редовно. Мойта майка помага 3 пъти в седмицата, за да може да почистя и домакинска работа да свърша. Миналата седмица дори успях да реализирам един дългогодишен проект - издадох първата си книга. Как тия хора не казаха една добра дума - постоянно намират кусур я на облеклото ни, я на това кое как е вкъщи я на нещо друго. Слава Богу живеем отделно, самички. Разбираме се чудесно, но свикърва ми все иска да ходим у тях на гости - живеят в къща, до София. На мен не ми се ходи да оставам със спане ама заради мъжа ми ще трябва. Та аз не издържах и им казах всичко това и сега те са като попикани мушката. Тя наистина не е мн.добре със здравето, живее далеч ама е такъв хипохондрик, че аз само като я слушам да съм умряла досега. Не знам, правилно ли постъпих като избухнах и им казах? По принцип не обичам караници, но не мога повече да страдам от това им отношение към мен. На мойта майка й е мъчно, упреква ме като че съм постъпила така, после ме разбира, не знам..... Мъжа ми мълчи, нищо не кезве, боли го, на мен ми е мъчно за него, виждам че държи на тях, нали са му родители.... Какво да правя, да се съглася ли да отидем на гости през лятото за две седмици? Извинявайте, че ви досадих, но хората от форума чувствам като мое семейство Hug

# 1 29 май 2007, 16:35 ч.

Мнения: 2 401

Мога само да те посъветвам да престанеш да търсиш/очакваш тяхното одобрение. Щом досега не си чула добра дума, няма и да чуеш, каквото и да правиш. Аз на твое място не бих отишла за толкова дълго време. Това само би обтегнало отношенията ви.

# 2 29 май 2007, 16:35 ч.

Мнения: 25 571

Добре де, какво ти пука за мнението им? Още повече, че не живеете в общ дом.
Свиркай си, гледай мъжът ти и детето да те уважават, че то ако чакаш цял свят да ти пада в краката от възхищение - забрави!
Естествено, всеки иска да е харесван и уважаван, но пък и това не пада от небето. Трябва да се заслужи по някакъв начин. Е, при някои заслугата не идва никога, при други - късно, но... животът не е цветя и рози.
С моята свекърва никога не сме се карали. Но ми донасяха "услужливи" хора какво е говорила по мой адрес. Не, че ми пукаше особено, но и не може да се каже, че съм била особено щастлива от този факт. Е, случи се така, че същите тези хора ми разказаха точно след погребението й колко ме е хвалила и какви комплименти е сипела по мой адрес в последните си дни. Останах като гръмната. И още съм объркана. Но няма какво да си кривя душата, много ми стана приятно. Надявам се, че всичко е било в резултат на това, че е осъзнала как се грижа за сина и внука й и че не съм лошата домакиня, която си мислеше, че е излъгала синчето й. Mr. Green

Та това ми е съветът - не си го слагай на сърце, живей си живота, пък който има очи - все някой ден ще прогледне. Дано само да не е така късно, както в моя случай.

Последна редакция: вт, 29 май 2007, 18:28 от Как`Сийка

# 3 29 май 2007, 16:40 ч.

Мнения: 211

Наистина малко кофти ситуация. Ама какво можеш да направиш - ай отрови си нервите. Разбирам, че и на мъжа ти му е гадно и това е естествено - обича ги, уважава ги... Но да те разбере и теб. Може и да си пререагирала малко, защото те просто не са те хвалили. А виж, ако е имало и упреци, вече си си в правото.
По-добре седнете с мъжа ти, обясни му, кажи, че и ти ги уважаваш, но не може така. И че ако продължат така с тяхното държание, нещата ще се влошат, ще настъпи вражда и т. н. - все гадни последици. Затова си решила да си кажеш всичко направо, за да няма недоразумения.
Успех, ще се оправите Hug

# 4 29 май 2007, 16:48 ч.

Мнения: 804

Ами какво да ти кажа и аз бих постъпила така. По-добре е да си кажеш какво ти е. Може пък да са помислили върху думите ти и да са разбрали, че си била права. Понякога един откровен разговор помага много повече от мълчанието. Най-важното е отношението им към теб да не се отразява на вашите отношения със съпруга ти. Ти очевидно си интелигентен човек и можеш да направиш компромис. Опитай да позатоплиш отношенията с проклетковците. Аз бих се съгласила да отида през лятото, но преди това бих поговорила със съпруга си и бих поставила условие /не грубо, но категорично/ - ако не започнат да се държат с мен както трябва - да прекратим гостуването. Наистина е нормално да държи на родителите си, но той вече има свое семейство и най-важните и близки хора сте ти и детето му. Мисля, че ще те разбере, още повече, че не е възможно той да не забелязва всичко което правиш.

# 5 29 май 2007, 16:50 ч.

Мнения: 768

В подобен род отношения боли само когато имаш някакви очаквания. Когато не чакаш одобрение, могат да те наранят с упреци и обиди. И често се случва. Явно колкото и да си прекрасна, няма начин да се оцени от предубедени и ограничени хора. Дистанцирай се и опитай да не се връзваш...ако можеш.

# 6 29 май 2007, 16:55 ч.

Мнения: 4 300

Хич не си го слагай на сърцето. Възрастните хора си нямат работа и се опитват да си намерят занимание , анализирайки и коригирайки наум живота на другите около тях. Отстрани сигурно изглежда лесно да си по добъър, но в живота не е така.
Не им го казвай, защото няма да го приемат реално.
Аз лично при забележки по повод готвене, чистене или нещо в поведението ми отговарям "Толкова са ми възможностите, толкова мога". И това е, поне не се караме. Но явно го казвам и с по особен тон, защото обикновено пресичам по нататъшни съвети и спорове Laughing

Гледам да не споря с тях и да не се караме, защото вс епак са родители на мъжа ми. Просто си мълча и им пропускам приказките от едното към другото ухо.

# 7 29 май 2007, 17:00 ч.

Мнения: 4 447

Добре си направила,че си казала.
Аз свекърва нямам, но имам свекър. Малко е особен,но ме е хвалил много. Само дето сега сеправи на интересен и неможе да поревъзмогне,че не кръстихме детето на него и някой ден,ако продължава и каже нящо по-така, ще си поговоря с него,защото предхората подметки прави и аз се дразня. Иначе е от много добрите свекърци,защотокато чувам какви има... нашия си е супер.

# 8 29 май 2007, 17:01 ч.

Мнения: 1 733

Ами сложна ситуация, наистина.... Хубаво е, че си им казала това, което ти тежи, защото иначе ще го трупаш в себе си и ще се тормозиш, а може да избие и в нервен пристъп спрямо мъжа ти. Зарадии него, опитай да направиш някакъв компромис и ако той държи на това, отидете им на гости. Но пък ако започнат много да ти вдигат кръвното, седни и поговори с тях пред мъжа ти. Решете дали да продължите гостуването или да го прекратите. Просто играй с открити карти, отстоявай позицията си, така няма да има недоизказани и премълчани неща и може би проблемът ще се разреши.

# 9 29 май 2007, 17:02 ч.

Мнения: 6 472

Не чакай тяхното одобрение! Според мен си постъпила съвсем правилно, че си им го казала. Хората не са телепати - разбират какво чувстват и мислят другите чрез комуникация. Дано само не си била прекалено рязка Hug

Ако са хора ще разберат. Постарай се да им покажеш че ги уважаваш, защото са родители на мъжа ти, опитай се да намираш някакъв общ език с тях, без да позволяваш вмешателство в личния ви живот. На теб не ти е нужно тяхното одобрение - ти си постигнала достатъчно, за да имаш самучувствие, което не се базира на чуждото да или не Grinning

# 10 29 май 2007, 17:16 ч.

софия
Мнения: 636

благодаря, че ме окуражавате, то наистина човек трябва да има вяра в себе си, да не чака да го похвалят, ама наистина те за жената на братовчеда на мъжа ми такива суперлативи непрестанно ръсят и ми я дават за пример, че ми кипна. А тя с какво е по-различна от мен - с това, че има две деца, които никога не е гледала, понеже свекърва й живее с тях и е кротка и работлива женица, която 15 години им върти къщата и се грижи за домакинство и деца, а въпросната дама само ходи на работа, връща се, ходи по магазините, на фризьор и козметик и всичко и е наредено - от свекърва й разбира се.

# 11 29 май 2007, 18:09 ч.

Мнения: 3 423

Ти подари ли им една книга с автограф?
Покани ли ги на литературно четене?
Попита ли ги, дали им харесва книгата?

И наистина ли си слагаш на сърце всичко това?!
Щото аз не виждам грозен проблем.

# 12 29 май 2007, 19:38 ч.

Мнения: 216

Abe neznam , ama edni4kiqt fakt 4e im obi4ash deteto i 4e si go darila s rojba a tqh s vnu4e bi trqbvalo da e dostata4en pone ot kultura da te uvajavat, a ne mi zvu4ish kato nqkoq zla snaha 4e da ti e 4ernai maja i deteto da stradat i bosi i gladni da hodqt. taka 4e to si e do horata i ako ne te ocenqvat mainata im- nali ne s tqh jiveesh, graji se za maja i deteto te shte te ocenqt a sigurno nqma po-hubavo ot tova deteto ti da se gordee s teb i da ti kaje blagodarq. Raboti nad tozi vapros, a pri svekarva ti i dva meseca da ostanete nqma da se promenqt neshtata nai-mnogo da si izpokasate nervite- ima edna prikazaka; KULTURNO i NA DISTANCIQ

# 13 29 май 2007, 19:55 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: daniart1 в вт, 29 май 2007, 17:16

............, а въпросната дама само ходи на работа, връща се, ходи по магазините, на фризьор и козметик и всичко и е наредено - от свекърва й разбира се.

А, виждаш ли. Ето това исках да ти кажа и аз ама се въздържах. Самоуважавай се малко повече, поглези се и ти ...и те ще сменят плочата.

# 14 29 май 2007, 20:16 ч.

Мнения: 6 167

правилно си постъпила Peace

нещата не бива да се премълчават.
мисля си, че ние, българите сме много пестеливи на комплименти.
това го разбрах в италия, където отвсякъде към мен се сипят комплименти.
аз не съм възпитана да ги посрещам, да не говорим колко трудно ми се откъсва от устата
аз да похваля някой, че е направил нещо хубаво или, че самия той е хубав, добър и тн.
замислих се и реших да се уча да съм по-щедра в комплиментите.
замисли се и ти - колко похвали ти самата даваш и тн.
може би така ще можеш и да си обясниш поведението на тия хора.
но като цяло според мен не си направила грешка.

Препоръчани теми

Значението на апартамента в романтичната връзка

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: