Публикувана: 28 май 2007, 19:00 ч.
Последно мнение: 30 май 2007, 13:15 ч.

Мъка ми е почти няма да виждам мъжо....

1 189
14
1

28 май 2007, 19:00 ч.

Мнения: 145

Ох може би изобщо не трябва да пиша тук , но няма къде да си споделя мъката . На трети влизам в деветия месец и ми предстои най - великото събитие и ще ставам мама , но мъжа ми реши да работи на 2 места и то в Слънчев бряг , не че ако работи на едно няма да сме добре , но иска да сме задоволени от всякъде . И сега ще го виждам на 5-6 дена за по 2-3 часа и ми е много мъчно , че когато се роди бебо ще сме почти самички и няма да го виждаме , а той милия за нас го прави и аз пред него нищо не казвам да не му стане мъчно за мене и си го тая в себе си .
Дали аз се вдетенявам сигурно има и други жени като мен ама не хленчат , а аз си поплаквам от време на време .

# 1 28 май 2007, 19:13 ч.

Мнения: 836

# 2 28 май 2007, 19:53 ч.

Мнения: 1 849

Лично аз никога не бих заменила материалното благополучие с времето което може да сме заедно. Ние сме си гледали и двете деца съвсем сами и продължаваме така, много ни е трудно, но миговете които сме заедно с нищо не могат да се заместят...Но всички хора са различни с различен темперамент, така, че формула няма. Но му кажи как се чувстваш.

# 3 28 май 2007, 22:34 ч.

Когато забременях с първото ни дете,мъжа ми замина за Англия за да може да ни издържа,върна се за 20дена,когато малката беше на 2месеца,втория път се върна,когато беше на 7месеца,окончателно се прибра,когато беше на 1г и 4месеца,повярвай ми издържа се,макар и трудно,чувствата ни станаха още по-силни и си направихме веднага второ дете,но за мой лош късмет му се наложи да отиде на школа за 6месеца,когато бебето беше на 2месеца.И така няма кой да ми помага,сама,февруари месец,студ,вали,сутрин водя каката на ясла,следобед я пребирам,на магазина,до аптеката,по болници с двете.........Живи сме,здрави сме,сега сме заедно и сме много щастливи.Не се отчайвай,успех и ти ще се справиш bouquet

# 4 29 май 2007, 01:36 ч.

Мнения: 216

Ох и на мен ми е проблем 4е нямам достать4но време с мьжа ми а не е като при някои от жас, горки4ките, при нас просто уикендите се разминават и когато аз сьм в кьщи той работи и обратно-той по4ива през седмицата, разбрахме се да взима тук-таме неделя за да може да отидем някьде- на плаж , музей т.н. ама все не ми достига. Понякога си мисля 4е искам много ама не мога да престана. newsm50

наистина ви се вьзхищавам как го правите аз щях да се поболея newsm20

# 5 29 май 2007, 08:46 ч.

Мнения: 304

Бъди силна-ще се справиш! Сега ти е ревливо защото си в последния стадий на бременността. Споко времето минава бързо-няма да усетиш как ще се изниже лятото Simple Smile

# 6 29 май 2007, 09:43 ч.

Мнения: 1 640

Кажи му как се чувстваш,от какво се притесняваш,че имаш нужда от подкрепа,...Всеки на твое място би се чувствал притеснен или самотен.Аз също имах такъв период-мъжът ми замина в командировка за 1 месец само,но аз/заради хормоните/доста поревах,какви ли не абсурдни сценарии се развиха в главата ми,докато се върне,а какви есемеси му пращах,бях го побъркала.Да се чуди човек това бременната жена що за чудо е...понякога,де.Но и сега да ме питаш,пак нямаше да се съглася да замине.Парите са си пари,но има моменти,които не се повтарят никога повече в живота ти,нали.Ако ви стигат средствата от 1 раб.място и не се налага заминаване за Слънчев бряг,ще е добре да сте си заедно.
Относно драматичните чувства-споко,в реда на нещата са.

# 7 29 май 2007, 11:14 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Не си сама!
Моя мъж беше на 15000 км от мен. Дойде за раждането на детето и пак замина за работа, седмица след това. Върна се , когато детето беше на 5 месеца. Сега отново 2 месеца не е с нас - пак на 15000 км разтояние.
Понякога,за да осигурим най-доброто за децата си, жертваме много.
Знам, че на мъжа ми му е дори по-тежко. Виждаме се за по час в Скайп.
Не си мисли , че и на твоя мъж му е добре разделен от вас.
Приеми, че е период в живота ви, който ви поставя изпитания.

# 8 29 май 2007, 15:28 ч.

Мнения: 3 268

Тая работа не е хубава.Нагледала съм се на такива истории,обикновено свършват зле.Раздялата води до проблеми в брака.
Иска ми се да ти кажа нещо окуражително,но по.добре е ако размислите и не го правите това с втората работа.Вие дори уикендите няма да сте заедно,а само няколко часа на седмица.Отвори си очите и виж реалността!

# 9 29 май 2007, 15:42 ч.

Мнения: 2 336

Не мисля, че винаги раздялата води до проблеми. Само не трябва да се отчуждавате.
Моят мъж също започва втора работа и на мен ми е притеснено, че няма да мога да виждам както преди. Уж е за добро. Да се надяваме, че нещата ще се нормализират.
Успех Simple Smile

# 10 29 май 2007, 22:42 ч.

Мнения: 3 634

Може да съм глезла, но аз не бих издържала. Дете съм на тираджия и за този си живот достатъчно време съм прекарала разделена от скъп човек. Майка ми се е държала, но аз все циврех и прегръщах пуловерите му. Cry

# 11 29 май 2007, 23:33 ч.

Мнения: 13 184

Не се притеснявай. Любовта не зависи от разстоянието. Пък и няма да е вечно я. Само намери някой да ти помага с бебето първите месеци- майка, свекърва Sick

# 12 30 май 2007, 11:46 ч.

Мнения: 3 268

Любовта ЗАВИСИ от разстоянието.И това е самата истина. Peace

# 13 30 май 2007, 12:50 ч.

Мнения: 451

Моят го няма от 1 година, оправям се. Всяко зло за добро. Но като се върнееееее.........

# 14 30 май 2007, 13:15 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: zuza1984 в пн, 28 май 2007, 19:00

И сега ще го виждам на 5-6 дена за по 2-3 часа и ми е много мъчно , че когато се роди бебо ще сме почти самички и няма да го виждаме , а той милия за нас го прави и аз пред него нищо не казвам да не му стане мъчно за мене и си го тая в себе си .

Не трябва да го таиш. Седнете и говорете. Кажи му как ще се чувстваш ти, и че за теб да сте заедно е по-приоритетно от това да сте презадоволени финансово. "той милия за нас го прави" е едно много наивно обяснение в тази ситуация. Ако прави нещо за вас, не е ли логично да сте го обсъдили заедно и да сте преценили, че имате нужда от това, че решението ви устройва и двамата и т.н.? Ако сам е взел това решение, бих смятала, че го прави за себе си, не бих го оправдавала и бих му поставила ребром въпроса как вижда бъдещето след месец-два, когато детето се роди, когато основните нужди ще са време, време и пак време.

Препоръчани теми

Ще ме помислите за луда…

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: