Публикувана: 28 май 2007, 17:14 ч.
Последно мнение: 10 юли 2007, 13:19 ч.

Имаме ли право да осиновим?

5 382
41
1

Гост

28 май 2007, 17:14 ч.

Здравейте,

надявам се между членовете на клуба да има хора юристи или социални работници, които могат да ми отговорят на следния въпрос:

Имаме ли право да осиновим при условие, че след 15 г. брак и лечение на стерилитет имам онкологично заболяване с отстраняване на детеродните органи?

Също така се надявам, че ще се намери някой, който да ме посъветва как да заобиколя евентуалните пречки.

Благодаря предварително!

# 1 28 май 2007, 23:40 ч.

Мнения: 2 722

Ekna , ако си онкологично оперирана а не онкологично болна /има разлика все пак/, няма пречки, стига здравословното ти състояние да ти позволява да отглеждаш дете.
Имам позната, която претърпя такава операция /много силна и разумна жена - шапка и свалям/ и продължава да си живее живота както и преди. Преди време подаде документи за осиновяване на дете, проучването мина и сега търпеливо чака.
Лично аз мисля че по отношение на осиновяването онкологичната операция на детеродните органи, ваденето на сливици и ваденето на апандисит са равностойни - не ти пречат, не ти и помагат.
Пожелавам ти успех Peace

# 2 28 май 2007, 23:42 ч.

Мнения: 690

Не съм нито юрист, нито социален работник, но като кандидат осиновител, скоро попълвал документите , помня че се подписва декларация от двамата, че през последните 5 години няма болести от рода на диабет, рак и т.н. ( такива декларации се подписват и при кандидатстване за работа в много учреждения, за да се застраховат работодателите за евентуални съдебни спорове при уволнение). Но става въпрос за последните 5 години. Майка ми преди 12 години я оперираха от рак на гърдата. Водиха я на отчет в онкологията 5 години - след това "или правиш рецидив и... или си здрав".
Ако въпросното "заболяване" е по отдавна, значи няма какво да го мислиш.
И знаеш ли какво казва моята майка - "Аз съм онкологично оперирана, а не болна".
На срещите социалната никога не ни е питала, каква е причината да не си родя второ дете (аз си имам една кака на 12 години). И в края на краищата, кой може да каже, че след като се осинови детето, здрав и прав човек, няма да му падне саксия на главата, не дай си боже.

# 3 29 май 2007, 09:53 ч.

София
Мнения: 9 517

Здравей, не съм юрост или социален работник, но наистина информацията, която предоставяш е оскъдна.
Нас декларация като Маня 66 не са ни карали да подписваме - искаха ни единствено медицинско.
Съгласно Наредба № 4, един от документите, които се прилагат към заявлението е:
2. медицинско свидетелство за физическото и психическото здраве, както и медицинско удостоверение за липса на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота на осиновяващия, в което са посочени резултатите от проведените изследвания;
т.е. според мен ако след операцията си физически здрава и няма нещо, което да застрашава живота ти (съжалявам, че звучи грубо, но... няма друг начин), не виждам причина да не можеш да осиновиш.
За заобикалане на евентуалните пречки - аз не подкрепям такъв начин на действие, съжалявам, така че не мога да ти помогна.
Успех!

# 4 29 май 2007, 10:54 ч.

Благодаря на всички, които се отзоваха в желанието си да помогнат!

Между другото бях постнала въпроса и в други форуми и в единия получих отговор от специалист с тълкувание на семейния кодекс. Според него мога да кандидатствам за осиновяване тъй като в закона няма забраняващи норми по този въпрос. Изисква се информация /чрез мед. свидетелство/ и тази информация се вписва в регистъра, но това само по себе си не е причина за отказ. Важен е проучвателният период, в който социалния работник ще се убеди, че се чувствам добре и наистина желаем да ощастливим поне едно детенце, давайки му цялата си любов и грижи!

Фоксче, не исках да Ви отегчавам с повече информация. От опит знам, че здравите хора не обичат да слушат за болести. Но предполагам, че питаш дали съм добре? Да, оперираха ме ноември 2006 г., след това минах и 6 курса химиотерапия и благодаря на Бога сега съм добре! Още съм в болнични, защото реших, че ще ползвам всичко, което ми се даде за да имам време да организирам живота си според новите правила, които ми наложи. И тук ще кажа, че това беше може би най-доброкачественото нещо, което можеше да ми се случи, тъй като ме накара да преосмисля много неща в живота си, да науча за себе си, че съм силен човек и да се впусна в търсене на Главната си роля в този живот. newsm78

А ако питаш за другите условия: има ги. Работим и двамата със съпруга ми; имаме си малко, но уютно жилище и близки, които дават мило и драго за нас /да си ми живи и здрави, всеки ден благодаря на Бога, че ги има/ И това детенце много години го чакат всички и ще му се радват безкрайно много. baby_neutral

Биологичните ни часовници отдавна цъкат, понякога им свършват батериите, но след това започват отново с двойно по-голяма сила.

Споменах, че съм се лекувала. Понякога съм зарязвала всичко и после съм започвала отначало. Но искам да ви кажа, че една от причините да се разболея е вероятно /което значи вероятност изкуственото стимулиране на овулацията. Това не е мое заключение, а предмет на спор в медицински статии, които със статистики доказват съществуване на взаимовръзка между двете неща.

За заобикалянето на пречките-не ставаше дума за грубо нарушаване на правилата, а за съвети, които биха ми помогнали за осъществяването на тази напълно благородна цел.

Все едно...днес е прекрасен ден bouquet

и на мен ми падна камък от сърцето, защото знам, че ще стана мама някой ден.

Дано този път не ви отегчих.

Поздрави на всички и знайте, че " когато човек много силно иска нещо цялата Вселена му съдейства за да го постигне"!!! bouquet

Последна редакция: вт, 29 май 2007, 11:16 от Ekna

# 5 29 май 2007, 14:57 ч.

Мила Ekna, аз съм в абсолютюно същата ситуация като теб. В момента се възстановявам от химио и лъче терапиите. През цялото лечение мисълта, че ще можем със съпруга ми да си осиновим детенце след като всичко свърши, ми помогаше да се справям по-лесно. И наистина, ако има някакви законови пречки за това, направо не знам какво ще правим. Моля те, би ли споделила повече инфо. Все си мисля, че не би трябвало да има. В крайна сметка, никой не е застрахован. Благодаря! Simple Smile

# 6 29 май 2007, 15:25 ч.

Здравей Зераида,

ето ти сайта, в който ми отговори специалист:[url]http://osinoviavane.com/[/url. Ако желаеш изпрати ми на лично съобщение твой и-мейл адрес. Бихме могли да си контактуваме и да си помогнем взаимно, но може би е добре подробности да си пишем на лична поща. Аз съм убедена, че има много като нас /за съжаление/. Надявам се и други да се осмелят да ми пишат и току виж сме си направили движение newsm19

Нали не си паднала духом?!?! Даже бих те поканила на една срещичка, която си спретнахме в един друг форум, но хайде пиши и-майл и тогава.

Поздрави
Sunglasses

# 7 29 май 2007, 15:31 ч.

Мнения: 1 652

Момичета, желая ви успех! Hug

# 8 29 май 2007, 17:19 ч.

Ekna, пратих ти лс Simple Smile

Въобще не съм паднала духом! Даже напротив Grinning

Мотивирана съм повече от всякога!
Само чакам да мине малко време, да се съвзема и напред Peace

# 9 29 май 2007, 22:33 ч.

Съжалявам, мила, но ми върна мейла със съобщ-е няма такъв потребител. Нещо мейла не е както трябва.

Поздрави

# 10 30 май 2007, 09:59 ч.

Мнения: 1 843

Момичета, аз за жалост не мога да ви бъда полезна с по-подробна информация относно възможностите и законовите положения, но исках да ви кажа, че ако здравите хора не обичат да слушат за болни, тук сте между свои. Макар и не всички (да чукнем на дърво!), да са имали онкологични заболявания, повечето майки са стигнали дотук, именно поради заболявания и проблеми от различно естество. Тъй че, няма страшно, тук сте си у дома.

Поздравявам ви за куража и силата, и ви желая от сърце всичко добро по поетия път!

# 11 30 май 2007, 10:03 ч.

Ekna, сега трябва да стане Simple Smile

Благодаря DarZaMen Simple Smile

# 12 30 май 2007, 14:09 ч.

И аз благодаря на всички ви, мили момичета!

Както казва алхимикът на П. Куелю: Господ сигурно е създал пустинята за да може човек да се усмихне при вида на палмите!

Трябва да минем някои изпитания, но това е нищо в сравнение с хубавите мигове, които ни чакат 1dating

# 13 31 май 2007, 09:21 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Момичета,ужасно е това,което ви се е случило,но вие сте го преодоляли по един или друг начин bouquet

От сърце ви желая скоро във вашите домове да има детски смях и да сте много ,много щастливи

# 14 31 май 2007, 10:26 ч.

Мнения: 286

Най- напред ще кажа, че съм разбрала едно нещо в този живот: Всеки има право да бъде щастлив - и болен и здрав и беден и богат и т.н. и че всичко е в божиите ръце. Не знам дали пък да не премълчите този факт за заболяването в молбата си, защото когато се върви по каналния ред е толкова страшна борбата, че понякога ни разбива нервите, а те ще ни трябват по-натам при отглеждане на децата.
С други думи, моето мнение е, че бихте могли да не споделяте със социалния работник за заболяването, а пък с медицинското ще се справите някак.

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: