Публикувана: 28 май 2007, 11:48 ч.
Последно мнение: 24 юни 2007, 18:20 ч.

страх и радост за бебе :)

2 928
40
1

# 15 30 май 2007, 17:00 ч.

Мнения: 1 277

И аз да се присъединя към групата на момичетата, изпитващи подобни страхове. Всъщност не се страхувам дали ще съм добра майка, защото идеални хора няма, пък и постепенно ще се учим да се грижим възможно най-добре за децата си. По-скоро се опасявам да не отнеме много време бебеправенето и най-вече да е здраво бъдещето ми бебе. Тъкмо се почувствах готова за тази крачка и възникнаха при мен здравословни проблеми, които ни възпрепятстват да бебеправим. Но в крайна сметка човек трябва да не се шашка много и така нещата потръгват по-лесно в желаната посока.
Успех на всички бебеправещи!

# 16 30 май 2007, 17:30 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Цитат на: skygirl в ср, 30 май 2007, 12:15

Цитат на: GOLDEN ROSE в вт, 29 май 2007, 18:32

Години наред вървяхме по трънливия път към така желаното бебче. Имам два спонтанни аборта , много сълзи пролях от мъка...абе съсипах се. Сега съм бременна в края на трети месец, а такива мисли ми минават през главата, че не мога да се позная. Не мога да му се зарадвам, чудя се защо след като го имам още не го обичам, притеснявам се дали ще съм добра майка...абе, да ме хване някой и да ме набие, това заслужавам аз. Sick

Голдън Роуз изобщо не заслужаваш някой да те набие! Naughty

Истината е че най-вероятно дори да не го осъзнаваш страха подтиска останалите ти емоции. Как да се зарадва човек като е преживял толкова много ужасни моменти, сълзи, разочарования, болка.... Освен това миличка ти все още не го имаш. Ще го имаш чак когато го вземеш в ръцете си Peace

А тогава сигурна съм ще го обикнеш с цялото си сърце и душа Hug

Успех ти пожелавам!

Много красиви и силни думи. bouquet

Благодаря ти. Heart Eyes

# 17 30 май 2007, 17:51 ч.

Мнения: 712

Мисля, че няма жена, която да не се страхува от майчинството, колкото и дълго да е чакала и да се е молила за детенце. Дори ми се струва, че колкото по-дълго е чакала, толкова повече страх има Thinking

Ние сме сравнително отскоро на бебешкия фронт Simple Smile

на когато за първи път ми закъсня, заедно с лудата надежда този път да е станало, трябва да си призная, че имаше куп други мисли. Лежах си в тъмното до отпуснатото тяло на любимия и мислех ли, мислех. Че ако сме успели, скоро ще стана едра и тежка, може би ще ревнувам мъжа си от секси-небременните хубавици. Че може би ще имам проблеми и ще се наложи да огранича социалния си живот в първите и последните месеци. Че поне 1 година няма да мога да излизам вечер, защото ще имам ангажименти по бебето. Че ще се простим временно със спонтанните излизания за сладолед в 1 вечерта, киното, вечерите навън, защото ни мързи да готвим... Осъзнавах - за пръв път от решението ни да имаме бебе- какво ще ми коства детето. Уплаших се. Но желанието за дете остана.
И сега се страхувам дали ще бъда добра майка. Защото знам, че ще дам на детето си времето и вниманието, от което се нуждае. Но се страхувам да не се обезлича през това време - и ако стане така, мога ли такава да бъда добра майка? Blush

# 18 31 май 2007, 09:13 ч.

Pb
Мнения: 1 183

Няма жена, която да не я терзаят подобни мисли. А след като чудото стане, новите чувства, усещания и мисли за бъдещето те затрупват като лавина. Но е толкова хубаво...
Момичетата с перфектно тяло и сплосък корем не ми смущават дъшевния покой, нямам комплекси, че вече не съм с "онова" тяло, напротив, чувствам се по-красива от всякога.
Стремя се, каквото и да стане, да съм положителна (е, не винаги успявам), защ. знам, че няма по-голям дар за бебето от една щастлива майка!

# 19 31 май 2007, 16:40 ч.

Мнения: 27

Преди година и половина бяхме решили че искаме бебе и бях изпълнена с толкова любов и нямах страхове и притеснение но с времето с чакането изследванията и надеждите, страха ми измести хубавите мисли понеже се плашех да не останат само мисли и гледах да не си ги мечтая. Понякога само си позволявам да си представя как си имаме детенце. И сега като чуя за бебе и само ми става мъчно. Дано ако е рекъл Господ някога да си имаме дечица да мога да забравя всичко и да си ги обичам, защото вече и от това ме е срах.

# 20 31 май 2007, 16:57 ч.

Пловдив
Мнения: 3 193

Мечо,я по оптимистично мила!Ще си имаме бебенца всичките по един или друг начин.Разбирам те как се чувстваш,но така не си помагаш.Скоро всички ще забравим страховете си,защото ще гушкаме това,което най-силно желаем.

# 21 31 май 2007, 17:14 ч.

Мнения: 27

Да съжелявам за писимистичния постинг Embarassed

Просто темата провокира тия мисли в мен ("анализирайки" страховете си Grinning

), иначе си права cafti няма място за отстъпление !

# 22 31 май 2007, 17:29 ч.

Пловдив
Мнения: 3 193

# 23 31 май 2007, 20:59 ч.

Мнения: 2 751

Всяка жена изпитва различни страхове.
Това е повече от нормално.
Но един съвет: спри да четеш "какво ли не". Нормалнит страх ще премине в паника и паникьосване, което няма да е добре нито за теб, нито за бъдещето ви бебенце.
Успех Hug

Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 14:26 от kalli

# 24 31 май 2007, 21:04 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: GOLDEN ROSE в вт, 29 май 2007, 18:32

чудя се защо след като го имам още не го обичам,

Golden rose, ще ти кажа, че ние имахме много проблеми преди да забременея. Както ти си казала: "трънлив път" в продължение на година и половина-изследвания, лутане, операции, манипулации, разочарования....
Като забременях, бях щастлива, да.
Обаче знаеш ли кога го заобичах?
Доста след като се роди. Peace

Добрата майка става добра майка с течение на времето. Peace

Пожелавам ти успех. Hug

# 25 1 юни 2007, 09:18 ч.

Мнения: 1 919

Цитат на: kalli в чт, 31 май 2007, 20:59

Всяка жена изпитва различни страхове.
Това е повече от нормално.
Но един съвет: спри да четеш "какво ли не". Нормалнит страх че премине в паника и паникьосване, което няма да е добре нито за теб, нито за бъдещето ви бебенце.
Успех Hug

Много добре казано!

# 26 1 юни 2007, 11:33 ч.

Привет и от мен!
Пиша за първи път, но доста отдавна чета всичко във форума.
Ето и моите страхове и опасеня. Скоро ще стана на 28. Това е хубава възраст за безгрижен живот, но от друга страна съм раздвоена, точно заради "напредването" на възрастта. Всичките ми приятелки вече са се отчели с едно, а някой и с по 2 деца. Само аз се увъртам още и им се радвам - отстрани. От една страна заради страхове, нерешителност, и какво ли още, а от друга и заради не дотам ясната позиция на половинката по въпроса. Уж сме си говорили за бебе, открили сме се един за друг, но по-решителни стъпки така и не се предприемат. Може би тази нерешителност идва и от моя страна. Имам аз едни планове за морето това лято, но някак не се чувствам подкрепена. Това мисля е най-голямата причина за нерешителността ми и раздвоеността. Е, и от друа страна и тоталната промяна която ще настъпи след появата на бебчо. Дали ще се справим, дали всичко ще е наред и останалите въпроси по-горе.
Пожелавам успех на всички които знаят какво искат, а на останалите (като мен) да се решат по-скоро на тази стъпка Laughing