ех, тая детска градина

  • 1 037
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 744
От известно време насам - от около две седмици дъщеря ми / 4г./ ходи с голяяяямо нежелание на детска градина. Не че някога го е имала, особено в началото беше много зле. Минала седмица баща й я заведе, но забрави шапката и аз като излизах с бебетата минах да й я дам. То бяха рев и сълзи да не я оставям, да я взема. Дойде госпожата й я прибра. Но на мен отвътре ми беше едно гадно: ето сега не иска да седи там, скучно й е, а аз се разхождам с малките натам насам. Върнах се и я взех - не е най-правилното май, но мисълта, че цял ден хем на мен ще ми е криво, хем тя ще е тъжна, надделя. Оттогава не иска да ходи. Какво ли не й обещавам, обяснявам, че ако не ходи няма да я приемат в училище / а тя много иска/,  даже й казах, че ще ни глобят задето не ходи. Не,не и не. Снощи пак говорихме и тя пак рев, сълзи, една тъжна физиономия, сякаш повече никога няма да се видим.
Не знам какво да правя. Не че не мога да я гледам вкъщи, но ме е страх да не свикне така и после наесен да не иска пак да ходи. От друга страна ми е съвестно, че я пращам там, където явно й е скучно, вместо на това хубаво време да е по цял ден навън.
Не мога да разбера и как така изведнъж отказва да ходи там. Вкъщи моята баба ми помага за бебетата. Доста често като направи Вики някоя беля и тя започва да й вика такива неща все едно тя е на второ място вкъщи, че бебетата са по-важни от нея, че е излишна едва ли не. Направих й забележка няколко пъти, но тя пак си знае нейното. Не знам Вики доколко и как възприема тези й приказки. Дали пък това не е причината да не иска да се отделя от мен.
Ще се радвам да чуя повече мнения!
Благодаря, че изчетохте фермана ми!

# 1
  • Мнения: 1 426
Ами щом имаш възможност, остави я известно време вкъщи, сигурно има у нея и чувството: за бебетата може, а за мене?... Не й я напомняй няколко дена градината, после пак пробвай. А ако можеш да я оставиш и до наесен, си мисля, че ще е най-добре, тъкмо ще е попораснала още, а и ще я подготвиш, че ще е като на училище, нашата кака така я прелъгахме - на 15 септември я пратихме отново.

# 2
  • Мнения: 47 898
 ние сме имали такива моменти-аз вкъщи с бебето, минавам да взема кухня и видаме щерката-и почва да реве...оставих я  вкъщи известно време, после като минавахме покрай детската и нейните приятелчета крещяха и й се радваха, и на нея й се ходеше при тях да си играе, но не-трябваше да си стои при нас със бебето
сега аз ходя вече на работа и няма измъкване-ходи си на детска, и даже се сърди като я взема първа, че не си е дорисувала или донаправила нещо...а вкъщи й е скучно
ще отмине, явно е някакъв период на ревност и заедно с приказките на баба ти, и ако някой нещо я е подразнил  в детската-и готово...

# 3
  • Мнения: 7 831
Нормално е да предпочита да си е в къщи при теб още повече след като ти си там с бебетата. Аз бих говорила с учителките те да ти кажат какво прави в градината и как се държи, тъгува ли, играе ли си другите деца и т.н. Не бих се доверила на думите на детето че "скучае". И така ще взема решение.
Но честно казано, според мен, се опитва да те манипулира, видяла е че номера е минал и минава и още по-упорито ще си настоява на своето. Усеща, че ти не си твърдо убедена за ходенето и това също и влияе. Изобщо може да няма проблем в градината. Просто иска да си е у дома. И не мисля, че бабата има нещо общо, не е трябвало да минаваш през градината, най-малкото не е трябвало тя да те вижда, както и да разбира, че сега отиваш да се разхождаш с братята и по градинките  Peace.
Моите единия като е болен и другия веднага и той се "разболява" само и само да си е в къщи и той, че да не изпусне нещо  Wink. А иначе ходят на градина с желание, но в къщи при мама си е най-добре.

# 4
  • Мнения: 3 146
Според мен е добре да я вземеш вкъщи. Не мислиш ли, че си мисли, ето, бебетата са по-важни от мен, затова мама е непрекъснато с тях, а мен ме остава в детската. Може би ще й е по-добре и тя да е с бебенцата, накарай я да се чувства нужна, незаменима, да помага с бебите, зарежи скапаната градина! Като се успокои, по-лесно ще иде есента, иначе ще й е гадно непрестанно.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 421
 Ами моите ходят с желание на детска, но никога не съм ходила през деня, те да ме видят и аз после да си тръгна. Това просто няма да стане - ще има ревове(от малкия) и каката ще ме изтормози да си я вземам.
 Затова като са на детска са целият ден - аз минавам  по няколко пъти на ден покрай детската и се съобразявам да не ме виждат, забравените неща давам на охраната и тя ги носи в стаите им.
  Ами и аз да съм на детска и да виждам мама как се разхожда с бебето и си прави "каквото иска" и ходи на различни места от детската и на мен ще ми се иска да съм с нея.
 Това казвам от практична гледна точка за запазване спокойствието на детето.
 Обаче ако мислиш, че ревнува заради бебето си я остави за малко вкъщи.
Смятам, че просто е видяла как й минава номера и те манипулира.

# 6
  • гр.Варна
  • Мнения: 722
Не мисля че трябва да я спираш,освен ако няма някакъв проблем в градината. Разпитай учителите как се държи там през деня. Да не би да има нов учител? Или някаква друга промяна.
Моят син след като си е бил за по дълго време в къщи трудно тръгва пак на градина.Н е му се ходи никак.  Не винаги спирането от градина помага. В къщи покрай двете бебета по цял ден едва ли ще и по добре отколкото сред връстници.

# 7
  • София/Сливен
  • Мнения: 1 194
Мисля, че си направила грешка, като си отишла в градината по средата на деня. Аз винаги гледам да минавам далеч, макар че градината е наблизо и все имам път покрай нея.
Моя син е много изпълнителен и никога не би поискал да си тръгне, колкото и да му се иска, защото знае, че не може. И въпреки това не минавам оттам (ъгъла на двора, където играе тяхната група).
Знае, че с малката ходим на различни места, но това не е било проблем. И така вече 3 години.

Когато съм била малка, изобщо не ми е минавало през ум, че може да не ходя на градина - родителите ходят на работа, децата на градина - и това е закон (макар че съм имала баба в къщи). Никога не ми е било чак толкова хубаво - била съм мълчалива, не съм играела с децата, само съм стояла на едно място.


# 8
  • Мнения: 967
Когато брат ми се роди ме записаха на полудневна забавачка, като ходех не всеки ден, а да речем 3-4пъти в седмицата до обяд. През останалото време си бях с мама и бебето в парка. Това са едни от най-хубавите ми мигове от детството - с мама по цял ден на разходки, помагах за бебето и това ме караше да се чувствам голяма и значима... с две думи ако имаш възможност да не я пращаш на градина оставия я временно вкъщи или се разберете да ходи на градина само до обяд

# 9
  • Мнения: 318
От това, което пишеш, твърде е възможно отношението на баба ти да има голям дял в ситуацията. Мисля така, защото преди 6 месеца имахме подобен проблем у нас: бабата на моите деца (свекърва ми) живееше у нас и по неведоми причини не се разбираше с дъщеря ми, с действията и думите си не си прикриваше предпочитанията към малкия. Резултат: криза на ревност, не искане да ходи на градина, а да стои у дома, за да се опита да има същото внимание от страна на баба си, каквото има и брат й. Един ден и тя не поиска да остане в градината ( а много обича да ходи, обича децата и учителките), ревала 40 мин в антрето и баща й я доведе обратно . Излязохме четиримата, беше на рождения ден на брат й. На другия ден пипахме с бели ръкавици, но тя с радост отиде, така се поуспокоиха нещата. И други изблици е имала, но всичко сочеше, че старда от презрението на бабата към нея.

Аз правя паралел с моята ситуация, не казвам че точно това е причината при вас. Но определено не беше манипулация от стана на дъщеря ми, ами си го болеше детето. Аз начуках здраво канчето на баба й (извинявам се за израза), но когато става дума за чувствата на децата ми, компромиси не правя. Поговори много сериозно с баба си, да се въздържа и да не й говори на дъщеря ти такива неща, хубаво е че ти помага за бебетата, ама това значи ли че трябва да говори такива щуротии на детето ти, да го травматизира. То е толкова важно, колкото и бебетата, на баба ти трябва това да й е 100% ясно. Много е възможно детето ти да иска и то вниманието на баба и мама, вместо да ходи на градина.

Аз бих се вслушала в детето ми, бих я оставила с мен, особено ако имам възможност, (както  ти например си у дома с бебетата). За ден-два, за седмица, колкото трябва. Не знам, може и да не е най-правилното, но в тази крехка възраст  ми се струва излишно да настояваме за неща, когато може би има нещо по-важно. Не казвам, че трабва да я спреш изобщо от градина, но докато се поуспокои малката и разбереш какво може да е причината.

# 10
  • Мнения: 1 744
Благодаря на всички за обоснованите отговори! Peace
Аз клоня повече към това да я оставя известно време вкъщи, да не я водя насила в градината. Но не мисля да се отказвам от опитите, защото искам да знае, че всеки има задължения, които трябва да се изпълняват.
Иначе знам, че не беше правилно да й позволя да ме види с бебетата, докато тя е на детска и после да я взема. Но не сме идеални и с всеки изминал ден се учим. Даже госпожата малко ми се позасмя като й казах, че ще я взема. EmbarassedНо чувствата надделяха пред разума.

# 11
  • Мнения: 1 455
До скоро и сина ми изобщо не искаше да ходи въпреки,че посещава градината от година и половина.
Просто малката проходи,започнаха да се заиграват и не искаше да си помисли за яслата.Така се разболя и реших да го оставя за един месец в къщи,омръзна му.Не съм очаквала,но след този месец той започна да ходи с голямо желание.

Затова и моят съвет е да я оставиш известно време в къщи,ще дойде момента и сама ще пожелае.Успех.

# 12
  • Мнения: 8 917
Ами щом имаш възможност, остави я известно време вкъщи, сигурно има у нея и чувството: за бебетата може, а за мене?... Не й я напомняй няколко дена градината, после пак пробвай. А ако можеш да я оставиш и до наесен, си мисля, че ще е най-добре, тъкмо ще е попораснала още, а и ще я подготвиш, че ще е като на училище, нашата кака така я прелъгахме - на 15 септември я пратихме отново.
И аз съм на това мнение. Peace Миличкото Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт