Не знам какво да правя. Не че не мога да я гледам вкъщи, но ме е страх да не свикне така и после наесен да не иска пак да ходи. От друга страна ми е съвестно, че я пращам там, където явно й е скучно, вместо на това хубаво време да е по цял ден навън.
Не мога да разбера и как така изведнъж отказва да ходи там. Вкъщи моята баба ми помага за бебетата. Доста често като направи Вики някоя беля и тя започва да й вика такива неща все едно тя е на второ място вкъщи, че бебетата са по-важни от нея, че е излишна едва ли не. Направих й забележка няколко пъти, но тя пак си знае нейното. Не знам Вики доколко и как възприема тези й приказки. Дали пък това не е причината да не иска да се отделя от мен.
Ще се радвам да чуя повече мнения!
Благодаря, че изчетохте фермана ми!