Поне дечко е при мама, което ми е безкрайно успокоително, защото иначе просто нямаше да се справя.
Мразя да съм слаба и да се оплаквам, мразяяяяя!
Освен това (а може би и основно) снощи ме връхлетяха призраци от миналото, припомних си болката, предателствата, изневерите ... ии понеже бях без дете, се напих.
Мислех, че съм загyрбила всичко, оказа се, че любовта си към него наистина съм я преживяла (вече повече от месец не си мисля за него по този начин), но болката от предаденото доверие - не.
И снощи имам чувството, че се върнах няколко години назад и преживях всичко отново - вечерите, в които не се прибираше; обажданията и смс-ите; снимките в компютъра; приятелите, които не познавам, защото те са от другия му, паралелен живот ... абе всичко
Първо ми стана добре от чувството, че най-сетне съм постъпила правилно като се разделихме. После обаче обидата и огорчението ме връхлетяха и ... нататък ви е ясно,.
Та освен всичко останало днес съм и с махмурлук, а това не ми се е случвало много, много отдавна, не помня вече кога последно се отпуснах толкова.