От доста време ме тормози един въпрос, дано ми помогнете със съвети!
Историята е следната:
Първи братовчед на съпруга ми е пред развод. От есента не живеят заедно със съпругата си. Имат малка дъщеричка, на 6г., която и двамата много обичат. Детето е обгрижвано от двамата родители. То живее с майка си при родителите и.
Харесвам жената, имала съм възможност да я опозная до някъде, чудесна майка е. Явно имат търкания със съпруга и, за мен и двамата са прави. Не е моя работа да решавам кой крив, кой прав - те си знаят.
Често бащата взема детето и я води при родителите си за почивните дни. Това се случва два, три пъти в месеца. Бащата има частен бизнес, няма много време, затова детето прекарва повече време с дядо си и баба си.
Няколко пъти се засякохме, все пак моя съпруг и братовчед му са деца на две сестри.
На тези сбирки присъства детето, но татко му не е там. Той работи през това време.
Какво става - детето е подложено на страшен разпит от страна на баба си и дядо си. Какво прави майка му, къде ходи, с кого се вижда и т.н. По време на разпита постоянно се подмятат ехидни забележки, намеци, упреци - всичко това пред детето! Изкарват майка му от черна, по черна! Такова отношение не бях виждала! Не се побирам в кожата си от яд! Как промиват мозъка на малката, не е истина!
От друга страна, тези особи обвиняват пак майката, защото детето все по-малко споделяло с тях! Как да споделя! То вижда един куп хора, които го гледат и чакат да каже нещо за жената, която най-много обича!!! В сеира са включени свекървата и свекъра! За тях това е манна небесна! Ще имат какво да бистрят цяла седмица!!!
Съпругът ми няколко пъти направи забележка на леля си, защото тя е инициаторката. Нищо не се промени.
И двамата сме сигурни, че ако бащата на детето разбере какво става, ще направи невероятен скандал на родителите си! Той е чудесен баща, запазили са нормални отношения със съпругата си. Не би позволил някой, било то и родителите му, да излагат психиката на детето му на риск.
Факт е, че детето се обърка. Бори се, за да запази майка си, от друга страна, обаче, не иска да загуби любовта и на баба си и дядо си!
Защо има такива хора! Как може да причиняваш това на внучето си, при това единственото! Думи нямам, такава простотия никъде няма!
Тормозя се, дали да разкажа на майката и на бащата? Ако го направя, ефекта ще е лавинообразен. Свекървата ще писне, ще се скарат със съпруга ми и т.н. Ако пък помоля съпругът ми да го направи, свако му и леля му няма да го погледнат повече.
Ако кажем само на майката на детето, тя все някога ще го използва в нейна защита, с право!
Не мога да оставя нещата така, но не знам какво да направя.
Не е редно да се бъркаме, но това на нищо не прилича!