За смъртта и Човешкото отношение между Човеците

  • 1 642
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 143
В темата "некролози" написах един извод, който ме спаси да не загубя себе си сред скръбта. Казах ,че за мен смърта е естествена, както и раждането, и изгрева и залеза,...
Но само човек, който е  преживял загуба на близък може да разбере борбата от чувства, които бушуват.
Понякога се осъзнават и оценяват много минали моменти, на които не им е било обръщано съществено значение.
И така в хаоса от мисли си задавам много въпроси от рода на:
Трябва ли човек да получи рана в сърцето си за да промени отношението си към живота и да оцени неговата уникалност?
Много ли усилия изисква действието: със събуждането си човек да се усмихне и да се зарадва, че отново ще види слънцето?
Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг?
Не трябва ли да уважаваме мнението на другите?
По-добра ли е критиката зад гърба на човека, отколкото онази другата - градивната пред съгрешилия?

Това виждам всеки ден на работа, на улицата сред познати и непознати
Не е ли време да станем малко повече Човеци или все така ще продължаваме по линията, че Човек е Човек, когато е човек на друг Човек

Последна редакция: нд, 27 май 2007, 16:08 от Petya70

# 1
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Не съм напълно съгласна с теб, че човек осъзнава колко уникален е живота, когато вече е наранен. Слава Богу, аз нямам такава рана и въпреки това поне по един път на ден благодаря, че съм жива. Че съм се събудила и още един прекрасен ден е пред мен.

Но това, както и отговорът на останалите ти въпроси, който е Не, е , според мен, присъщ на хора, при които ценностната система е изградена на дадена база. Лично при мен е, че съм възпитана в религиозност и съм вярваща. За други базата може да е друга: възпитание в къщи, в училище и т.н. 

Не е ли време да станем малко повече Човеци
О, време е, защото иначе ще се погубим взаимно, като човешки род, но аз съм скептично настроена. Най-вече, защото виждам, че понякога хора, които са пострадали по някакъв начин изведнъж се изпълват със страшна злоба.
Има две думички, които са почти непознати на голяма част от човечеството и те са: прошка и смирение. Може би, когато се научим да ги имаме в речника си, ще започнем да правим малки крачки към повече човечност.

# 2
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Не мисля, че преживяването на мъка променя хората.
Аз не съм човекът, който може да се държи адекватно и да бъде по правилния начин съпричастен, като слон съм и се нахаквам къде не трябва.
Не обичам делене от сорта: трябва да имаш деца, за да можеш да изказваш мнение; да си преживял мъка, за да разбираш/не разбираш и пр.
Всичко опира до това приемаме ли чуждото мнение и оставяме ли хората да си живеят живота без да ги съдим и обсъждаме, когато не нарушават писани правила и неписани морални норми.
И, всеки с неговото си  Mr. Green, айде да се върнем на темата за майки с къси поли

# 3
  • Мнения: 4 138
много ми е любопитно, защо подобни теми призовават към нещо останалите.
дайте да бъдем човеци. ами бъди. това, че на теб ти се е случило, след като си била наранена, не означава, че и с останалите е така. изведнъж осъзнала се, решаваш, че всички останали още не са, и ти си месиятя, който ще ги поведе по пътя на човещината.
дайте да сме добри, дайте да сме човеци, дайте да даряваме, дайте да правим добро...........аман бе.
подобни теми просто ме вбесяват. сред какви хора си мислиш, че живееш. ако наистина си тръгнала по пътя на човещината, като начало заобичай ближния си, научи се да го уважаваш. не обобщавай, не осъждай, не заклеймявай - и то на едро.
дано не прозвуча остро, но просто подобни теми винаги започват добре и свършват лошо. появяват се няколко месии и ние простосмъртните седим и подсмърчаме.

Последна редакция: нд, 27 май 2007, 14:12 от matakosmata

# 4
  • Мнения: 750
Трябва ли човек да получи рана в сърцето си за да промени отношението си към живота и да оцени неговата уникалност? - Да, и то много дълбока. Толкова дълбока, че да желае смъртта си- това е промяна в отношението към живота.

Много ли усилия изисква действието: със събуждането си човек да се усмихне и да се зарадва, че отново ще види слънцето? - Не, не много, но един добър секс може би.

Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг? - Човешкото отношение изначално не е добро, следователно не е и трудно да имаме.

Не трябва ли да уважаваме мнението на другите? - Не, това не е в човешката природа. Борим се за оцеляване. Мнението на другите в случая е немеродавно.

По-добра ли е критиката зад гърба на човека, отколкото онази другата - градивната пред съгрешилия? - Не е по-добра, но е по-вулгарна. Бъди мишок- кририкувай зад гърба на другия!

# 5
  • Мнения: 3 423
Чакам да се появи мигито!
И после роза66.
И дещовиди да раздаде картите.
И кой ще ме напсува.
Давайте да даваме!

П.С. Защо, аджеба, не членуваш смъртта?
Понеже съм човек, призовавам да си поправиш заглавието поне.

# 6
  • Мнения: 750
Мда, члена сложи! Сега обърнах внимание и аз.

# 7
  • Мнения: 1 629
В темата Некролози ти казах, че нямаш право да даваш такива общовалидни определения.
В тази тема съм абсолютно съгласна с Матакосмата.

# 8
  • Мнения: 2 792
 Аз отдавна съм човек и съм осъзнала действителността с цялата и непрелест, понякога се изненадвам колко инфантилно възприемат околния свят голяма част от пишещите тук...

# 9
  • Мнения: 750
Мдааа, като придойде и Кифлата и ми стана хубаво на душата. И това е човешко.

# 10
  • Мнения: 2 161
Аз пък този израз "градивна критика" така го мразя.Не обичам да ме критикуват нито градивно,нито разрушително.Нямам нищо против да говорят за гърба ми.Устройва ме всякак.От време на време като се появи някой и като почне:да бъдем човеци,стига толкова злоба,нека мислим позитивно,нека сме толерантни...Големи глупости!В секти ли членувате,бе?

А това,че смъртта приемаш като нещо естествено,също както и живота...В кой момент точно,пред умиращ, много близък човек реши,че смъртта му е естествена?Ти бетер си от бог !Защото когато баща ми умираше се бунтувах с цялото си същество и дори сега мога да ти кажа,че смъртта му за мен още не е нещо естествено.И живота не е нещо естествено,ако искаш да знаеш.Цяло чудо си е.Пишеш,колкото да не заспиш,да ти кажа честно.

# 11
  • Мнения: 1 072
Petya70, на тия дърти форумски кучки всички тези философски разсъждения им минават през главата всяка сутрин още в тоалетната.  Wink Не знаеш с кого си имаш работа........ И не мисли, че бойното кръщение ще ти се размине. Гълташ ли?

# 12
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
съгласа съм с шанел за смъртта и живота, не мога да го приема за естествена, ако не е към 100 г и ве4е сам си мислиш, 4е  време да заспиш! толкова много загуби имам, никога не приемам  4уждите за естествени, нищо , 4е не съм засегната!смъртта ме е карала да осъзная, 4е сме пропуснали много важни моменти да си кажем за оби4та, за признателността  и за благодарността! страданието е това ,което пре4иства и ти дава осъзнаване  на истински зна4имите неща! като се събудя и видя слънцето приемам деня за пълен с надежди! не критикувам никого  зад гърба , намирам на4ин да го кажа дипломати4но или си замъл4авам (смирението)! отношението ми е пове4е от 4овешко и равно, без снобски подпор и интерес4ийство!4овек се гради като такъв цял живот, може и да не стане,ако сам не поиска да е добър и с голяма буква! широкоскроен!затова, когато някой не го е преживял нещото, за което друг иска съвет, не може да даде  отговор от сърце, ами по книга и по принцип!

# 13
  • Мнения: 1 426
Винаги има няколко човека, на които, щом не им допадне темата, почват с високопарни слова. Еми като не ти допада - клюкарник широк, па и собствена темичка можеш да пуснеш... Ех, ама друго си е ние да размахаме пръст... Отде накъде другите ще ни го размахват...
Този форум май наистина е пълен със зли жени!!

# 14
  • Мнения: 143
П.С. Защо, аджеба, не членуваш смъртта?
Понеже съм човек, призовавам да си поправиш заглавието поне.

Благодаря!
Оправих го.
Благодаря за мненията ви по темата.
Идеята може да не се  харесва на всички, но това е моя начин да намеря себе си.
Ако искате да ми помогнете - добре, а ако ще ме съдите или ще ми давате определения - още по-добре, това няма да ме нарани по никакъв начин, а ще ми помогне да изградя и едни други качества у себе си.
Благодаря.

Общи условия

Активация на акаунт