N=2 - Средно дете
N=3 - Изтърсак
Първото винаги е давано за пример.
Третото, често е най-глезеното.
Какво се случва с Второто (средното) дете?
Аз съм 3-то дете на родителите си(27г.). Изтърсак.
Имам двама по-големи братя(37г. и 40г).
Като малка много обичах братята си макар, по-малкия, да ме пошляпваше честичко. Винаги тъгувах, когато не са край мен. И понеже големият по-често отсъстваше (или по състезания, или при баба, която живееше до училището му), липсата му беше по-усезаема за мен.
През това време бях на разположение на другия си брат. Същински "тормоз"! Бях (извинете изразите, но май си ги просех) "Пикла", "Дрисла", "Досадница". Колкото ме обиждаше толкова и ме побъркваше от гъделичкане и закачки. Грижеше се за мен.
Мама винаги ни е обичала еднакво, но на един от нас обичта не му стигаше.
Трябваше да порастна, за да разбера с тъга, че роднините ни винаги са ни делили. Големият сега е успяваш оперен певец и е издигнат на пиедестал. Щастливо женен с голяма дъщеря.
Аз като изтърсак, също съм водеща в класацията. Макар да не съм постигнала кариера, също съм щастлива с мъжа си и сина си.
Тук идва реда на N=2, който всъщност се явява последен. Той не е семеен. Живее с баща ни, с когото често са на различно мнение. N=2 се отпуска да говори, че кариерата на големия се дължи на факта, че родителителите ни са издържали само един студент. А за мен, че се е налагало, да ме издържа, като ученичка, защото е нямало кой друг да го прави.
Мама винаги ни е обичала еднакво, но за N=2, я болеше особено. Тя самата, също беше N=2. Помагала е на баба да върти къщата, защото N=1 и N=3 не са се наиграли, а и били с по-остри характери. Но при тях, Първородната и Изтърсакът, само дето не е избиха по между си, за наследства. Когато ходехме на село, винаги следяха зорко, какво ни дават баба и дядо. Когато старците починаха, мама подписа декларация, че се отказва от всичко което наследява, за да я оставят на мира. Никой не признава грижите и любовта с които ги бе обграждала цял живот.
Сега и нея я няма.
Ние още не сме се изпокарали, но и никой не се напъва за наследство. И все пак има един, който смята че заслужава всичко....
Питах ви за така наречения "Синдром на Средното Дете". Смятате ли, че съществува? Каква е вашата гледна точка?