Къде и кога се запознахте с вашите половинки(съпрузи или приятели)?

Ние на игрището в едно квартално училище. Беше през 1998. Вече 9 години сме заедно. 

И ние в чата. 20 дни по-късно се видяхме (бяхме в различни градове, както обикновено става с чатърските любови). 2 месеца по-късно се взехме. Това се развива лятото на 2005.

В ICQ... в последствие се разбра, че сме от един университет, но различни факултети...та така вече 3 години...не сме женени, но скоро се събираме да живеем заедно и вече ми предложи брак  

И ние в чата /демек на дир.бг-то и icq-то/ 

Видяхме се половин година по-късно , след протължитени денонощни срещи в резултат на първата - се взехме - действието се развива август 2004

Явно много сме чатърките 

Ми то с този интернет, който е станал ежедневие....Освен това по се отпускат хората в чата...

Той беше съквартирант на моя колежка,често ходех у тях ииии така...

Ние пък в кръчмата.Ами то едно време като нямаше Интернет къде са си срещнеш любовта другаде.Наскоро негови приятели ,имащи по големи деца-14-15 г.коментираха ,че само в нета се запознават и точно това ни беше коментара-преди в кръчмата ,сега в нета,да живее цивилизацията

Запознахме се 91-ва в Зимния дворец. Аз ходех на кънки, той работеше там.

ние пък във фитнес зала 

ООооо Как да не се включа и аз?! След ужасен брак и още по-кошмарен развод,след една двегодишна връзка с долен използвач и ужасен ревнивец се бях заклела,че никога вече няма да помисля за мъж...Реших,че и аз ще съм гадна с мъжете,киснех в разни сайтове за запознанства и се правех на каква ли не... Последваха няколко срещи с мъже от други градове-кафенце,пица и кой откъде е Докато в една обилно снежна вечер на януари 2005 не "заговорих" уж поредната жертва...Разменихме точно по три изречения,връзката ми се разпадаше,но успях да изпратя телефонния си номер-нещо,което още се чудя как направих толкова бързо...Връзката ми се разпадна съвсем,реших да си лягам,нищо,че бе петък...Миех си зъбите,когато телефона ми иззвъня...Май се влюбих още в гласът му,в начина,по който се изразяваше...Забравих всичките си закани към мъжете,забравих,че съм решила да се преструвам на каквато не съм-нещо отвън като че ли ме накара да бъда себе си...Поговорихме час,от компанията ни прекъснаха,той отново се обади-дъра-бъра,смях(не бях се смяла от сърце може би 6 месеца)...Накрая той предложи вместо да бърборим до зори да поспим,а на следващия ден той ще измине в обилния сняг 100-те километра и на чашка хубаво кафе ще продължим оттам,докъдето сме стигнали...Ха познайте дали успях да мигна до сутринта
  На следващият ден валеше още по-обилно,аз мокра до кости стоя там,където съм обяснила,че ще чакам(той не беше идвал никога в моя град) и си мисля-тоя човек закъснява,а и не се обажда,дали не си намерих и аз майстора...Нейсе,обади се,че пътя е лош,но е близо...Споменах ли,че даже снимка не му изпратих?Не знаеше какво чудо ще се изтъпани отпреде му,милият,ама по-късно ми каза,че това го е боднало секунди,преди да ме види...Когато очите ни се срещнаха за първи път,той се усмихна(така и не ми каза аз колко ли глупаво съм изглеждала)каза простичко"Здравей",наведе се и ме целуна по бузата...След раждането на децата ми,това е най-скъпият момент в живота ми...
 После-няколко месеца диво пътуване-по два пъти седмично,кога той,кога аз...Докато на рожедния ми ден през юли не ми подари ключ от домът си и каза,че е крайно време да стана софиянка...
  Благодаря на авторката,че ме върна към този хубав спомен! А ако съм досадила с излишни подробности,моля за извинение,ама... размекнах се...

Потропа ми на вратата вкъщи - един приятел го доведе на купон в нас

Запознахме се в 7-ми клас. Постъпихме едновременно в нова гимназия. Моите първи впечатления от него - бастун Той от мене - надувка И така 3 години...После на един рожден ден се напихме и оттогава сме все леко замаяни

По това време и аз ходех на кънки в Зимния дворец. Колко интересно...Може и да се познаваме ако имах спомен за някой...но бях малка. Помня само Иво-хокеиста, който едва ли не нощуваше там и сваляше всички под ред.

Упс, объркала съм малко годините. Ходила съм в Зимния дворец 10-тина години преди теб.