- Публикувана: 23 май 2007, 10:25 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2007, 19:46 ч.
Бихте ли се върнали в България ако ви предложат същите условия на труд?
.... по скоро бих искала да видя другата България, която се е променила толкова много в положителна посока за тези 9 години.
Иначе отговорът ми, поне засега, е не.
Въобще не опира до условията за труд само, така или иначе, много по- сложно е.
Не мисля, поне на този етап, животът ми вече е тук, съпругът ми е французин, свикнала съм на живота и работата тук. Не съм от най-предприемчивите, че да се заема да градя собствен бизнес в България, колкото и да се е променила напоследък.
Преди да замина преди близо 9 години, работех в БАН. Знам, че мога да се върна на работа там, но не мисля, че заплатата би ми позволявала да издържам семейство (докато мъжът ми си намери работа). А пък със сегашната ми специалност (която е по-добре платена и която много ми харесва), не съм сигурна, че ще успея да си намеря работа, просто защото секторът не е особено добре развит в България и не мисля, че има голямо търсене на такива като мен.
Иначе мъжът ми няма нищо против да живее в България и ми е казал, че ако си намеря добре платена работа там, ще ме последва.
Затова и в анкетата отговорих с "не знам". Не е само до парите
Преди да замина преди близо 9 години, работех в БАН. Знам, че мога да се върна на работа там, но не мисля, че заплатата би ми позволявала да издържам семейство (докато мъжът ми си намери работа). А пък със сегашната ми специалност (която е по-добре платена и която много ми харесва), не съм сигурна, че ще успея да си намеря работа, просто защото секторът не е особено добре развит в България и не мисля, че има голямо търсене на такива като мен.
Иначе мъжът ми няма нищо против да живее в България и ми е казал, че ако си намеря добре платена работа там, ще ме последва.
Затова и в анкетата отговорих с "не знам". Не е само до парите
да ... даже го планувам. живяла съм в сащ и в германия през последните 8 години ... предстои ми 1 година в лондон и но вече се престраших ...
малко ми е смешно като чета как животът в бг е ужасен и мръсен и хората изнемогват и как са си у дома и да се устроили вече в другите държави ... жал ми е повечето емигранти ... виждала съм прекалено много. ако се огледате, по улиците на сащ и на големите европейски градове вървят много (ама наистина много) нещастни измъчени хора и по-голямата част от тях са емигранти. една голяма част от тях живеят точно като българите, които получават 300 лв заплата ... а тези, които работят здраво, не правят нищо друго (само събират баипаси) ... заплатите в сащ и в германия не са кой знае колко високи в сравнение с разходите. един обикновен работник в германия (да кажем продавач) с 1000 евро чисто (а може и по-малко) и от тях половината за наем, със сигурност не се чувства кой знае колко финансово обезпечен ... и като е много болен няма да го лекуват като този с частната застраховка ... и ще умуват дали той заслужава някакво скъпо лечение или другите 10 човека, които също се нуждаят от него ... а пък само за двама може да плати здравната каса ... и ще му сложат пломба от евтин материал, дето ще трае 2 години, освен ако не плати още по 100 евро на зъбче ... също не може да отиде на почивка и да си позволи собствено жилище ... в германия повечето родители не могат да си позволят да помогнат на децата си да платят таксата за училище (от 500 евро на семестър) ... а за здравните застраховки в сащ изобщо не ми се говори. сигурно 100% от тези, емигрирали в сащ, които сега със stranno задоволство казват, че там е сега "у дома" са били без здравна застраховка поне 3 месеца, нали? а колко от вас не могат да си сменят работата, защото ви е страх да не се обърка нещо с работната виза? и сигурно заплатата ви е или поне е била в началото по-ниска от средното за бранша? малко е трудно да смяташ една страна за свои дом, докато тя се опитва да се отърве от теб ... а колко са се оженили на бързо, за да вземат зелена карта? в германия повечето ми колеги са избрали да нямат собствен автомобил, защото е скъп (всичките са в наи-горната данъчна граница). а корупцията в българия е на италиански нива (вероятно и на гръцки и испански) ... но се променя в положителна насока (родителите ми са в чести контакти с българската бюрокрация и по тях забелязвам огромна разлика).
при мен не става дума за пари, ами по скоро това, че съм свикнала да съм свободна ... в чужбина отговаряш само пред себе си. в българия и пред семейството си. а у дома си човек може да се чувства навсякъде ... аз българия я виждам малко като "финал destination" и от това ме хваща страх ... всяка страна, където сме живяли, става част от нас и ни променя някакси. аз казвам "big thanx" на сащ, че ми отвори хоризонта в личен и професионален план, защото от американците по-добронамерени, по- open-minded и по-разнообразни в всеки смисъл не съм срещала ... казвам "danke schön" на германците
, че ме научиха как да почивам през уикенда и да се наслаждавам на свободното си време ...
аз ги оприличавам страните на хора в различна възраст ... сащ е като мъж на 40-се (все иска да се покаже, рискът му за инфаркт е доста висок, но той работи до дупка, за да вземе заем и да си купи лехус) ... германия е като пенсионерка (бавна, мудна, полу-заспала и се дразни на внуците от чужбина, че вдигат много шум) ... а българия е като teenager, които все още се оформя. и аз сега си мисля, че в българия мога да променя най-много и затова отивам натам ...
а пък това, което исках да кажа, че те причините дали да се върнем на родното място са си в нас. не в българия или там, където сме в определен момент, a nai-malko v tova кой e спечелил някакви si избори там. (ако беше камбодя или дарфур щеше да е съвсем различна ситуация)
(ама и то едно дълго стана)
малко ми е смешно като чета как животът в бг е ужасен и мръсен и хората изнемогват и как са си у дома и да се устроили вече в другите държави ... жал ми е повечето емигранти ... виждала съм прекалено много. ако се огледате, по улиците на сащ и на големите европейски градове вървят много (ама наистина много) нещастни измъчени хора и по-голямата част от тях са емигранти. една голяма част от тях живеят точно като българите, които получават 300 лв заплата ... а тези, които работят здраво, не правят нищо друго (само събират баипаси) ... заплатите в сащ и в германия не са кой знае колко високи в сравнение с разходите. един обикновен работник в германия (да кажем продавач) с 1000 евро чисто (а може и по-малко) и от тях половината за наем, със сигурност не се чувства кой знае колко финансово обезпечен ... и като е много болен няма да го лекуват като този с частната застраховка ... и ще умуват дали той заслужава някакво скъпо лечение или другите 10 човека, които също се нуждаят от него ... а пък само за двама може да плати здравната каса ... и ще му сложат пломба от евтин материал, дето ще трае 2 години, освен ако не плати още по 100 евро на зъбче ... също не може да отиде на почивка и да си позволи собствено жилище ... в германия повечето родители не могат да си позволят да помогнат на децата си да платят таксата за училище (от 500 евро на семестър) ... а за здравните застраховки в сащ изобщо не ми се говори. сигурно 100% от тези, емигрирали в сащ, които сега със stranno задоволство казват, че там е сега "у дома" са били без здравна застраховка поне 3 месеца, нали? а колко от вас не могат да си сменят работата, защото ви е страх да не се обърка нещо с работната виза? и сигурно заплатата ви е или поне е била в началото по-ниска от средното за бранша? малко е трудно да смяташ една страна за свои дом, докато тя се опитва да се отърве от теб ... а колко са се оженили на бързо, за да вземат зелена карта? в германия повечето ми колеги са избрали да нямат собствен автомобил, защото е скъп (всичките са в наи-горната данъчна граница). а корупцията в българия е на италиански нива (вероятно и на гръцки и испански) ... но се променя в положителна насока (родителите ми са в чести контакти с българската бюрокрация и по тях забелязвам огромна разлика).
при мен не става дума за пари, ами по скоро това, че съм свикнала да съм свободна ... в чужбина отговаряш само пред себе си. в българия и пред семейството си. а у дома си човек може да се чувства навсякъде ... аз българия я виждам малко като "финал destination" и от това ме хваща страх ... всяка страна, където сме живяли, става част от нас и ни променя някакси. аз казвам "big thanx" на сащ, че ми отвори хоризонта в личен и професионален план, защото от американците по-добронамерени, по- open-minded и по-разнообразни в всеки смисъл не съм срещала ... казвам "danke schön" на германците
, че ме научиха как да почивам през уикенда и да се наслаждавам на свободното си време ... аз ги оприличавам страните на хора в различна възраст ... сащ е като мъж на 40-се (все иска да се покаже, рискът му за инфаркт е доста висок, но той работи до дупка, за да вземе заем и да си купи лехус) ... германия е като пенсионерка (бавна, мудна, полу-заспала и се дразни на внуците от чужбина, че вдигат много шум) ... а българия е като teenager, които все още се оформя. и аз сега си мисля, че в българия мога да променя най-много и затова отивам натам ...
а пък това, което исках да кажа, че те причините дали да се върнем на родното място са си в нас. не в българия или там, където сме в определен момент, a nai-malko v tova кой e спечелил някакви si избори там. (ако беше камбодя или дарфур щеше да е съвсем различна ситуация)
(ама и то едно дълго стана)
След подобни теми, с подобни разсъждения винаги се сещам за Пигмалионовият ефект / който предимно се счита, че е в образованието, но на практика съществува и в обикновеният живот /. Обобщено за този ефект е изречението:
"How we believe the world is and what we honestly think it can become have powerful effects on how things turn out."
Меска, въобще не съм съгласна с половината от написаното от теб. Колко българи в България живеят без здравна застраховка, колко имат страшен проблем, ако им се наложи скъпо лечение? Колко успяват да спестят нещо? Или да имат качествен живот. И не говоря за онези 10-15 %, които живеят добре. И не живея с илюзията, че след 5 години ще станат 25 % .
в германия повечето родители не могат да си позволят да помогнат на децата си да платят таксата за училище (от 500 евро на семестър
Това съвсем не е в културата на западноевропейците, че родителите трябва да платят образованието или да купят апартаменти на децата си + в много университети там образованието е безплатно.
а колко от вас не могат да си сменят работата, защото ви е страх да не се обърка нещо с работната виза?
А колко българи работят като роби за мижави пари, но не смеят да кажат нещо, за да не си загубят работата?
а корупцията в българия е на италиански нива (вероятно и на гръцки и испански) ... но се променя в положителна насока
На това мога само да се
Вярваш ли си?
Въобще всичко написано е....Не казвам, че България е най-ужасната страна на света, а тази най-прекрасната. Просто подивявам, като чета така изопачени нещата. И няма ли, аджеба, да се намерят повече хора, които биха казали: Да, различно е. Да, тук съм и съм поне малко благодарен за някои неща, които ми дава тази страна / дори и това само да е собственият
ти съпруг, с когото живееш. Между другото, продукт на ужасните местни и тяхната култура..../
"How we believe the world is and what we honestly think it can become have powerful effects on how things turn out."
Меска, въобще не съм съгласна с половината от написаното от теб. Колко българи в България живеят без здравна застраховка, колко имат страшен проблем, ако им се наложи скъпо лечение? Колко успяват да спестят нещо? Или да имат качествен живот. И не говоря за онези 10-15 %, които живеят добре. И не живея с илюзията, че след 5 години ще станат 25 % .
в германия повечето родители не могат да си позволят да помогнат на децата си да платят таксата за училище (от 500 евро на семестър
Това съвсем не е в културата на западноевропейците, че родителите трябва да платят образованието или да купят апартаменти на децата си + в много университети там образованието е безплатно.
а колко от вас не могат да си сменят работата, защото ви е страх да не се обърка нещо с работната виза?
А колко българи работят като роби за мижави пари, но не смеят да кажат нещо, за да не си загубят работата?
а корупцията в българия е на италиански нива (вероятно и на гръцки и испански) ... но се променя в положителна насока
На това мога само да се
Вярваш ли си?Въобще всичко написано е....Не казвам, че България е най-ужасната страна на света, а тази най-прекрасната. Просто подивявам, като чета така изопачени нещата. И няма ли, аджеба, да се намерят повече хора, които биха казали: Да, различно е. Да, тук съм и съм поне малко благодарен за някои неща, които ми дава тази страна / дори и това само да е собственият
ти съпруг, с когото живееш. Между другото, продукт на ужасните местни и тяхната култура..../
И да смяташ всеки в тази страна за "себично, егоистично, ограничено и вечно оплакващо се същество, думата личност не им е позната", ама и да си женен за един от тях. Мъка. 
малииииииииии, добре,че съм в бял квартал на лондон, пълен с англичани, че какво ли биха казали хора натурализирани като Елтън Джон или кралското семейство и други от арабски, азиатски и африкански произход живеещи в лондон
Аз сам от тези които живеят тук сас заплата 300 лева , с 2 деца мъж работещ в чужбина и неможещи да си позволим почивка на море вече 2 поредни години.С парите които изпраща мъжът ми успяваме да си покрием разходите по ток парно интернет.С висше образование съм кажете каде с атези заплати по 1000 лева и почивки по 7000 евро че нещо не ги усещам
Просто тези които си идват за малко идеализират нещата
А и ситият на гладният не вярва
Със здраве
Просто тези които си идват за малко идеализират нещата
А и ситият на гладният не вярва
Със здраве
Аз сам от тези които живеят тук сас заплата 300 лева , с 2 деца мъж работещ в чужбина и неможещи да си позволим почивка на море вече 2 поредни години.С парите които изпраща мъжът ми успяваме да си покрием разходите по ток парно интернет.С висше образование съм кажете каде с атези заплати по 1000 лева и почивки по 7000 евро че нещо не ги усещам
Просто тези които си идват за малко идеализират нещата
А и ситият на гладният не вярва
Със здраве
Просто тези които си идват за малко идеализират нещата
А и ситият на гладният не вярва
Със здраве
вие няма ли как да отидете при мъжа си, ако там ще сте по-добре? В коя страна е? Знаеш,че тука можеш да питаш за всичко, нали?
Аз сам от тези които живеят тук сас заплата 300 лева , с 2 деца мъж работещ в чужбина и неможещи да си позволим почивка на море вече 2 поредни години.С парите които изпраща мъжът ми успяваме да си покрием разходите по ток парно интернет.С висше образование съм кажете каде с атези заплати по 1000 лева и почивки по 7000 евро че нещо не ги усещам Просто тези които си идват за малко идеализират нещата
А и ситият на гладният не вярва
Със здраве
А и ситият на гладният не вярва
Със здраве
във фармацевтичния бизнес, ИТ бизнеса, управление на човешки ресурси, неправителствени организации, банки, застрахователни компании, рекламен бизнес, всякакви международни компании и тн.
в смисъл , пълно е с места, където се получават заплати над хиляда лева.
това, че ти получаваш 300 лева по никакъв начин не означава, че позициите с четирицифрено заплащане не се увеличават непрекъснато.
Ленка и за тези пари се сбръчкваш от работа по доста повече от 8 часа на ден. И защитата на раб. ти място е = 0 . Т.е един ден можеш да ги имаш тез пари и за следващия месец да чуеш новината, че на шефа не му е изгодно вече фирмата да има офис в БГ , а в Китай например (защото повечето от фирмите , които дават такива заплати не са б-лгарски все пак )
ами те освен, че теzи поzиции се увеличав, увеличават и цените на услугите. Пък и теzи четирицифрени zаплати не са много често сре6тано явление. Имам приятелка юристка, кумът ни работи в zдравното министерството, жена му е социолог, други приятели инженери, счетоводителка в банка и т.н. и т.н. Ама никой от тях не вzема четирицифрена zаплата. Някои от тях си иzкарват пари по втория начин, zа да могат да живеят като бели хора, беz да се стискат.
meska родителите в Германия не искат да пла6тат сметките на децата си, не че не могат. Бедни има навсякъде, но тук са доста по малко тколкото в БГ.
meska родителите в Германия не искат да пла6тат сметките на децата си, не че не могат. Бедни има навсякъде, но тук са доста по малко тколкото в БГ.
ами те освен, че теzи поzиции се увеличав, увеличават и цените на услугите. Пък и теzи четирицифрени zаплати не са много често сре6тано явление. Имам приятелка юристка, кумът ни работи в zдравното министерството, жена му е социолог, други приятели инженери, счетоводителка в банка и т.н. и т.н. Ама никой от тях не вzема четирицифрена zаплата. Някои от тях си иzкарват пари по втория начин, zа да могат да живеят като бели хора, беz да се стискат.
...излишно е да спорим, разбира се, защото всеки може да размахва безброй примери в едната или др. посока.
м/у другото и аз съм работила в мин. на здравеопазването - в момента , в който заплатата ми на главен експерт, огромната отпуска, фиксираното работно време, честите командировки по света и у нас за обучения и тн. спряха да ми изнасят си намерих друга работа, където се работеше по-яко за заслужаващи си пари.
във въпросното министерство драмата настъпи, когато въведоха електронните карти за влизане/излизане. минисър финков. строг, но справедлив
да не забравяме, че някои хора толкова затъват в статуквото на 'щата', че дори и не мислят дали няма по-добри възможности. но са много силни да сочат държавата, която все не ги заплаща заслужено.
почти не познавам хора, които са зарязали службиците си на държавни служители.
за съжаление доста от тях млади.
Лени, може и да не ми отговаря6 на въпроса, но zаплатата ти в zдравното четирицифрена сума ли бе6е? Питам само от любопитсво и не искам да ми наzовава6 точна цифра. 
не, разбира се. къде ти
напуснах през 2003та - мисля, че към 350-380 лева в картата се вливаха.
сега сигурно са поувеличени, мисля, че ги увеличават с 3-4 процента на година, не съм сигурна.
покрай ЕС тия служби станаха много апетитни - да не говорим да си експерт в някоя община
и ако имаш късмет да даваш становища по патенти например - ела да видиш как общинар с 300 лева заплата кара кола класС и строи къща на 3 етажа в драгалевци
ох, не е смешно.
Препоръчани теми