как беше при вас?

  • 1 835
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 320
за отрицателно време-14 дни  разглезих  моето малко щастие!  / на 3,5 год-момченце!/То много бързо свикна с мен! Не се отделя от мен,не мога да направя нищо в къщи!Сега започнах да съм по-рязка, по-настоятелна, но късно ли е? Мога ли да поправя грешките си?Сама съм, нямам мъж до себе си. Всъшност имам един приятел, който идва в къщи , но познанството ни от сравнителнао кратко време и при мен нещата идват много на нагорнище!Понякога си мисля, че ще лиша детето , ще бъда несправедлива към него , ако обръщам внимание и на него. А  в същност той има нужда от мъжко поведение. Леля ми ми помага.Та искам да ви попитам: За колко време детето свикна с вас, разглезихте ли го? Извинявайте нямам време да пиша , сега когато спи имам 2ч. "свободно време"Ще се радвам,ако ми отговорите как са били нещата при вас! Как сте се справили?

# 1
  • Мнения: 286
за отрицателно време-14 дни  разглезих  моето малко щастие!  / на 3,5 год-момченце!/То много бързо свикна с мен! Не се отделя от мен,не мога да направя нищо в къщи!Сега започнах да съм по-рязка, по-настоятелна, но късно ли е? Мога ли да поправя грешките си?Сама съм, нямам мъж до себе си. Всъшност имам един приятел, който идва в къщи , но познанството ни от сравнителнао кратко време и при мен нещата идват много на нагорнище!Понякога си мисля, че ще лиша детето , ще бъда несправедлива към него , ако обръщам внимание и на него. А  в същност той има нужда от мъжко поведение. Леля ми ми помага.Та искам да ви попитам: За колко време детето свикна с вас, разглезихте ли го? Извинявайте нямам време да пиша , сега когато спи имам 2ч. "свободно време"Ще се радвам,ако ми отговорите как са били нещата при вас! Как сте се справили?
За разглезването какво да кажа? - има го този момент, но моето слънце много ревеше нощно време първоначално и аз го носех на ръце и така неусетно се разглезихме. Съгласна бях на всичко само и само да поспи поне малко. Този период продължи с прекъсвания почти година.
А това за мъжкото присъствие е така. Наистина детето изисква 100% внимание и е много трудно да се балансира. Всъщност не знам как е в пълните семейства, но моят приятел ни остави наскоро след като дойде детето и често съм си мислила, че би ми било много трудно да отделям и на него внимание, поне първоначално. Сега вече като че ли нещата са поуталожени, но изминаха почти 3 години.
Проблемите ще ги решавате един по един според възникването им. Успех!

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Нормално е детето да се залепи за тебе постоянно и неотлъчно,обръщаш му внимание и това не е разглезване-просто и то и ти имате голяма нужда от тия чувства и емоции,които ви обземат!Колкото до количеството на ласките.....е то всичко трябва да е с граници,но нежно и с обяснение ще казваш сега няма да се гушкаме,мама трябва да свърши ......това.....ти си играй,или стой малко сам,или свърши ето това.....,разбира се ,че и приятелят ти трябва да получи внимание,просто трябва много приказване и постоянно обясняване на всичко ...колко е голямо детенцето
 Stop Bonita77   ако това си ти  Flutter и ако си ти знаеш какво имам в предвид  Hug много добре си се справила с възпитанието на малкият чаровник  bouquet

# 3
  • Мнения: 7 718
Това е възрастта, в която детето търси внимание, още е несигурно. Обичай го, гушкай го и му отделяй цялото внимание на света, защото ще порастне и на теб ще ти се иска да го гушкаш, но то вече няма да иска.

# 4
  • Мнения: 320
Не, аз съм Милка, и все още ми е много трудно по ред причини. Знам, че няма идеална майка , но има много да уча.

# 5
  • Мнения: 286
Stop Bonita77   ако това си ти  Flutter и ако си ти знаеш какво имам в предвид  Hug много добре си се справила с възпитанието на малкият чаровник  bouquet
Да, Дидка аз съм Bonita! Благодаря ти за милите думи!

# 6
  • Мнения: 2 722
Първите 7 месеца с Милен не знаех какво е сън - вършех всичко през нощта за да имам време през деня да му обръщам внимание. Не съжалявам. Смело мога да претендирам че стопих негативното влияние, което средата в дома беше оказала върху крехката му психика, за много кратко време. Единственото за което бях безкомпромисна беше режима на спане и хранене, както и мястото за спане.
През останалото време - глезене, игри, обръщане на внимание.
В един красив момент му писнах на детето и почна да си играе само. Точно бях започнала да се чудя кога ще се откачи от полата ми.
Сега пак се е закачил, но тук вече голяма роля играе ревността от бебето.
Трудно се дават съвети за тези неща, но има една правилна приказка - гушкай докато ти дава, че след това ще ти се гушка, ама детето ще го е срам.  Laughing

# 7
  • Мнения: 2 084
Близнаците бяха на 8 месеца, когато си дойдоха в къщи. На третия ден забелязах, че тате от три дни дояжда някакви кашички и пюрета и въобще май не бяхме яли три дни. Аз също много стриктно се придържах към режима за спане и хранене, както и към мястото за спане. Не можех да отида до тоалетна - започваше едно реване - изобщо не допускаха никого до себе си, ако аз не бях до тях. Това продължи доста време. Сега са на три години и това залепване за полата май е характерно за възрастта.
Молка, ако твоето щастие е само от 14 дни с теб, мисля, че е съвсем нормално да реагира така. Това не ти ли прилича на страх да не те изгуби?
Успех!

# 8
# 9
  • София
  • Мнения: 533
Милка, изчисти си кутията за лични съобщения - не мога да ти отговоря, защото е препълнена.

# 10
моля,те дай ми съвет!!! разбрах, че не си омъжена, как ти разрешиха да осиновиш сама дете? аз също съм сама, но много желая дете. лошото е че съм на 46г. и синът ми почина преди 7 мес. много ще съм ти благодарна ,ако ми помогнеш със съвет. anjela61@abv.bg

# 11
  • Мнения: 1 843
Sama, не съм авторката на темата, но ти отговарям, защото и аз не съм омъжена.

Искрено съжалявам за загубата ти...

По българското законодателство един родител МОЖЕ да осинови. Процедурата е абсолютно същата.
Иди в Дирекция Социално Подпомагане, Агенция Закрила на Детето във района ти и поискай цялата ти необходима информация.

Пред закона всяка жена без брак, се разглежда като сам осиновител и в последствие става единствен такъв.
Успех!

# 12
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
sama Искренни съболезнования за загубата ти....DarZaMen ти е отговорила .......имаш шанс да си осиновиш дете,може и да е по-големичко

Общи условия

Активация на акаунт