Ами имам проблем и не мога да го реша сама - давайте акъл.
Ситуацията е следната - от известно време вниманието на мъжа ми към мен някак си намаля. Той по принцип е много ангажиран с работата си и спора за това, че не ми обръща достатъчно внимание не е от днес, нито от вчера. Но по време на бременността ми и сега след раждането /бебка е само на два месеца/ като че ли нещата се влошиха. Напоследък си идва в къщи, но главата му я няма. Аз му говоря, той не ме чува, не ми помага в домакинството /това също е стар проблем/, абе изобщо, все едно ме няма. Помощта му и ангажираността към семейството се изразява само в това да изкъпем бебето и да напазарува, ако му поръчам. И в същото време го хващам как усилено си кореспондира чрез имейли /дали само?/ с бившето гадже - вярно, споделят невинни неща - разказват си за децата, за случките от ежедневието...но мен това ме изкара от равновесие. Значи за мен няма време, но има време да разказва на нея за всичко, което му се случва - водим детето на доктор - той сяда и й пише отчет - защо сме я водили, кога сме я водили, какво е казал доктора и тем подобни. Аз винаги съм знаела, че поддържат връзка, но това, което установявам напоследък ме плаши с честотата си и най-много ме притеснява факта, че аз не съм му достатъчна да споделя с мен. Говорихме за тези неща, поставих въпроса ребром, той каза, че няма от какво да се притеснявам, че аз съм неговото момиче, че с мен му е много комфортно и в същото време продължава да си пише с нея /вероятно се виждат/, в същото време се държи така, все едно ме няма. Не знам какво да направя - да си отида при мама - не мога да си го позволя финансово. Да остана при него - чувствам се толкова обидена, толкова унижена, така стъпкана и толкова нещастна. А го обичам до полуда...И нигока, никога не съм била ревнива, но сега всичко ми дойде в повече.
Дайте акъл, изпадал ли е някой в подобна ситуация и как я е разрешил?
Ситуацията е следната - от известно време вниманието на мъжа ми към мен някак си намаля. Той по принцип е много ангажиран с работата си и спора за това, че не ми обръща достатъчно внимание не е от днес, нито от вчера. Но по време на бременността ми и сега след раждането /бебка е само на два месеца/ като че ли нещата се влошиха. Напоследък си идва в къщи, но главата му я няма. Аз му говоря, той не ме чува, не ми помага в домакинството /това също е стар проблем/, абе изобщо, все едно ме няма. Помощта му и ангажираността към семейството се изразява само в това да изкъпем бебето и да напазарува, ако му поръчам. И в същото време го хващам как усилено си кореспондира чрез имейли /дали само?/ с бившето гадже - вярно, споделят невинни неща - разказват си за децата, за случките от ежедневието...но мен това ме изкара от равновесие. Значи за мен няма време, но има време да разказва на нея за всичко, което му се случва - водим детето на доктор - той сяда и й пише отчет - защо сме я водили, кога сме я водили, какво е казал доктора и тем подобни. Аз винаги съм знаела, че поддържат връзка, но това, което установявам напоследък ме плаши с честотата си и най-много ме притеснява факта, че аз не съм му достатъчна да споделя с мен. Говорихме за тези неща, поставих въпроса ребром, той каза, че няма от какво да се притеснявам, че аз съм неговото момиче, че с мен му е много комфортно и в същото време продължава да си пише с нея /вероятно се виждат/, в същото време се държи така, все едно ме няма. Не знам какво да направя - да си отида при мама - не мога да си го позволя финансово. Да остана при него - чувствам се толкова обидена, толкова унижена, така стъпкана и толкова нещастна. А го обичам до полуда...И нигока, никога не съм била ревнива, но сега всичко ми дойде в повече.
Дайте акъл, изпадал ли е някой в подобна ситуация и как я е разрешил?
А бих настоявала да разредят писанията,да не говорим за срещите.Имаш право да се чувстваш обидена.Просто му говори непрекъснато как се чувстваш и дано разрешите по-скоро проблема си. 
! Бори се за любовта си! 
.Приказки и обяснения я свършат работа ,я - не ,но РЕВНОСТТА И ЛЮБОПИТСТВОТО със сигурност ще са добри помощници. 
Пък ако искаш почвай да си пишеш с някой който и да е той - скучаещи в нета с лопата да ги ринеш 
Аз бих се чувствала точно като теб, ако моят мъж се държи по подобен начин. Щом разговорите не помагат, действай по същия начин като него (както те бяха посъветвали вече тук). Намери си някое старо гадже и започни да комуникираш с него и направи така, че съпругът ти да знае. Да видим той дали ще се чувства добре тогава.