Вчера надвечер станах свидетел на случка, която ме подразни и ме накара да се замисля дали сме толерантни към чуждите деца. Днес като прочетох написаното в “Аз ли не съм добре или…” реших да споделя видяното вчера. Имах среща с приятелка и отидох на мястото по-рано. Седнах на пейка в неголяма градина в центъра. На люлките се люлееха три дечица на около 3 годинки. Момиченцата бяха с майките си, а момченцето с баба си. От някъде дотича още едно момиченце, което клекна в тревата близо до мен и започна да събира някакви тревички. Помислих си, че е твърде мъничка за да е сама и я попитах къде е мама. Тя посочи с ръчичка към пейка която беше леко закрита от цъфналите храсти. После на свой ред ме попита къде е моето детенце, а аз й отговорих че имам внуче, но сега то не е с мен. Запознах ме се, тя подробно ме разпита за внучето ми, кого точно чакам, от къде съм си купила чантата и други такива важни неща. Абе въобще водихме един много светски разговор. В това време момченцето слезе от люлката и отиде на пързалката, а моята малка приятелка Яна изтича и се качи на люлката. Като видя това, момченцето се върна при люлките последвано от баба си. Без ни най-малко да се притесни тя я накара да слезе от люлката, като й обясни, че е по-голяма и трябва да отстъпи. Яна слезе, очичките й се насълзиха и изтича при майка си. Тя, видимо фина и интелигентна жена, стана, гушна детенцето, успокои го и си тръгнаха. Не се намесих веднага защото очаквах, че майката й ще я защити. Щом Яна и майка й си тръгнаха, момченцето отново се върна на пързалката. . Не се сдържах и попитах бабата не й ли е неудобно от това което е направила, а тя се нахвърли върху мен и каза цитирам: “кат' иска дитету й да се люлей, да си стуи до негу” и “от таквиз наконтени с кучитъ, аз акъл не ща”. Да си кажа честно онемях от грубостта на тази жена. На всичкото отгоре аз и куче нямах! Не се разправях повече, тръгнах си, но се замислих - дали на мястото на майката щях да постъпя така? Дали понякога възпитанието ни и нежеланието да влизаме в конфликти не толерира нахалните и безочливи хора? Защо никоя от другите майки, които коментираха че не биха пуснали детето си само навън, не се намеси?
- Публикувана: 17 май 2007, 12:32 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 11:32 ч.
Толерантни ли сме към чуждите деца
Ами те така възпитават децата си,после защо децата били егоисти.Въпреки ,че малкият ми син е на година и седем месеца винаги чакаме да слезе някой от люлките,независимо ,че и той се опитва да се тръшка.Ама виждам ,че след постоянни обяснения от моя страна започва да разбира,че не всяко желание се изпълнява и то на момента.
Толерантни са възпитаните.
С простотията няма смисъл да се бориш, не подлежи на успех.
С простотията няма смисъл да се бориш, не подлежи на успех.
Абсолютно съм съгласна
Не го приемай лично, но това по-често се случва, когато децата са с бабите или дядовците си навън. Поне моите наблюдения са такива. То е едно щуро пазене на играчки, то е резервиране на люлка (пързалка) с поглед само. Най-фрапиращият за мен пример, беше когато едно по-мургаво дете (1-2 годишно циганче, с млада и добре облечена майка) дойде на пясъчника без играчки. Тогава де що баби и дядовци имаше наоколо, се втурната да си съберат разпилените кофички и лопатки. Чак им се чудя на ъкъла - как може да си зарежеш внучето на 1.5 м високо на пързалката, само и само да прибереш играчките му за 2 лв, да не би случайно другото дете да си поиграе с тях.
Хора всякакви. Не поощрявам нахалството и реагирам остро на всякакви прояви, особено от страна на възрастни към деца. Обикновено в такива ситуации говоря с децата - нещо от типа на "хайде, понеже сте повече, ще се редувате еди-как си", или "пускайте се един след друг". Мнението ми е, че децата също обичат да има ред и правила и не ги оспорват, когато виждат, че се спазват от всички. Дори се кефят и приемат изчакването на своя ред като игра.
Хора всякакви. Не поощрявам нахалството и реагирам остро на всякакви прояви, особено от страна на възрастни към деца. Обикновено в такива ситуации говоря с децата - нещо от типа на "хайде, понеже сте повече, ще се редувате еди-как си", или "пускайте се един след друг". Мнението ми е, че децата също обичат да има ред и правила и не ги оспорват, когато виждат, че се спазват от всички. Дори се кефят и приемат изчакването на своя ред като игра.
Ами аз, честно казано, не съм толерантна. Не съм толерантна нито към чуждите деца, нито към чуждите кучета, нито към каквото и да било чуждо, което ми пречи или ме застрашава. Като казвам "пречи", нямам предвид безсмислени фасони, а действително навлизане в личното ми пространство по груб, невъзпитан или безцеремонен начин. Абсолютно мисля, че нежеланието да се влиза в конфликти, граничещо с овчедушие, стимулира и без това нахалните и безочливи люде. И ако да говоря любезно с тях понякога ме затруднява, то да им мълча любезно ми е направо невъзможно.
Подкрепям казаното от SV. То е едно надписване на играчките, то е едно пазене и преразпределяне 
Да не говорим за непрекъснатите "НЕ"-та и намесване в игрите на децата - кой, с какво, къде да си играе...
Обикновено в подобни ситуации се намесвам деликатно, ако не ми е ден - и по-директно. В началото си тръгвах и търсех друга площадка, но с времето ми писна да се съобразявам с простотията и (се опитвам да) я поставям на мястото й. Май затова им е широко около врата на наглите хора - защото "по-умният отстъпва".
Да не говорим за непрекъснатите "НЕ"-та и намесване в игрите на децата - кой, с какво, къде да си играе... Обикновено в подобни ситуации се намесвам деликатно, ако не ми е ден - и по-директно. В началото си тръгвах и търсех друга площадка, но с времето ми писна да се съобразявам с простотията и (се опитвам да) я поставям на мястото й. Май затова им е широко около врата на наглите хора - защото "по-умният отстъпва".
Хора всякакви. Не поощрявам нахалството и реагирам остро на всякакви прояви, особено от страна на възрастни към деца. Обикновено в такива ситуации говоря с децата - нещо от типа на "хайде, понеже сте повече, ще се редувате еди-как си", или "пускайте се един след друг". Мнението ми е, че децата също обичат да има ред и правила и не ги оспорват, когато виждат, че се спазват от всички. Дори се кефят и приемат изчакването на своя ред като игра.
Иначе аз самата не одобрявам подобно поведение, още повече, че това са обществени места, а не собствения ни двор (както явно си мисли онази баба). А за толерантността - то къде ли вече се проявява такава? За съжаление наглите и нахалните са царете на деня...
Децата - да. Но когато се намеси възрастния (както в случая), и защити "правата" детето, то кого ще послуша? Дали непознатия?
Опитай, действа почти безотказно, защото:
- чуждото дете ИСКА да играе със други деца, не с баба си (а обикновено така става, че подобно поведение на бабата го изолира от останалите)
- чуждото дете обикновено реагира така както му подадеш- усмихни му се и му "продай" идеята да поиграят заедно. Обикновено с реплика от рода на "я сега той да ти покаже как се спуска или как прави еди-какво си"... децата са любопитни и отстъпват, интересно им е да видят някой нов "номер"
- бабите рядко се намесват, ако детето им е съгласно и се забавлява... даже в таква случаи им идва като бонус, че някой друг го обгрижва, макар да не го показват външно
По мое скромно мнение ,повечето майчета от форума са или правят опити да са толерантни към чуждите деца,просто ги е грижа за децата по принцип,(иначе не биха писали в този форум) и го правят въпреки тълпите тъпи възрастни около тях.Работата е че не е никак лесно да се намесваш в "чужди" отношения, да поучаваш "чужди" деца и т.н., а го има и момента с това доколко е редно.За себе си обаче мога да кажа ,че редовно се намесвам( не винаги успешно),но не мога да се въздържа и това е!