Имахте ли реално нужда от помощ кoгато се роди бебето?

  • 5 805
  • 95
  •   1
Отговори
  • Мнения: 810
Здравейте мили мами!

Имам нужда от вашия съвет относно това дали имахте нужда от помощ когато се роди бебето /първото, когато е само едно/.

Ситуацията при мен е, че аз не искам никой да идва да ми помага, смятам, че ще се справя напълно добре и сама. Сама с помоща на мъжа ми, но той май ще се окаже че няма да е много в помощ.

Съпругът ми обаче се е стреснал за това дали ще се оправим сами, защото го чака важен изпит около един месец след раждането. В същото време от приятелите, които сами се справиха зная, че съпругът си взема 1-2 седмици отпуска, за да помага на майката с детето. Нещо което не знам дали ще може да се получи при нас. Той ще трябва да се наспива, да преговаря и да ходи на работа, а дори да не ходи на работа, пак няма да е пълноценен. Вариант да се отмени или отложи изпита няма.

Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че е реално да си мисля, че ще се оправя и сама с минимална помощ от мъжа ми, от приятелка през деня...нещо закърпено от този род?

Благодаря ви страшно много предварително!  Heart Eyes

# 1
  • Мнения: 4 399
За справяне ще се справиш. Няма човек който да не се е справил с тия неща. Но е трудно по принцип, а като добавим и това че никога не знаеш в какво състояние ще си след раждането, аз бих те посъветвала да приемеш помощ. А ти защо не искаш да получиш помощ?

Майка ми дойде няколко дни след като ни изписаха и през тези дни пицарията на ъгъла беше направила добър оборот, а аз не исках да помириша повече пица. Майка ми остана 20 дена с нас и аз определено се радвам че получих тази помощ. Тя пък се радва че е могла да види внучката си толкова рано. Затова не бих лишила нито себе си, нито помагачите от удоволствието да ми помагат.  Wink

# 2
  • Мнения: 811
Трудно е без помощ.И моя съвет е да приемеш.Дано вси4ко да мине добре и ти да се възстановиш бързо,но винаги е от полза някоя баба  Wink.Майка ме можа да дойде и затова приех с охота помощта на свекърва ми. Wink

# 3
  • Мнения: 810
Благодаря, момичета!

Термина ми е ноември месец. А декември е Коледа, Нова година, именни дни, все хубави празници. Предпочитам да имам гости за празниците. Най-близките ми хора, с които ще се чувствам добре са заети с техни задължения и не могат да вземат 2 месеца ваканция.

Затова идеята ми е да се справям сама. Моите приятели са се справили двамта заедно, но при положение, че единият от нас няма да е 100% в помощ...Аз все пак си мисля, че ако всичко е в реда на нещата ще съм ок, но може би подценявам ситуацията, просто нямам представа затова питам.

# 4
  • Мнения: 3 367
зависи много от бабата-има слу1аи дето не само 1е не е от помощ,а по-трудно става;
аз не съм фен на помощ,това е много ценен момент да се усетите като семейство,а и новородените доста спят Laughing,има мегдан и ти да дремнеш,и нещо да посвършиш..много е удобно докато преговаря нощем да ти принася бебе да го къмиш,то гледането на дете не е като да ореш нива по пладне все пак..
мислете го за вас си,сравняването с други не е много от полза защото колкото хора-толкоз идеи-толкоз баби..

# 5
  • usa
  • Мнения: 2 113
с първото дете реално нямах нужда от помощ, но детето ми беше много спокойно и си спеше винаги между храненията, така че можех да си свърша всичко и да си почивам. ако беше ревлива обаче, поне в началото докато се окопитя и свикна, сигурно щях да се радвам да има кой да ми сготви, поизчисти, поизпере, да ме изслуша като се оплаквам, да ми избърше сълзите ако се налага, ей такива работи...

# 6
  • Мнения: 4 399
а и новородените доста спят Laughing,има мегдан и ти да дремнеш,и нещо да посвършиш..

Сигурно има и такива новородени, ама аз не случих на такова. Не спеше по много, сутрин около 30 мин и през останалото време през деня още толкова се събираше, но на интервали от по 10 мин. Ей така гледах  #Crazy А да посвърша работа, нямаше никакъв начин, защото във времето в което не спеше не искаше да лежи в леглото си, а само да го разнасяме на ръце. Темпераментът на бебето също е от факторите, които не могат да се предвидят и е мит че всички бебета спят по много. Смея да твърдя че моята дъщеря в момента спи много повече отколкото като новородено.

Отделно аз получих разни усложнения и се наложи да посещавам болници, тъй че бях щастлива че не се налагаше да нося и бебе със себе си. Но в никакъв случай не те агитирам за помощ, просто споделям нещата, които са непредвидими в тази ситуация.

# 7
  • Мнения: 378
При нас баба не дойде, т.е. справихме се сами, НО мъжът ми доста ми помогна - първата седмица беше на половин работен ден, после малко по малко нещата си влезнаха в ред. Мисля, че ще е хубаво, ако поне имаш някого наоколо, на когото можеш да разчиташ за помощ.

# 8
  • Мнения: 7 091
Пумпи, във вашата ситуация е по-добре да имаш помощ. Може и да нямате нужда, но е по-добре да ви е под ръка. Непредвидени неща в такива ситуации се случват много често, а вие ако нямате помощ няма да бъдете в положение, в което може да бъдете гъвкави.
Ако аз бях на ваше място и имах подходящ човек да помогне ( по-горе май Анет беше казала, че има много голямо значение какъв е човека, за да не ти влоши ситуацията, вместо да я подобри), определено бих се възползвала.  Peace

# 9
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 609
а и новородените доста спят Laughing,има мегдан и ти да дремнеш,и нещо да посвършиш..

Сигурно има и такива новородени, ама аз не случих на такова.

Таман щях да напиша същото Simple Smile въпрос на късмет и темперамент. Ако смяташ да кърмиш не разчитай много да се наспиш, а в началото си отнема и доста време всяко ядене. С шише все пак може и някой да те отмени за едно-две яденета на денонощие. При нас проблем бяха и коликите, които почнаха много рано. И аз съм на мнение ако има кой да ти помогне приеми помощта му - какъв по-голям празник от малкото човече в къщи - именните дни и другите празници ще ги има и в следващата година. Разбира се, че дупе знае 2 и 200, ако си на зор ще се справиш, въпреки че никога не се знае едно раждане как ще мине и дали изобщо ще можеш да си седнеш на дупето - ако се стигне до някакви усложнения /дано не се стига до там/ кой ще ти помогне тогава с бебето щом мъжа ти ще е зает. Ако си заета на 200% от времето си с пране, гладене, къпане на бебето, хранене, пазаруване, готвене, чистене, колко точно време ще можеш да отделиш за да се порадваш на малкото човече, а времето лети? Малко дълго стана, но погледни нещата от различен ъгъл - ти си познаваш потенциалните помагачи - и аз не бих приела помощ от всеки, но съм щастлива, че майка ми беше с мен в този момент.

# 10
  • Мнения: 810
Благодаря ви за отзивчивостта  Grinning

Като чета какво пишете все повече си мисля, че няма да има кой знае какъв проблем, особено ако аз се възстановявам нормално и бебето е спокойно /т.е. в най-добрия случай  Laughing/ Остава и мъжът ми да убедя. Ще се опитам да му пробутам това с четенето през ноща и повиването на бебето  Mr. Green

Чистене и готвене въобще не планувам. А ако бебето спи при мен, няма да се налага да ми го носят...всъщност то трябва и да се повива. Мисълта ми е ако не мога да си вдигна д.то. Иначе аз съм мъжко момиче, не ме е страх. Ще спя когато бебето спи, ако спи  newsm78

Май ако много я закъсаме тогава ще мислим да командироваме някой в последния момент.

# 11
  • Мнения: 1 199
Стискам ти плаци бебето да е спокойно! При мен първото плачеше почти непрекъснато и имах и то голяма нужда от помощ. Второто спеше почти непрекъснато Mr. Green И нямах нужда от помощ. Ако можете при нужда бързо да организирате някой да пристигне, това е идеалният вариант.

# 12
  • Мнения: 2 257
Поне първите две седмици ще ти трябва помощ. Особено, ако не дай си Боже, се наложи секцио, ще видиш как ще ти е трудно физически да припкаш през това време. Всичко се забравя и болката от операцията е поносима, но при все това си трябва стабилен човек около теб на разположение, дори столчето за кола трябва да има кой да ти вдигне, като ходите на задължителните прегледи няколко дни след изписването. Това при секцио. Ако родиш нормално, можеш и да се справиш сама с половинката.
Чистенето и готвенето могат да почакат, ще се справиш, дано имаш леко раждане и добро бебе. Grinning

Друг е въпросът, че аз имах незаменимата и абсолютно невероятна помощ на майка ми в продължение на месеци, за което съм и безкрайно благодарна, но то си беше чиста глезотия и въпрос на наше лично решение да остане с нас за толкова време, поради ред причини.

# 13
  • Мнения: 369
  Ние също не викахме никой да ни помага. Мъжът ми си взе две седмици отпуска, които започнаха да се броят от раждането.
  Значи първата седмица проблеми с наддаването на бебето. Въпреки че родих нормално, кърмата ми слезна на 5-тия ден - бебето сучи и реве, защото няма мляко, аз рева защото ме болят гърдите-общо взето една седмица докато се оправим с кърменето.
  На втората седмица видяхме, че бебетото най-накрая почна да наддава,защото все пак си е опасно като изгуби повече от 10% от родилното тегло. Тъкмо да се успокоим малко и нов проблем - КОЛИКИ. Честно да си кажа не смятам, че съм някоя лигла да се оплаквам за щяло и нещяло, но ми беше много тежко. Ревяла съм от умора и изтощение. Чаках с нетърпение уикенда когато съпругът ми ще може да ми помогне повече и поне да поспя няколко часа.           
  Първите 3 месеца бяха кошмар. Ако сега трябва да избирам и да имам възможността, аз бих викнала помощ.

# 14
  • Мнения: 1 215
Реално не. Още от самата бременност имах нагласата, че аз нужда от помощ няма да имам.
Не знам дали заради тази увереност, или заради това, че се водех по бебето или просто късмет, отлично се справих. Роди се май и от първия ден на изписването я извеждах на разходки, пазар. Когато бях изморена през деня, заспивах с нея, през нощта се будеше на 2-3 часа. Не помня някой наистина труден момент, в който да съм искала помощ. Мъжът ми се върна на работа веднага.

Но много исках майка ми да сподели тези прекрасни моменти- раждането, да доведеш един нов човек у дома и навсякъде да мирише на бебе.

Общи условия

Активация на акаунт